Честват 160 години от рождението на чешкия художник Лудвик Куба

Бил е приятел с Добри Христов, известен ученик на композитора А. Дворжак, и събирачът на песни Васил Стоянов Стоин

Той изразява забележителното си мнение за полското влияние върху „Шуми Марица“

Авторът публикува набор от статии по случай 160-годишнината от рождението на Лудвик Куба в основните вестници на славянските страни, за които Лудвик Куба е извършил огромна работа. Статиите са публикувани досега в Босна и Херцеговина, Черна гора, Чехия, Хърватия, Македония, Германия (Сръбска Лужица), Словакия, Словения, Сърбия, а сега и в България.

Чешкият художник, етнолог, събирач на народни песни и национален будител Лудвик Куба изучава и популяризира българските славянски традиции и народни песни по време на Турската империя. Той се бори за тях дотолкова, че дори предизвиква международен конфликт с правителствата на Югославия и Чехословакия.

Лудвик Куба посвещава по-голямата част от живота си на практическото изучаване на славянските народни песни, носии и обичаи и затова е смятан за основоположник на славянския музикален фолклор. Делото на живота му се състои от монументален сборник с народни песни на всички славянски народи в 15 тома (по един за всеки славянски народ), както и от стотици картини, изобразяващи народни носии, народни обичаи и други теми.

Пътешествия към българските народни традиции

Лудвик Куба прави много пътувания до България и дори от Чехословакия дълго време подкрепя България. Първото си голямо колекционерско пътуване прави през 1894 г.. По това време той събира български славянски песни главно в района по оста София - Татар Пазарджик - Пловдив, а по-късно и в околностите на Родопите. През 1928 г. се завръща във вече независима България.

Обикновено предприема пътуванията на собствени разноски, а след това издава книгите и народните си песни за своя сметка, което му носи огромни финансови затруднения. За първото си пътуване до България обаче той успява да получи финансова подкрепа от Петербургската царска академия на науките благодарение на успеха на предишните си сборници. За да записва народни песни, той научава български език. Както и в други страни, той пътува предимно в провинцията, за да се свърже с обикновените хора, които му пеят своите песни.

Творчеството му е било доста необичайно за времето си. Той записва голям брой български песни, 84 от които публикува. Сборникът е оценен високо от проф. Иван Шишманов, етнограф и бъдещ министър на просветата на България, а Людвик Куба по негова покана публикува обширни научни статии за българските песни в своето "създаващ-история" професионално списание "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издавано от българското Министерство на образованието.

Той не само записва събраните песни (мелодия и текст), но и ги хармонизира за пиано и глас и ги превежда на чешки език със сътрудник. Публикува българския вариант още през 1894 г., но успява да ги издаде на чешки едва през 1929 г. благодарение на щедрата подкрепа на чехословашкия президент Т. Г. Масарик като последен том от брой XV на своите "Славяните в своите песни".

Шуми Марица

Лудвик Куба не само се занимава с националните песни в България, но и публикува важна научна статия за най-важната българска песен по онова време - българския химн. Във вестник „Мир" в статията "Принос към историята на българския химн" той изразява забележителното си мнение за полското влияние върху "Шуми Марица", българския химн до 1947 г.

Други песни на български

Това обаче не е единствената песен, която е издал на български език. Колекционерските пътувания на Куба го отвеждат и в областта Македония (включително днешните гръцки части). По време на първото си пътуване той посещава, с подкрепата на местен служител, предимно сръбски семейства в Македония. Следващото му пътуване е осъществено без помощта на властите, но с председателя на сдружението на македонските студенти в Прага Борис Дамянов, който му помага да спечели доверието на местните хора.

Въз основа на събраните от него материали и наблюдения Куба открива значителни прилики между македонските и българските песни, както и между македонския и българския език. Поради това той става експертен защитник на непопулярното тогава мнение, че македонският език се основава не само на сръбския, но най-вече на българския. Той е автор и на своя сборник с народни песни, който написва и издава под заглавие "Песни от Македония", с български текст. Това очевидно е бил много чувствителен въпрос по онова време, а очевидно и много влиятелна професионална работа на Лудвик Куба, защото възникналият разрив тогава е разрешен енергично не само от югославското правителство, но и от българското и чехословашкото. Последното дори арестува и експулсира сътрудника на Куба Борис Дамянов.

Ръкописи на български песни

Ръкописите на Куба с български песни днес се пазят от Българската академия на науките, на която Людвик Куба ги дарява през 1921 г. срещу символична цена.

Куба е бил приятел и с други български учени, които високо е уважавал, особено с Добри Христов, известен ученик на композитора А. Дворжак, и събирачът на песни Васил Стоянов Стоин.

Макар че сборникът с народни песни е първият на Куба, той вече пише за обширната колекция от народни песни, подготвяна от хората около сборника на професорите Шишманови, които смята за добре подготвени специалисти.

Единство на песните на целите Балкани

В песните на цялата славянска балканска област Куба открива „единство, свидетелстващо за общото музикално чувство на славянските народи, което несъмнено е свързано със сходния характер на шарвато-сръбско-българските текстове. (...) Идейната и словесната красота на южнославянските песни, призната и възхитена от целия свят, не може да не оказва силно влияние върху южнославянския певец и в музикално отношение."

За българската мелодия (както и за македонската) обаче се казва, че "се различава от другите южнославянски песни по по-богатия си и сложен метрум и ритъм".

Народни песни и П. И. Чайковски

Още първите сборници на Кубо очевидно са били доста необичайни за времето си, били са рецензирани дори извън Австро-Унгария и дори високо оценени от композитора Петър Илич Чайковски. Младият Лудвик Куба се запознава лично с него на клавирния концерт на Чайковски в Прага на 7 февруари 1888 г. и след това двамата си кореспондират години наред. Част от кореспонденцията им е публикувана в събраните съчинения на П. И. Чайковски в Москва.

Записал е хиляди песни

През следващите години Куба пътува - предимно на кон - из всички славянски страни в търсене на песни. Повечето от записите на народни песни на Куба са първите в историята и по този начин той несъмнено е спасил много народни песни. Общо той е записал повече от 4000 народни песни от славянския свят.

От своите пътувания той пише редица фейлетони и статии за чешките вестници, които редовно излизат на първите страници. По-късно ги публикува в книгите от поредицата "Четиво за..." на посетените от него страни. Издал е и няколко книги за събиране на народни песни, като "Пътувания за славянската песен", "Открай докрай - През славянския свят" и др. Някои от книгите на Куба са публикувани и в София в съвременни издания, например две от тях през миналата година.

Художник на два века

Публиката обаче познава Лудвик Куба повече като художник. Освен колекцията си от песни, той създава и богата колекция от картини, документиращи народните традиции и местните реалии по време на пътуванията си из славянските страни. 
Куба рисува неуморно до самия край на дългия си живот - доживява до възхитителната 93-годишна възраст. Затова колекцията от негови картини включва общо почти 4000 творби, изобразяващи не само обикновения живот на обикновените хора, но и пейзажи, натюрморти и (авто)портрети.

По случай 160-годишнината на художника картините му бяха показани в пет едновременни самостоятелни изложби само в Чешката република. Наред с тях бяха проведени и редица други културни събития, включително концерти от неговите колекции от народни песни от славянския фолклор.

Куба получава Саратовската награда и българския орден

Като ренесансова личност в славянския свят, Лудвик Куба е получил много награди в редица страни за работата си по запазване на славянските народни традиции. Улици носят неговото име не само в Чешката република, но и в други европейски страни, особено в бивша Югославия. В София обаче очевидно все още не.

През 30-те години на ХХ в. той е назначен за почетен доктор на Карловия университет, почетен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и на френското Музикално общество. България награждава Кубо например с "Фонда на д-р Стефан Саратов" към Славянското дружество в България или с българския орден.

През 1928 г. той става представител на Чехословакия в Международната комисия за народно изкуство към Лигата на нациите (предшественик на днешната Организация на обединените нации), където е избран в петчленния ѝ управителен комитет. Той представлява България и на годишния конгрес в Рим през 1929 г. През 1937 г. е избран за почетен член на Македонския институт.

Лудвик Куба прекарва живота си в изучаване и популяризиране на славянските идеи. Не напразно в много страни той е смятан за техен национален будител.