Седмица преди може би най-светлата дата на футбола ни националният отбор е в „мъртва хватка“, приложена от неговите ръководители

Тук вече не стои въпросът дали ръководството на БФС ще бъде изгонено с шутове -въпросът е кога държавата ще даде тласък на българския спорт

10 ноември мина. Също и 34 години от падането на комунизма. Ако сте побелял футболен фен, със сигурност ще разрошите коси. Ще си спомните за едни велики времена, завършили с американското лято през 1994 година и отличното представяне две лета по-късно на Евро'96.

Седмица преди може би най-светлата дата на футбола ни националният отбор е в „мъртва хватка“, приложена от неговите ръководители. Да, идва 17 ноември. И всеки истински футболен фен ще има право да аплодира. Христо Стоичков, най-големият български посланик по света, ще открие своя „Зала на славата“. Ден по-рано националният отбор трябва да играе европейска квалификация с Унгария. Отдавна свикнахме да не гледаме класирането, защото е грозно. Сега думата е за друго.

Най-добре е мач да няма, г-да ръководители на БФС! Г-да легенди на футбола ни! Няма и грам сарказъм - Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов и Георги Иванов са такива! За тях най-много е валидна фразата, че каквото сам си причиниш, никой не може да ти го направи. Какво по-хубаво от това да няма мач с Унгария? Нали вие поискахте да не се играе на националния стадион „Васил Левски“ заради протест на феновете против вас? Нали вие се уплашихте, че тази демонстрация се мести в Пловдив и закритите врати няма да помогнат?

Гонзо казва, че Илиян Филипов и Пловдив искали да закрият футбола ни. Срамота е да говори един голям централен нападател, който феновете на „Левски“ боготворяха, а тези на ЦСКА със скърцащи зъби признаваха головете му във вечното дерби. А ако е вярно, че рекетирал „Ботев“ и „Локо“ с отнемане на лицензи? Вместо да пише декларации, Иванов да излезе и да обясни целия този цирк. Извинявайте, защо Иванов??? Защо на тези преговори с общината не е президентът Михайлов? Ясно е, че първата му публична проява ще бъде обявена за Коледа от българския фен. Ясно е, че и да има мач, той няма да е на трибуните. А много вероятно запаленият футболен фен Виктор Обран да дойде. Дано козирката или нещо друго не му падне на главата, за да се прочуем и с най-голямата трагедия на новия век.

За България резултатът от мача с Унгария няма никакво значение. Както и този със Сърбия няколко дни по-късно в Лесковац. Важно е какво ще се случи след това. Важно е държавата в лицето на спортния министър Димитър Илиев да направи разследване защо се стигна до този цирк. Няма спортен фен в България, който да не се възмущава от управлението на Михайлов и сие. В случая не става дума за закон, а за бъдеще. България винаги е била малка на картата, но винаги е била дракон във футбола. И не само във великото американско лято, в което участваха Боби, Данчо и Емо. Държавата спешно трябва да реши дали отново спортът ще е най-добрата ни реклама пред света, както са четвъртите в света, както е вечният рекордьор Стефка Костадинова, борец №1 на века Валентин Йорданов, както е богатирът Любо Ганев, за който целият волейболен свят и до днес си спомня.

Тук вече не стои въпросът дали ръъководството на БФС ще бъде изгонено с шутове. Въпросът е кога държавата ще даде тласък на българския спорт! Защото десет години Колежа е в ремонт, беше открит и сега пак има довършителни дейности. Същото и отново с държавни пари се отнася за „Лаута“. А заради една жалба на някакъв анонимник все още реконструкцията на „Българска армия“ не може да започне.

Извинявайте, г-да управляващи. Изборите минаха, сглобката остана. Сметките за парното ще стряскат обикновения човек, тези в магазина - също. Дайте му поне това, заради което беден, в криза и невиждана инфлация се радваше през 1994 година. Не! Поставете основите това да се случи отново. А дотогава – в събота всеки може да види какви сме били в „Зала на славата Христо Стоичков“.

И докато няма промяна, няма смисъл от национален отбор на България. Камо ли от мачовете му, които само ни срамят! У нас лесно се приемат закони. Ето предложение за още един – без национален отбор, докато му дойде времето!