Вчера ВСС обсъди допустимостта на искането на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор. Съветът прие като допустими за разглеждане по същество 5 от посочените от правосъдния министър основания и три частично, а eдно беше отхвърлено като недопустимо. На 12 април ще решава дали да прекрати предсрочно мандата на Иван Гешев като главен прокурор.

Отпаднаха окончателно и част от казусите, заради които Йорданова смята, че главният прокурор е уронил престижа на съдебната власт. С 14 гласа „за“ и три „против“, ВСС прие текста, според който нарушения, извършени извън мандата, няма да се допускат до разглеждане.

Часове преди заседанието на Пленума на ВСС Гешев изпрати становище, в което определя искането на правосъдния министър като „пореден опит за политическо въздействие върху независимата съдебна власт“. Преди месец Йорданова, точно в разгара на поредния задържан руски шпионин в нашата страна, внесе девет нови случая на нарушения, с които мотивира искането си за отстраняване главния прокурор. С няколко думи - Гешев бил корумпиран, зависим, непочтителен, уронвал престижа на съдебната власт и... бил непочтителен към НПО-тата.

ДБ, от чиято квота именно е министър Йорданова, съвсем неприкрито обслужват интересите на определени кръгове и бизнесмени. Всички знаят за проблемите на един от спонсорите им с правосъдието. Но той е от добрите олигарси, разбира се.
Ставайки дума за зависимости, преди няколко дни „Тоест“ публикува интервю с Калин Калпакчиев, съдия от Софийския апелативен съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България. В него той посочва, че ССБ предлага промяна в структурата на ВСС - премахване на Пленума или съществено ограничаване на правомощията му да избира председателите на върховните съдилища, включително и участието на съдия в прокурорската колегия, както и да се избират от парламента членове на прокурорската колегия, които обаче да не са прокурори. Калпакчиев допълва, че специализираното наказателно правосъдие е било създадено без обективна необходимост, а фактите за зависимост на главния прокурор от политическата власт са пред очите на цялото общество.

Цинично е точно Калпакчиев да говори за зависимости. През 2015 касапинът Джок Полфрийман, който беше осъден на 20 години затвор заради убийството на Андрей Монов в София, беше сред номинираните за наградата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК) в качеството си на председател на Българско затворническо сдружение за реабилитация, а Калпакчиев беше председател на състава, освободил австралиеца. А при освобождаването на Полфрийман, съдът взе предвид положителна характеристика на осъдения от страна на председателя на организацията Красимир Кънев. Магистратът пък е получавал награди от БХК, а самата организация често организира семинари за съдии и следователи.
Не са единични и случаите, в които ССБ и БХК са излизали с общи мнения и призиви, касаещи въпроси, свързани с прокуратурата и съдилищата. Общи са им и донорите - по един или друг начин са финансирани от различни чуждестранни организации, например „Отворено общество“.

Калпакчиев е и от отдавнашните радетели за съдебна реформа, често призовава и за конституционна дискусия, говори за справедливост, макар именно той (чрез действията си като съдия) да я руши.

И малките деца вече знаят, че зад абсолютно безсмисленото словосъчетание „съдебна реформа“ прозира едно единствено нещо - смяна на главния прокурор. Има нужда от промени, но те в доста по-голяма степен трябва да касаят съдилищата и съдиите, макар това, че проблемът бил, видите ли, в прокуратурата, непрекъснато ни се втъплява в главите - било чрез определени медии, било чрез изказванията на съдии, адвокати, политици.

Да не забравяме, че миналата година, на заседание на ресорната парламентарна комисия, се появи адвокат Ина Лулчева, която представляваше Висшия адвокатски съвет. Тогава тя директно подложи под съмнение данните, че у нас има организирана престъпност, заради която трябва да има специализиран съд, заявявайки, че той се е превърнал в съд срещу неудобни лица. А неудобните лица всъщност са бивши, настоящи, вероятни и бъдещи клиенти на Лулчева - Евелин Банев - Брендо, Христо Ковачки, Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков и редица други.

Или пък укриващият се банкер Цветан Василев, който също зове за разпускане на разпусне ВСС и прекратяване правомощията на Иван Гешев. Вероятно съвсем случайно и изказванията на издирвания олигарх Васил Божков са с подобна насоченост.

Един кръг от „бизнесмени“, които имат проблеми с правосъдието и присъдружните им медии, които се самоопределят като стожери на свободата на словото, са основните инициатори на всички напъни срещу Гешев.
Надали за някой все още ли има съмнения, че целта е овладяване на прокуратурата от определени политически (и не само) кръгове, въпросът е защо сме застинали в апатична поза, надявайки се, че въпросните ще се самоелиминират поради некомпетентността си - да, вероятно и това да стане, но преди това ще ликвидират неудобните им юрисдикции, заплашвайки да разклатят темелите на цялата съдебна система.