Някога понятието peak oil беше много модерно. Учени, активисти, консултанти и политици, включително и аз, се надпреварвахме да предсказваме края на нефта, който обаче все не идваше. Преди десетина година настъпи шистовата революция и идеята, че изведнъж нефтът на Земята ще се окаже недостатъчен за задоволяване на енергийните ни нужди, отече в канала на историята.

Днес мантрата е друга - същите хора, които очевидно сбъркаха преди, сега все повече говорят за peak oil demand. Идеята сега е, човечеството ще измисли такива енергийни технологии и обществени порядки, които ще доведат до спад на търсенето и вече няма да имаме нужда от нефт. Много хора смятат, че ударът, който мерките срещу коронавируса нанесоха на транспорта и потреблението на нефт, ще бъде смъртоносен и то никога няма да се възстанови на нивата от края на 2019 г. - а именно, 100 милиона барела дневно.

Този път аз не пея в хора. Защото работата ми през последните 13 г. ме научи да правя прогнози не на база желанията си, а на база процесите в реалния свят. Има няколко причини, които ме карат да мисля, че съвсем скоро световното потребление на нефт отново ще надхвърли 100 млн. барела на ден и ще продължи да расте:

Коронавирусът нанесе поредния удар върху и без това недолюбвания обществен транспорт. Масовото внушение за ползата от „социално дистанциране“ ще доведе до избягване на близкия физически контакт с други хора. За голяма част от хората това значи слизане от автобуса и метрото и качване в личния автомобил. Прохождащото споделено използване на автомобили също може да пострада.

Горното значи, че веднага щом психозата от коронавируса отстъпи и хората започнат да харчат по-свободно, продажбите на лични автомобили ще експлоадират.

По време на пандемията корабите и камионите никога не спряха напълно, защото без товарни превози съвременният свят не може да функционира. Ще пътуват все повече. Светът ще се върне към нормален живот и самолетите отново ще полетят. Летищата ще се препълнят, защото хората искат да прекарват време заедно, искат да откриват и опознават и имат мечти, които винаги ще преследват. Целият този транспорт поглъща огромни и ежегодно растящи количества горива. Замяната им с електричество все още е във фазата на демонстрациите и няма как да достигне значим мащаб в обозримо бъдеще.

Спирането на световната икономика по време на масовите локаути и карантини през март и април - корабите акостираха, самолетите се приземиха, автомобилите и камионите останаха паркирани - доведе до минимум на потреблението от 82 млн. барела на ден, тоест спад „само“ с 18%.

Последният факт е особено шокиращ за мен. Оказва се, че дори в състояние на почти пълен покой световната икономика потребява 80% от енергията, която u е нужна, когато лети напред. Това e много подобно на човешкото тяло, което използва около 70% от дневния си енергиен прием за поддържане на базовия си метаболизъм. Оказва се, че зависимостта ни от нефта надхвърля всичко, което някога съм си представял.

Нефтът е кръвта на съвременната цивилизация. Може колкото си искаме да мечтаем, говорим и обсъждаме свят без нефт, но такъв скоро няма да видим.

Накрая ще направя и една по-дългосрочна прогноза: В един момент, вероятно около 2040 г., ръстът в потреблението на нефт наистина ще достигне своя връх и то бавно ще започне да намалява за сметка на други енергийни източници. „Убиецът“ на нефта обаче няма да бъдат ВЕИ, а природният газ. Защото светът преживява газова революция.

*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt. Със съкращения.