Първите векове на новата ера са „златен век” за древното светилище на Дионис

През 2004 г. бе разкрит Малкият Дворец, съществувал през III-IV в.

В 45 г. цяла Тракия е покорена от Римската империя. Започва мощен процес на романизация, видим във всички провинции на великата държава. За Балканския полуостров той се характеризира със сливане между древните елински и тракийски традиции с новите тенденции, донесени от завоевателите. Много отчетливо това се наблюдава на Перперикон, който през III-IV в. се превръща в грандиозен и неповторим скален град. Изсичанията в скалите са невероятно мащабни и вече са разкривани десетилетия наред.

Оказва се, че във втората половина на III в. скалният венец е защитен и с мощната крепост на Акропола, чиито стени са дебели до 3 м. Причината е в зачестилите нападения на варварите във вътрешността на Римската империя. Акрополът се намира непосредствено над уникалния Дворец-светилище, с който го е свързвала единна фортификационна система. Вероятно твърдината е построена още в предримския период, но в III в. крепостната система получава завършен вид. Зидовете са създадени без свързващ материал, а двете лица на защитната стена са оформени от масивни каменни блокове с идеално издялана предна част. Между двата реда блокове има пълнеж от натрошени камъни, уплътняващ вътрешността.

В завършения си вид от римския период в Акропола се е влизало през три порти. Едната е Западната, пазена от мощен правоъгълен бастион. През 2005 г. е открита Южната порта, а малко по-късно на бял свят се появи и т. нар. Североизточна порта. От тези съоръжения е особено интересен входът от юг, защото вероятно е възникнал още в късната бронзова епоха (XIV-XI в. пр. Хр.) и показва най-ранния етап от развитието на фортификационните съоръжения.

Първоначално тази порта е била изсечена в скалите и до нея се е достигало отдолу по груби каменни стъпала. Нагоре стените са били изградени от огромни каменни блокове. Това е т. нар. „циклопски” градеж, особено характерен за своето време. Наречен е така, защото живелите по-късно хора не можели да си представят хората, повдигали такива камъни и ги оприличавали с древните великани. Южната порта е преустройвана няколко пъти през Античността, а в Средновековието е преградена със зид и престава да функционира.

По склоновете на хълма от север на юг със столетията се развиват просторни квартали. Те, както и самият Акропол, са били застроени с множество храмове, граждански и жилищни постройки. Приземните етажи на тези сгради са изцяло изсечени в скалите. След проведените мащабни разкопки днешният посетител на скалния град вече може да се разходи по широки улици, оформени направо в камъка. От улицата човек влиза в почти запазени къщи през оригиналните врати с издълбани в камъка прагове, по които са съхранени даже дупките за вратните механизми. Сякаш обитателите са изоставили Перперикон съвсем неотдавна.

Няма никакво съмнение, че в този период културата и равнището на живота на Перперикон достигат изключително високо ниво. Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена още една голяма сграда. В езическия период там се е помещавало събранието на гражданите, където са вземани важните решения, а след приемането на християнството е превърната в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял. От запад към вътрешността на Акропола води улица и покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели на място. От двете й страни са подредени други сгради, изсечени дълбоко в скалите и издигащи се нагоре със стани от добре издялани каменни блокове. Данните на античните и средновековните автори сочат, че подобни портици са строени само в големите градове и в значителните култови комплекси. По тях обитателите са можели да се придвижват, без да излизат на дъжд и на слънце.

Портикът и улицата са водели до центъра на Акропола, където през 2004 г. бе разкрит т. нар. Малък Дворец, съществувал през III-IV в. сл. Хр. Това е един внушителен комплекс с правоъгълен план. Дължината му е 28 м, а широчината не може да се изчисли точно, защото върху руините на стария ансамбъл през Средновековието е построена стената на вътрешната цитадела. Дворецът има два тържествени входа от север и юг, а във вътрешността край вътрешен двор са разположени цели 17 помещения със съхранени прагове с механизмите за затваряне. Приемаме, че това е дворецът на римския наместник, назначен на Перперикон от централната имперска власт.

Необходимостта от отвеждането на дъждовната вода от огромните подови повърхности е накарало строителите за изобретят съвършена канализационна система. Под тухлените подове на всяко помещение са прокарани улеи, по които се оттичала дъждовната вода. Те минават през отвори в праговете на вратите и са свързани с по-големи канализационни съоръжения, издялани на улиците. Направени са и шахти с люкове за почистване на каналите от нападалите листа и пръст. Улеите пък се вливат в няколко големи клоаки, които отвеждат водата през отвори в крепостната стена надолу по хълма. Канализационната система обхваща както Двореца-светилище, така и Акропола и околните квартали.

Строителите са се погрижили не само за отвеждането на ненужните води, но и за снабдяването с питейна вода, толкова необходима на стръмните скали. Досега на Перперикон са открити три огромни издялани в скалите водохранилища, представляващи най-големите съоръжения от този вид в Родопите. Само тази в най-високата част на Акропола е събирала около половин милион литра. Има основания да се счита, че е съществувала и водопроводна система, а само на два километра от Перперикон през 2002 г. е открита антична чешма, където водата е подавана чрез глинени тръби. Оттам чрез метален чучур, вграден в оформен каменен постамент, тя се е вливала в три свързани помежду си каменни корита.

Така първите векове на новата ера стават „златен век” за древното светилище на Дионис и за скалния град Перперикон. Откритата красива керамика и многобройните монети свидетелстват за оживен живот през този период. Не липсват уникални находки с култово предназначение като статуетки и пластини с образи на богове, сребърни и бронзови огледала, единствен в римската бронзова пластика катинар за тоалетно сандъче с релефни изображения на антропоморфни маски. Охолството попречило на обитателите да забележат, че настъпват страшни времена на междуособици и войни.