Загива стогодишна църква в село Главатар

Храмът е занемарен и се руши, но красотата му още личи. Снимки: Авторът

Божият дом е строен за изкупление на грях

Спомен за добрините на лейди Страгфорд

Една църква, построена през 1921 г. за изкупление на грях се гуши и загива в пловдивското село Главатар. Храмът е вече на сто години, но е приемал вярващи едва 28 от тях, защото след 9 септември 1944 г. е превърнат в обор за телета.

Оттогава селото няма църква, но има църковно настоятелство. Именно начело с Васил Бахчевански, води трудна борба за възстановяването на божия дом. Мечтата на хората е да ремонтират църквата и да я отворят за 100-годишнината й през 2021 г. Малцина вярват обаче, че тази мечта ще стане действителност.

Църквата носи името “Свети Атанасий”. То е избрано от Анна Неделчева – една вярваща жена, която е поръчала построяването й след като са починали съпругът и петте й деца. Съпругът й се казвал Атанас. За него се знае, че е злоупотребил с пари, които една англичанка - лейди Странгфорд е дала н помощ на жертвите от Априлското възстание. Жена му е била убедена, че и неговата смърт и тази на петте им рожби е наказание за греха му.

“За историята на храма се знае малко, но аз я проучвам от години – разказва Васил Бахчевански. - Преди време попаднах на интересни сведения за нея в автобиографичната книга на художника Никола Димитров, който се е познавал добре с Анна Неделчева. Той разказва, че съпругът й Атанас, когото нарича “дядо Тани”, е бил начело на Абаджийския еснаф в Пловдив преди Освобождението. Когато лейди Странгфорд решила да помогне на вдивиците и сираците от Априлското въстание, се обърнала към председателите на еснафите, защото нямало как иначе да издири пострадалите един по един. Дядо Тани взел пари от англичанката, но дал твърде малко за нейната кауза. За сметка на това си това си построил още няколко дюкяна и воденица в село Ризкьой, което сега се нарича Главатар."

Божието възмездие не закъснява. Скоро умира съпругата на крадеца. Той се жени за прислужницата си Анна, която му ражда 5 деца – 4 дъщери и един син. Четирите момичета обаче умират от туберкулоза малко преди да ненавършят 18 години. Анна, която по тогавашната традиция в селото наричат баба Таньовица, се моли денонощно на Бог да запази поне живота на сина й, но той също умира, както и грешният й съпруг. Тогава почернената жена решава да построи църква за изкупление и в памет на скъпите си мъртавци.

Но и на храма не му върви. След около две десетилетия той затваря врати за хората, за да приюти животни.

Храмът не е голям, около стотина квадрата, но е със стабилна конструкция и много красив, въпреки възрастта на участта си. Бил е укрепван с железни елементи след голямото земетресение през 1928 г. В началото на прехода към демокрация сламата него е изнесена и е започнал ремонт, но е останал недовършен.

“Преди няколко години избрах да зарежа лудницата в Пловдив и да се преместя в тихото село Главатар. Много искам да се отвори църквата тук и правя за това всичко възможно. Не казвам, че го правя за хората. Искам на мен да ми е хубаво – селото да е поддържано и да си има църква”, откровеничи Бахчевански. Той се е свързал с протосингела на Пловдивската епархия отец Тодор, който му обещал подкрепа, но когато администритавните процедури по възстановяването на сградата бъдат завършени.

“Църквата е стабилна. Ако е за едното боядисване, мога и аз да го направя. Но това не е достатъчно. Пловдивският архитект Родион Петров обеща да направи проект, като преди това поръча изследване на конструкцията. Нямам пари да му платя на този етап. Но се надявам, когато проектът бъде готов, съберем дарения” - прави планове църковният настоятел.

“Сега, като слушаме по телевизията покрай опростените данъци на мюфрийството, че 8 млн. лв. за държавата не са много пари, се надяваме да се намерят и за църква като нашата”, коментира той.

"Селото не е голямо – 76 къщи и 193 жители по данни на ГРАО. Те няма да си избират кмет на предстоящите местни избори, а ще им се назначи наместник. Така че няма да имаме кандидати за поста, които да ни обещаят предизборно ремонт на църквата и после от кумова срама да изпълнят поне част от обещанието си. Но пък една жена от селото, която живее в САЩ, е проявила желание да помогне в набирането на средства за храма в Главатар. А момиче от селото, което учи иконопис сега, ще я изографиса безплатно” мечтае църковният настоятел.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи