През 2020-а се навършват точно 20 години от паметната загуба на именития Александър Карелин на олимпиадата в Сидни. Тогава легендарният борец е посрещнат като истински герой в родината си. Но, думите на 5-годишния му син, го карат да се просълзи: ”Татко, защо медалът ти е бял? Та вкъщи имаме само жълти?”

И до днес самият Карелин не може да си отговори на този въпрос. Руският богатир допусна поражение от тромавия американец Рулон Гардндeр, първо за 13 години и първо от чуждестранен съперник в тежка категория на класическия стил. А след схватката непобедимият дотогава Карелин плака в съблекалнята. В тъга бяха потопени и милиони негови фенове.

Всъщност победата на легендата в Сидни 2000 бе очаквана като сутрешният изгрев на слънцето – и от фенове, и от букмейкъри, дори и от неговите противници. Още от тийнейджърските си години Сан Санич, както го наричат мнозина, няма поражение под флага на Русия. Дотогава той има една единствена загуба в кариерата си - във финала на първенството на бившия СССР през 1987-а в Омск. При спорно съдийство 19-годишният сибиряк губи с една точка разлика от двукратния световен шампион и абсолютен фаворит Игор Ростороцки. И докато зрителите се възхищават на невероятната борба на младока, Карелин преживява най-неприятните емоции в живота си дотогава. Очите му се напълват със сълзи, изпитва гняв и си обещава повече никога да не изпита подобно унижение.

И в следващите 13 години той не нарушава тази своя клетва. От перспективен юноша Карелин се превръща в истинска легенда. На първата си олимпиада в Сеул през 1988-а 21-годишният младеж измъква победата 15 секунди преди края като прилага коронната си хватка „заден суплес” и буквално измъква златото от ръцете на нашия Рангел Геровски. А в Барселона 92 и Атланта 96 вече опитният Карелин печели схватките си доста преди края на редовното време или с явно превъзхоство. Доминацията на руския богатир е безспорна и на другите състезания. Той 9 пъти покорява световния връх и 12 пъти ликува с европейско злато.

На олимпиадата в Сидни легендата отива в зряла възраст, но не и престарял. И победата сякаш му бе в кърпа вързана. А при успех той ставаше първият в историята четирикратен олимпийски шампион в борбата. Но… съдбата реши друго. Сибирската мечка убедително стига до финал без да даде никакъв шанс на съперниците си. Макар че, в негова полза

работеше и невероятният му авторитет. Много от противниците бяха се предали още преди да излязат на тепиха. Така до заветната четвърта титла оставаше само една крачка.

Същият път обаче изминава и американецът Рулон Гарднер в Сидни. Едрият и смел младеж още от детството си работи в семейната ферма и много от роднините му не го възприемат насериозно. Той е най-малкият от деветте деца и виновник за всички бели. А в училище е нарочен за „черната овца“ и дори се сдобива с репутацията на „ходещо нещастие”. Рулон често влиза в различни конфликти, затова и е малко невероятно как стига до националния отбор по борба и звездния си олимпийски миг. И то при обстоятелството, че за 13 години неуспешни опити да победят Карелин са правили десетки талантливи и доста по-силни борци от Гарднер.

А във финалната схватка в Сидни тактиката на американеца си проличава още от първите секунди. Рулон залага на физическата си издръжливост. И през по-голямата част от срещата бяга от борба. И така продължава и в двете части. А съдиите, ръководени от новото правило, при 0:0 налагат на борците взаимен захват. При него Гарднер удари Карелин с глава в гардите и руснакът записа точка. Но след разглеждане на видео на ситуацията арбитрите промениха решението си. Според тях Карелин първи е разкъсал захвата. И в рамките на 30 секунди трябва да направи атака за точка. В противен случай предимство се дава на съперника му. „Търпях, както никога в живота си”, след време ще признае американецът. А Сибирската мечка тръгва ва-банк, опитва се да направи всичко по силите си, за да избегне катастрофата, но.. Рулонд устоява на всичките атаки на легендата и се поздравява с най-ценната победа в живота си.

Разбира се, руската страна подава протест, но той не е уважен. Любопитното е, че малко след олимпиадата в Сидни, това съдбовно правило за кръстосан захват е отменено. Много от феновете, а и специалисти, смятат че Карелин е станал жертва на политически интриги и несправедливо съдийство. Но шампионът нито веднъж за тези 20 години, не обвини нито арбитри, нито някой друг за загубата. Единствено себе си.

В периода между двете загуби Крелин постига над 800 победи, но от това не му става по-леко. След финала в Сидни, както и след този през далечната 1987-а, легендата не успя да сдържи сълзите си. И очаквано не се появява на пресконферецията след поражението,

защото нямаше какво да каже. Тази битка слага и край на славната му кариера.

„Беше ме срам, чувстрах се предател”, признава доста по-късно великият Карелин.

А веднъж мъж се доближава към него с думите: „Можеш и да не си придърпваш каскета над челото, аз ти простих моя инфаркт...”

Самият Карелин обаче няма да си прости загубата от Гарднер до края на живота си. Характер, който превърна обикновен сибирски младеж в един от най-великите борци в историята.