Дерби на България или дерби на страха? Въпросът стана риторичен след мачовете на „Левски“ и ЦСКА в кръга преди големия сблъсък. В неделя „сини“ и „червени“ ще се изправят един срещу друг с една обща цел – да не загубят. Налага го моментната ситуация в двата клуба след звучния срив в сряда. Столичните грандове се качиха едновременно на влакчето на ужасите за обща обиколка с продължителност от 90 минути. За разлика от атракцията в „Дисниленд“, носеща все пак удоволствие и хубави спомени, изживяването на „сини“ и „червени“ бе кошмарно.

Първо ЦСКА загуби повече от заслужено от „Локомотив“ (Пд) в София, а резултатът можеше да бъде много по-изразителен от това 2:1 за „смърфовете“. Поражението отприщи „червеното“ недоверие към старши треньора Нестор Ел Маестро, чийто футбол е всичко друго, но не и наслада за окото. Дори определението футбол не е много коректно от гледна точка на това, което се играе в любимата на специалиста Англия.

За сърбина с британско име ще бъде цяло чудо, ако дочака края на сезона на скамейката на ЦСКА. От месеци бъдещето му изглежда решено, въпросът е кой и кога ще го наследи. Едно е сигурно – търпението към него от страна на привържениците е изчерпано.

 „Червеният“ непукизъм по отношение на билетите за дербито с „Левски“ бе показателен за настроението сред феновете още преди домакинството на „черно-белите“. След шоковото изживяване на „Васил Левски“, вероятно малцина ще са онези, които ще се завърнат на трибуните в неделя за ново ходене по мъките.

Броени минути след фиаското на ЦСКА, в Разград „Левски“ свали маската, която носеше през пролетта. Загубата с 1:5, рекордна такава в сблъсъците с „орлите“, показа нагледно „сините“ проблеми, които досега се неглижираха заради положителните резултати срещу отбори като „Пирин“, „Етър“, „Хебър“ и „Славия“.

За последно родният гранд бе допуснал пет гола в мач за първенство през далечната вече 1996 година при онова 1:5 от „Нефтохимик“ на Димитър Димитров-Херо. Оттогава „сините“ бяха записвали много разочарования, но не и от такъв калибър. Затова пък старши треньорът Николай Костов не се поколеба да…похвали своите футболисти за рекордното унижение в Разград сякаш е плод на геройски труд, а не на липса на умения.

Каруцата вече е обърната, а в такива моменти на „Герена“ обичат да обясняват за анализите, които ще бъдат направени. И така до следващия път, в който се стигне до подобна ситуация.

На масата обаче остават редица въпроси – кога и как Цунами заслужи да бъде капитан на „Левски“, каква бе причината „сините“ да се лишат от конкуренция на невралгични постове, каквито са тези на левия и десния краен защитник, защо Костов не бе по-проницателен, за да види, че отборът му няма класата да са надиграва срещу „Лудогорец“ в Разград и колко работа върши Андриан Краев в качеството си на „замразен“ от ръководството през пролетта. И най-важното – кой е отговорен за физическото състояние на футболистите, защото от седмици насам е видимо, че те не са подготвени за втория дял от шампионата. Това не бе достатъчно на треньорския щаб, за да промени интензитета на игра и „сините“ отново бяха активни през първите 45 минути и бледи след почивката. А това е нещо, което няма да се промени от днес за утре, имайки предвид, че паузата за националните отбори мина и с витамини сега няма да бъде наваксано пропуснатото.

Сега дербито на България се явява отлична възможност един от двата отбора да излезе от кризисната ситуация с положителен резултат. Такъв развой обаче остава малко вероятен. Далеч по-логично изглежда страхът, който вече се е настанил трайно сред „пътниците“ на влакчето на ужасите, да бъде определящ за случващото се на терена и „братско“ равенство да бъде прегърнато с две ръце от „сини“ и „червени“. Не е като да не се е случвало през последните години, но пък е показателно за променения от десетилетие насам манталитет на двата столични гранда.