Република Северна Македония навлезе в криза и нейното решение зависи, както винаги от поведението на албанците и техните партийни лидери

Победители, победители, колко да са победители, след като с оставката си Заев им отне шоуто

С много колеги съм имал спорове през дългите години на работа в и за днешна Република Северна Македония. Някои от тях са имали сериозни възражения за моето твърдение, че няма важен въпрос в новата държава край Вардар от какъвто  и да е характер, а най-вече политически и етнически, който да не бил решаван в крайна сметка от местните албанци и техните политически  партии и лидери. Без изключение. Нямам намерение да се отказвам от това свое твърдение, плод на дългогодишното наблюдение на политическите и обществените процеси при нашите най-близки съседи. Още повече, че всеки изминат ден, всяка нова или по-стара политическа криза го потвърждава. Реалност, от която няма как да се избяга.

Ето и сега. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски обяви, че партията и лично той работят на сформирането на ново парламентарно мнозинство. То би трябвало да излъчи правителство, различно от това, което досега управлявалата коалиция на СДСМ и на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети би могла отново да състави.

Даже в социалните мрежи бе публикувана снимка около празна заседателна маса и събрани около нея представители на партиите“учредители“ на такова ново парламентарно мнозинство. Мицковски гордо заяви, че депутатите на партиите, чийто хора седяха и се усмихваха около масата, биха могли да съберат магичното число 61 представители в Събранието. Тоест с един глас повече от половината от 120-местния парламент. Даже, според Мицковски те биха могли да достигнат дори 70 човека. Това вече би било добра основа за нова парламентарна конфигурация, която да изключи от властта СДСМ и ДСИ и да върне на власт ВМРО-ДПМНЕ заедно с нейните нови политически приятели. С всички произтичащи от това последствия за държавата и региона, разбира се.

Ако някой би се учудил откъде се пръкна този нова компания, просто да види внимателно състава u. В нея освен ВМРО-ДПМНЕ и Левица, които живеят вече седмица със самочувствието, че са победители в местния вот и това им дава правото да искат смяна на властта, присъстват и партиите на опозицията в албанския блок.

Победители, победители, колко да са победители, след като с оставката си Заев им отне шоуто. Тоест, там са тези, които на всички избори от 2002 г. насам, но особено през последните години, излизат с призива гласоподавателите да им помогнат да прекратят монопола на ДСИ и на Али Ахмети да представлява местните албанци във властта. И този път не стана, въпреки че в позициите на бившите бунтовници от 2001 г. в местното самоуправление се получи чувствителен пробив. И то в емблематичния град Тетово, където в един от крайните квартали в Мала Речица се намира централата на ДСИ. Вече споменахме за тази победа за кметското място на лидера на Движението Беса Билял Касами над една от най-популярните албанки в държавата - Теута Арифи.

Казват, че дори в секцията в нейния квартал, където живее, някогашната активна правозащитничка и борец за еманципацията на албанската жена в Република Северна Македония е загубила от Касами. Винаги съм я харесвал, вероятно защото нейната кауза преди години съвпадаше и с моето разбиране, че ако жената албанка в страната получи повече права, освен тези да бъде инкубатор за увеличаване на демографския прираст на албанците, това ще демократизира и хуманизира обществото като цяло, ще го издърпа от неговия провинциализъм и закостенял патриархат. Може би поради това отидох на митинга в центъра на Тетово преди много години, на 14 март 2001 г., посветен тъкмо на новата роля на жената албанка, организират от Теута. И станах свидетел на началото на активната фаза на въоръжената криза, която господстваше през цялата пролет и лято в Република Македония за да завърши в края на краищата с подписването на Охридския мирен договор. На всеки призив или апел от трибуната на митинга от близките ридове на Шар планина, надвесени над града, се чуваха изстрели от автоматично оръжие. Дали имаше предварителен сценарий, или не, не знам, но изглеждаше като нещо ужасно и дълбоко тревожно. И се почна.

Билял Касами спечели Тетово, което очевидно сега му дава самочувствието, че може да излезе от досега управляващата коалиция. Да не забравяме, че тъкмо неговите шестима депутати дадоха предимствопрез лятото на парламентарните избори миналата година на СДСМ пред ВМРО-ДПМНЕ и правото Зоран Заев да състави кабинет. Така да се каже, той крепеше крехкото парламентарно мнозинство, водено от СДСМ и с участието на ДСИ, без да е криел, че да седи, образно казано, на една маса с хората на Али Ахмети, не му е много приятно. И ето че сега го виждаме в евентуалното ново парламентарно мнозинство, което пък може да бъде изтълкувано като една форма на политически прагматизъм - от една коалиция в друга, пак във властта, но със запазен имидж на опозиция на Ахмети.

Там е и Алианс за албанците с лидер стружанецът Зиядин Села. Потръпвам от спомена за онази нощ на 27 април 2017 г., когато протестиращите тълпи, организирани от ВМРО-ДПМНЕ влязоха в парламента и се опитаха да линчуват депутатите от партиите на албанците и на СДСМ, в това число и Зоран Заев. Помните онази нощ, наречена „Нощта на кървавите глави“, и самият Заев с превръзката около челото си. Тогава повече от час бях в извънредното студио на БНТ по същия повод и малко преди да вляза, ми звъннаха приятели от Скопие да ми кажат, че Зиядин Села е пребит и е починал. После се появиха кадрите, които обиколиха света и на които се виждаше как хора с маски и без маски влачат тялото на Села. Слава Богу, той оцеля, за да дойде времето днес много хора да се питат какво прави той заедно със своите биячи. Това е продукт на неговото разбиране за политически прагматизъм или просто непоносимостта му към Ахмети и хората му е толкова силна, че да отиде да играе в един отбор с Мицковски? А Села не е глупав мъж.

Тепърва ще се види колко би могла да бъде ефективна такава политическа компания. Мицковски вече остави отворена вратата, заявявайки, че ако новото парламентарно мнозинство не се получи, ще трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори. Вариант А и вариант Б, както се вижда. Но всичко изглежда като слагане на тигана преди рибарите да са се върнали от морето, защото поне до този момент, Заев все още не е формализирал своята оставка. Той има много да мисли дали не избърза с отстъплението, но имам усещането, че най-много го боли от предателството на своите хора от апарата на СДСМ и от симпатизантите и членовете на партията в Скопие. Вече споменахме като една от важните причини за това е фактът, че през цялата седмица на „тука има - тука нема оставка“ името на Бранко Цървенковски отново изплува от политическото небитие. Изненада ли? Глупости.

Само който не познава Бранко и не се ориентира в ситуацията в момента може да мисли, че щом е излязъл извън светлината на прожекторите, вече не си играе на политика. Нищо подобно. Та нали той бе този, който на един форум в МАНУ, само дни преди старта на предизборната кампания, съсипа Заев и неговата политика като министър-председател и лидер на СДСМ. Или пък когато след прословутото интервю на премиера миналата година пред една българска частна агенция той обяви, че замразява членството си в партията. Какво се чудим тогава, че неговото име е най-актуалното в списъка на онези, които биха могли да поемат мандата за съставяне на правителство след Заев на основата на досегашното парламентарно мнозинство.
Може, защо не, само че какво ще кажат албанците?