Новородени политически парвенюта се активизират за един-два парламентарни мандата

Избуя безпрецедентен примитивизъм на кандидатите за политическа слава

Анализът на българското минало - а най-вече на политическия маскарад, който наблюдаваме през последната година на политическата сцена доказват, че е крайно време като народ да си обясним причината за това, което творят тези, които се борят за властта или управляват държавата. Примерите, които чакат отговор не се нито малко, нито пък се нуждаят от дълго доказване.

Независимо от великия ентусиазъм, с който е подготвено Априлското въстание през 1876 година – и въпреки саможертвата на неговите герои, факт е, че тази върховна проява на Възраждането не реши проблема за създаването на независима българска държава само със собствените сили на нашия народ. През периода на войните за национално обединение, между 1912 и 1918 г., българинът показа чудеса от храброст по бойните полета. И въпреки това – проблемът за обединението на насилствено разпокъсания български народ през 1878 г. също остана нерешен. Нещо повече - свободна България преживя две непоправими национални катастрофи!

През 40-те години – нови усилия в тази посока и пак същия резултат!? Но в края на 80-те година на ХХ век – отново вечния „български проблем“ – нацията не разполагаше с духовна енергия и опитност, за да поеме към ново възходящо развитие по демократичен път!? И отново питането: защо? Така стигнахме до 2021 година, когато политическите партии ни изиграха един жалък политически водевил. Той даде основания на много хора да твърдят, че българите май са на път вече да опропастят и парламентарната република като възможна, ефективна форма на представително демократичната държавност.

Защо ни се случва всичко това? Кои са причините, всеки значим период от развитието на нашата нация в ново време, задължително да финишира с негативен резултат? Ако не се даде отговор на това питане няма шансове за добри очаквания в политическото ни бъдеще. По наше дълбоко убеждение, в основата на периодично случващите се катаклизми в народната ни съдба, през последното столетие и половина е „Законът за постоянната недостатъчност в българската политика“ (ЗПНБП). Той може да се дефинира най-общо така: българите не разполагат с достатъчен материален ресурс, адекватна политическа организация и умения, за творческо осмисляне, конкретиката на всеки финален етап от своето развитие, за да избегнат неуспеха.

Фактологията в това отношение е безспорна. Организаторите на Априлското въстание от 1976 година нямаха опита на няколко вековната английска политическа класа например, защото българският елит беше унищожен още в края на ХIV век. Самообреклите се на гибел герои не разполагаха и с достатъчен материален ресурс, нямаха възможност и за свободно организиране на своите събратя, за да проведат една успешна, народна революция.

В периода на войните за обединение, в България също липсваше материален ресурс, за да може армията ни да води пет години войни с дивизиите, на всички велики сили в Европа. Въпреки това, поради липсата на мъдрост, отговорните за българската политика водиха три тежки войни. Защото тогава проблемите се решаваха от един безконтролен монарх и неговото послушно правителство. Същото се повтори след четвърт век, когато през 40-те години едва не преживяхме трета национална катастрофа, заради повторените грешки на цар Борис III и неговата камарила.

Социалистическата епоха стартира със сурови и не винаги основателни удари върху бившите представители на българската политическа класа. Поради това през втората половина на 40-те години в недрата на българското общество се загнезди траен реваншизъм сред пострадалите, който само чакаше възможност, за да се прояви. В същото време 45-годишното еднопартийно управление не позволи на отделния българин да формулира свободно, разумни политически идеи, които реализирани в практиката, да създават богата алтернативност за възходящото развитие на обществото. Така закърня и способността на нацията за творческо мислене по фундаменталните проблеми на живота. А господството на държавната собственост, през това половин столетие, доведе до зануляване и на основния двигател в свободната икономика – предприемаческото изкуство. Поради това, когато падна Желязната завеса, върху българската политическа сцена се развихри уникална конфликтност и пролича липсата на политически опит, за реализиране на един цивилизован преход към демокрация. Вместо разумно организиране и ръководство, на националната икономика, от ефективни предприемачи със световен опит, започна нейното безпрецедентно разграбване. Отново – за пореден път, българската нация се оказа с недостатъчен политически ресурс, за да осмисли рационално финалната фаза от своето поредно развитие, като съхрани доброто и премахне само лошото. От там нататък се завихриха три десетилетия на изтощителни противоборства, използването на властта за лично обогатяване и липсата на трайно възходящо развитие. Резултатът – една трета от нацията избяга от Отечеството, а останалата част зае последните места в ЕС, по всички показатели. Отново и отново – липсата на политическа мъдрост, за да се използват разумно и възможностите, които обединена Европа предлага на нашия народ.

И нямаше начин да не е така! Защото, за да се премахне веднъж за винаги зловещото действие на „ЗПНБП“ има значение всичко - и историята на отделните политически партии, които искат да управляват, и наследството, което те носят като национален капитал, и умението за  адекватно мислене в дадения нов момент, от еволюцията на националното битие, и равнището на политическия елит. Новородени политически парвенюта се активизират за един-два парламентарни мандата, а след като лъсне някои от гешефтите им, изчезват, за да потръгне нов партийно образувателен процес.

Поради това политическите сили в България нямат традиции, авторитет и заслуги към нацията. Липсва им богат опит, а като резултат от всичко това, те не се радват на авторитетни и творчески мислещи лидери – държавници. Равнището на онези, които водят партийките си оставя впечатление, че това са някакви вождове на враждебно настроени племена, които не се чувстват като част от общо националното тяло, а се борят само срещу „врагове“, за да се доберат до държавната трапеза.

И още нещо, което избуя с особена показност по време на третите поредни изборни агитации тази година – безпрецедентният примитивизъм на голяма част от кандидатите за политическа слава. Бай Йоло поздрави българите от националния екран с това че „Бог Тангра го изпраща него с № 1 на бюлетината, за да спаси българите от българско робство.“...

Някаква Месечина обеща, ако я изберат за президент, да отлети с аероплан до един Светъл дом, където живеел нейният приятел Джо, а той пък щял да върне откраднатите милиарди на българите!?  Друг декларира, че ще въведе „военно положение“ за справяне с пандемията, само и само да получи подкрепата на „анти ваксерите“! И т.н., и т.н.

Няма как с такава „политическа класа“ да преустановим действието на ЗПНБП. В нито една област на живота не са възможни успехи от хора, които (като политиците) тръгват от нулата и смятат, че след 1-2 години „партийно строителство“ са готови да управляват държава!? Крайно време е дребни личности, които не са се реализирали успешно никъде – нито в бизнеса, нито в науката, да не говорим за медиите или културата, да тичат презглава към „народната любов“, за да си осигурят мечтаните 4 години в сградата на парламента.

Българите трябва да издигат само мъдро мислещи хора, които като имат предвид тежките поражения, нанесени от ЗПНБП, да са наясно, че политиката е най-сложното, най-важното и най-деликатното изкуство, за напредъка на всеки народ. А за това е необходимо тези, които искат да са политици, да имат подходящо образование, да се минали от ниските към високите нива в йерархията на управлението, за да ги видим във фазата на тяхната творческа зрялост като опитни, знаещи и можещи хора, способни да мислят цивилизовано като държавници. А не всяка българска генерация да очаква своя пореден провал. Защото, ако пропадне и опитът за ефективно използване и на парламентарната република като инструмент за развитието на България, и Бог не може да ни помогне.