На Трети март, в централната новинарска емисия на Би Ти Ви ни представиха репортаж, озаглавен „Празникът през очите на децата“. Юксел го анонсирана така: „За емоциите на най-малките и за уроците по история, които им преподават по-възрастните в днешния ден“.

Хубаво. Бяхме спокойни, какво можехме да очакваме – най-вероятно обичайните детски наивни интерпретации, които винаги ни развеселяват. Но не и лъжи, които те са попили неизвестно как. Децата трябваше да отговорят на въпроса: „Защо е важен Трети март?“ Ето два от отговорите.

Александър, 10 годишен: „Защото сме се освободили от турско иго“. Браво на момчето - отговорът му прозвуча направо сензационно, до там сме я докарали.

Понеже никой от официалните лица, които днес ни освобождават от нормален Живот и особено усърдно ни освобождават от Историята ни, не спомена от какво/кого сме се освободили преди 145 години.

Работата е ясна, наближава времето, когато Заличителите ще ни казват, че на тази дата честваме освобождението си от руско иго. От речника им отдавна изчезна думата „робство“ – „иго“ е далеч по-неутрална, размита дума. Самото робство също е добре препрано – беше прекарано през неясната и всъщност много обидна представа за някакво съжителство, мирно и кротко, на поробени и поробители.

Подобно тълкуване, извън всичко друго, силно принизяваше и дейността на националните ни герои – и даваше възможност на Заличителите да се гаврят с делото дори на Апостола. Това си беше направо едно Баташко клане над Историята – но ние се примирихме и с това.

Самото Баташко клане, едно от най-дивите изстъпления в човешката история, също бе унизено от една безпорядъчна дискусия. Това се случи преди точно 17 години – една българка, Мартина Балева, в съучастие с Улф Брунбауер, професор от Института за Източна Европа на Берлинския университет, бяха авторите на един проект, който трябвало да докаже – 
според най-върлите им тукашни опоненти - че Баташкото клане е мит, жертвите са преувеличени, турското робство е мнимо и, в крайна сметка, българите подклаждат самочувствието си с подобни измислици.

Проектът получи съкрушителен отпор навремето - до степен, че не беше разчетен достатъчно внимателно. Тъй или иначе, трябваше да преглътнем горчилката, че българите са си едни митомани.  

Но научихме и друго: че един частен случай може да предизвика сериозна съпротива и това е по-лесно, отколкото да се изгради една ефикасна преграда срещу цялостната политика на деградация на историческото познание в образователната система.

Един друг отговор в анкетата - този на десетгодишния Кристиян обаче беше направо забележителен: „България е най-хубавата държава на света, защото сме постигнали всичко сами, без никаква помощ“.

Сами? Какво по-точно сме постигали сами?

Какво са ни позволили да постигнем сами – особено в наши дни?

Кристиян е умно момче, говори уверено – и ние се питаме, как е попаднала и се е загнездила тази фраза в него, защо я изрича толкова убедено – точно на Трети март, а тя го завлича право във въртопа на Заличаването. Ето, и децата вече са наясно, дори са сигурни, че Освобождението е дело само наше, сами сме преборили игото, какви руснаци да има в това наше геройство, откъде-накъде. 

И понеже сами сме се измъкнали – някак – от игото, сега можем да си правим, каквото ни скимне, каквото ни кефне, всякак ни е широко около врата.

Кой е втълпил тази неистина на невръстното момче -  и то така, че тя вече очевидно ще бъде неразделна част от неговият разказ за Историята.

Само „външните“ фактори ли са виновни? Какъв е делът на Училището в тази поквара? Учителите не бива да се сърдят, тяхната професия е свята, но и те няма да отрекат, че от десетилетия се гънат под натиска и приумиците на политически пунгаши.

Те пък са наясно, че русофобството има нужда от постоянни инжекции и строго следят да не бъде пропусната нито една доза. Трябва да се създаде „новото“ българче, което да не задава въпроси и да бъде оскучено до крайна степен. Заличителите са наясно, че скуката ще разяде като нищо друго училищните програми. Затова все по-често си казвам, че Историята трябва да се учи от текстове на Пазители на Паметта като Росен Тахов, Николай Овчаров и още неколцина като тях.    

Телевизиите – те са най-безжалостният съюзник на Заличителите, от тях колкото по-малко се научава, толкова по-добре. В случая с тази анкета, или специално са избрали отговора на Кристиян – или изобщо не разбират какво правят, защото отдавна са се оставили на течението, овладели са напълно културата на съгласието, те са просто високоговорители на Властта.

А може би са отделили отговора на Кристиян, за да „официализират“ казаното от него. Надяват се да го снабдят със сертификат, който гарантира верността му.

Впрочем, това е по начало зловещата роля на телевизията - да превръща фриволни твърдения в „безспорна“ истина.

Ами ролята на семейството?  Един родител/баща каза: „Почти постоянно се говори за Левски, Ботев и за героите, благодарение на които сега сме свободни и можем да правим това, което искаме, а не, което ни налагат“. Тези думи даже не се нуждаят от коментар. Няма какво да се заблуждаваме – Бандата Заличители до голяма степен постигнаха заветната си цел: да не знаем откъде/и какви идваме – и накъде сме се запътили и в какво ще се превърнем.

Те сравнително лесно успяха да обезличат ценни маркери - и вече спокойно могат да редактират Миналото/Историята, както им скимне. А „казусът“ с Трети март е обидно елементарен, сблъсъците около тази дата са отблъскващо примитивни, картината става все по-мътна и скоро няма да има кой да извърши една поне донейде убедителна атрибуция на събитията от 1878 година. И това, извън всичко останало, ще заличи окончателно и спомена за екстаза, който Придошлата Свобода е предизвикала в многострадалните българи.

Така, де, на нас не ни се полагат никакви радости, какво да говорим за екстаз – и така постепенно дори елементарната приповдигнатост няма да ни бъде позволена. Все повече ще бъдем лишени от радост при общуването си с Историята. 

Новите поколения непрекъснато ще бъдат подбуждани от съмнения, които, в края на краищата, ще ги освободят от нуждата да познават Миналото. То обаче ще си остане все така неудобно за Настоящето и неговите властници. Но те и докрай няма да разберат, че без него сме евтина стока, нищо повече.

И поевтиняваме неудържимо. Дали да не дадем на китайците да стопанисват Историята ни? Вече били обсебили почти изцяло производството на националния ни трибагреник – и продавали само за 30 стотинки един байрак. А нашите тарикати го пласирали на простолюдието за цели 7 лева – вероятно от патриотични съображения.

С такива байраци никаква идея не може да бъде защитена.

По-добре да станем китайци – така поне ще се отървем от лудостта на Заличителите си.