Летният сезон настъпва с пълна сила, година и половина след началото на пандемията от COVID-19 и с различни нива на ваксинация в държавите членки на ЕС. Глобалната епидемия постави под въпрос много от международните ангажименти за приятелство и солидарност, и се превърна в истински тест за добросъседските отношения между страните по света. И къде най-ярко да е видимо това, ако не на Балканите - където пандемия или не, споровете и ежбите си къкрят непрестанно. За що е то историческо помирение в региона и споровете между София и Скопие, какви перспективи за трансграничното сътрудничество и икономическото развитие след кризата, предизвикана от COVID-19 между България и Гърция можем да очакваме? Какви са настроенията на българите в Елада и на гърците у нас и не на последно място оптимисти ли сме за бъдещето - за всичко това и още повече, „Труд“ разговаря със заместник-министъра на външните работи Костас Власис, който от 5 до 8 юни ще бъде на посещение у нас.

- Колко гърци живеят и работят в България към днешна дата и какво остана от онова старо „прииждане“ на гръцки инвеститори у нас през 90-те?
- Броят на хората с гръцки произход и гражданство в България се увеличи значително през последните десетилетия благодарение на непрекъснато нарастващото икономическо присъствие на Гърция в страната. По-специално през 90-те години, но бих добавил, и през предходното десетилетие, през което Гърция се сблъска с последиците от финансовата криза, България беше важен търговски партньор на страната ни на Балканите и инвестиционна дестинация за гръцките компании. Силното търговско присъствие на Гърция в България се отрази в дългосрочния растеж на двустранната търговия и ударно присъствие на утвърдени гръцки компании, които допринесат значително за БВП на България. Тук бих искал да отбележа: независимо, че пандемията разтърси световната икономика, върху нашата двустранна търговия оказа слаб ефект, според наличните данни. Този факт свидетелства за силните двустранни икономически отношения на доверие, развити между Гърция и България през последните десетилетия. Дори се забелязва обновен гръцки инвестиционен интерес за приятелска България в области като възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), тъй като енергийното сътрудничество между двете страни е привилегировано поле на нашите двустранни отношения, укрепвайки техния стратегически характер.

- Двамата врагове от 19 и 20 век, които се биеха помежду си, българите и гърците, вече станаха приятели и партньори. Някои стари предразсъдъци обаче остават и от двете страни на границата. Смятате ли, че ще изчезнат с течение на годините, защото с Турция вашите стари различия се изострят?
- Както правилно казвате, България и Гърция в продължение на много десетилетия поддържат тесни и много приятелски двустранни отношения, което се потвърждава, както на по-високо политическо ниво, така и в ежедневието между двата народа. Освен това едва миналата година, през м. февруари 2020 г., 4-тият Върховен съвет за сътрудничество, който се проведе в Александруполис, засили нашето тясно партньорство като държави-членки на ЕС, а приемането на Съвместната декларация показателно изрази желание за по-нататъшно сътрудничество в редица области като сигурност, гражданска защита, транспорт и енергетика. Както знаете, желанието на Гърция е да поддържа отлични отношения с всичките си съседи. Между съседни държави могат да възникнат въпроси или дори разногласия. Ние обаче сме призовани да ги разрешаваме винаги добросъвестно и честно, на масата за преговори и мирното уреждане на спорове. Това е позиция, от която държавата ми, уверявам ви, не отстъпва. Днес Гърция и България са осезаем пример за хармонично съжителство за страните от региона и показват заедно пътя, по който трябва да се върви, за да се преодолеят различията от миналото и се изградят искрени отношения на приятелство и сътрудничество.

- Каква е позицията на Гърция относно българското вето върху Северна Македония?
- Гърция силно подкрепя европейската перспектива на Западните Балкани, позиция, която беше потвърдена от нашите министър-председатели по време на срещата им миналата година. Както споменах, между съседни държави и особено в регион на планетата, като Балканския полуостров, където историята е изминала дълъг път, неминуемо има разногласия и различия. Единственият начин да се преодолеят винаги ще бъдат дискусията и диалогът. В този контекст и като се има предвид, че Гърция преодоля дистанцията си със Северна Македония преди няколко години, бихме искали да станем свидетели на изглаждане на всякакви различия между София и Скопие. Единствената цел, винаги е да поддържаме сигурност и стабилност в по-широкия регион и да създаваме общо европейско бъдеще за нашите граждани.

- Какво споделят гърците, живеещи в България? Доволни ли са?
- Гърците в България се отличават със забележителни дейности в социалния живот на страната. Елинизмът в България е напълно интегриран в българското общество, процъфтява и е добре оформен мост на приятелство между нашите страни. Гордеем се с техния напредък и знаем, че именно те са в основата на изградените силни приятелски отношения с България. Гърците и българите са сърдечни народи, екстровертни, приятелски настроени и преди всичко миролюбиви. Както вече казах, отличните отношения между двете страни се отразяват в ежедневието на гражданите, които живеят и работят от двете страни.

- Това е прекрасно, защото и в Гърция има много българи и техният принос за просперитета на страната ви е значителен. Българската диаспора в Гърция е многолюдна, дори второ и трето поколение вече са гръцки граждани. Как помага гръцкото правителство?
- Факт е, че през последното десетилетие голям брой граждани на ЕС, и не само, преместиха родината си в други страни, главно по бизнес причини. Неминуемо престоят на ново място създава, освен чисто професионални връзки, и такива на приятелство, признателност, които също се развиват в семейни връзки. Българските граждани, живеещи в Гърция до голяма степен са интегрирани в гръцкото общество, като в същото време се ползват с привилегиите на гръцкото и европейското гражданство, което им дава възможност за комфортно ежедневие и преди всичко безопасен и спокоен живот.

- Какви срещи планирате в България и къде може да ви намерят хора, които искат да изложат своите проблеми?
- Въпреки че пандемията не ми позволи да посетя България по-рано, комуникацията ми с гръцко-български асоциации, както и с гърци в чужбина, беше постоянна благодарение на технологиите. По време на предстоящото ми посещение в София ще имам възможност да опозная отблизо и да се срещна с емигрантски асоциации, гръцко-български и бизнес организации, както и с представители на академичната общност, които насърчават с работата си ежедневните отношения и културен обмен между двата народа и държави, като в същото време допринасят за популяризиране на гръцкия език в приятел на България. Освен това много българи, които са работили или продължават да работят в Гърция и говорят свободно гръцки език, са най-добрите посланици на Гърция в родината си. В България има 5 университетски катедри по новогръцка филология, както и други по преподаване на гръцки език в София, Стара Загора, Сливен.

- Съществува голяма мобилност между нашите страни през цялата година. Как гръцката държава може да улесни процедурите за влизане в страната за по-добро обслужване на всички граждани?
- Както вече ви казах и се радвам, че отново го подчертавате, двата народа се чувстват комфортно и в безопасност, когато са в страната на другия. Това само по себе си доказва, че дори в миналото да е имало някои проблеми, които са пораждали несигурност, сега те са преодолени. По отношение на трансграничните въпроси Гърция и България като държави-членки на ЕС, и предвид факта, че много компании оперират от двете страни, са разработили динамична мрежа за сътрудничество и разрешаване на възникнали проблеми. Всъщност факторът, създал затруднения, е пандемията. Ограниченията, наложени от двете страни на границата през последната година създадоха проблеми, за които незабавно бяха предприети мерки, като например създаване на рамката на Общността за „зелени платна“ в движение и автомобилен транспорт от 23.03.2020 г., за да се осигури свободният поток на стоки и услуги по време на пандемията. Уверени сме, че всички първоначални трудности ще бъдат отстранени, без да остава „негативна следа“ върху имиджа на двустранните търговски отношения и това се оценява като много положително развитие, което ни позволява да бъдем оптимисти за перспективата за по-нататъшно развитие на двустранните отношения.

- Не знам дали това е ваша отговорност, но през летните месеци ситуацията на българо-гръцката граница е непоносима. Километрични опашки и много часово чакане. Направете нещо бързо, в противен случай ще изгоните тези, които искат да посетят вашите плажове.
- През летните месеци наистина се наблюдава претоварване на пътната мрежа на границата. Нека не забравяме, че когато има масово движение на населението и това се случва главно през юли и август, както пътната, така и другите транспортни мрежи неизбежно се сблъскват с трудности. Връщаме се и към въпроса за ограниченията поради пандемията, която ни принуждава да предприемем допълнителни мерки за контрол на движението на хора, мерки, които иначе биха били ненужни. Вярвам обаче, че пред ценното благо на общественото здраве има разбирателство и взаимно уважение. Както знаете, властите в Гърция, винаги действат, за да улеснят гражданите и съм сигурен, че ще направят същото и тази година, докато ситуацията ни позволява да се върнем, дори постепенно, към нормалността.

- В борбата с пандемията Гърция се справи добре. Много добре в началото, с проблеми след това. Какво е положението към момента?
- Пандемията беше изключително неочаквано събитие, което разтърси планетата. Всъщност Гърция показа бързи рефлекси и се справи с вируса по примерен начин, блокирайки неговия курс. Гръцките граждани, въпреки трудностите, настъпили по време на втората вълна, проявиха разбиране и сътрудничество с държавата и резултатите са много задоволителни. Като гръцко правителство не се уморяваме да благодарим на лекарите, медицинските сестри и всякакъв научен или помощен персонал, допринесъл за облекчението на пациентите и спасяване на животи. За съжаление много от нашите сънародници, загубиха битката и това ни боли. От друга страна, ходът на ваксинациите ни прави оптимисти. Спонтанният и масов отговор на гражданите е обнадеждаващо послание за всички. Повече от 5 000 000 граждани вече са получили поне една доза ваксина и това е добра новина, която ни зарежда с вълнение за току-що започналото лято.

- В безопасност ли е българинът, който иска да дойде в Гърция на почивка тази година? Какво трябва да знае?
- Позволете ми да ви напомня, че през 2019 г., годината преди пандемията, над 30 милиона туристи посетиха страната през летния сезон. Всеки гражданин е в безопасност в Гърция и е добре дошъл!

Нашият гост
Константинос Власис е роден през 1975 г. в Триполи, Аркадия.
Завършил е медицинското училище на Атинския университет и специализира ортопедична хирургия. Има магистърска степен по “Организация и управление на здравните услуги” и докторска степен от Атинския университет, където преподава от 2007 г. Константинос Власис е член на Политическия комитет на партия “Нова демокрация” от 2010 г., като отговаря за здравеопазване и образование.
Избран е за депутат нот “Нова демокрация” на изборите през януари и септември 2015 г. и е преизбран през 2019 г. Съпругата му Криса Салдари също е лекар и имат дъщеря и син. Владее английски и френски езици.