Братя Аргирови имат една прекрасна песен „И замирисва на море“. През последните дни лятото си отива, но замириса много на избори. Извънсистемното пространство се изпълни с желаещи да покажат и да докажат, че те също имат място под политическото слънце на Родината. Това усещане идва не от продължаващите толкова време протести и познатите до болка лица като Мая Манолова и Христо Иванов, колкото от включването в надпреварата на финансовите брокери в политиката. Очаквано преди дни Цветан Цветанов обяви членовете на Инициативния комитет на новата си партия „Републиканци за България“. Както представените имена, така и обявената дясноцентристка програма с евроатлантическа ориентация, не произведоха новина. Спортисти, журналисти, бивши депутати и активисти на местно и национално ниво предизвикват интерес само като част от конюнктурата.

Вторият политически проект, който по същото време беше обявен като стратегическа цел от лявото пространство, бе този на председателя на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов. Обявеното желание за участие на новата, с неизвестно име и конкретна политическа програма партия в следващите парламентарни избори, се приема като част от многовекторната картина от политически хипотези.

Това не е проблем в информационния XXI век. Като цяло, нездрав интерес предизвикват имената, които вървят с подобни начинания. Привидно неутрално и необвързано с обявения политически проект се подава информация за избрания на поредния конгрес Национален съвет на НД „Русофили“ с поредица от имена на депутати, общественици, интелектуалци.

Оттук започва интригата. Няма как да се разбере дали тези лица са само членове на Националния съвет или са бъдещите членове на несъздадената, но вече афиширана като бъдеща политическа партия. Двусмислието поражда неприятното усещане за използване преди още да си осъзнал създалата се ситуация. Неоспорим факт е обстоятелството, че в новата политическа обстановка както в България, така и в световен мащаб, пораждат и мотивират стремежа към промяна на политически конфигурации, както и търсенето на нови лица, които да легитимират не толкова идеи, колкото политици със съмнително минало и поръчково бъдеще.
Ерозията на политическата система, психологическата дестабилизация на обществото и засилващото се чувство за несигурност създава илюзията за лесна победа на поредните загубили предишни позиции политици. Нека да си спомним какво пише в библията „Новото вино не се налива във вехти мехове“. Освен това политическото брокерство е финансово обосновано, но то не се използва, за да се реши национален проблем, а да се удовлетворят чужди интереси.

Протестите в България едва ли ще предизвикат предсрочни парламентарни избори. Те обаче активират разнообразие от изявления, декларации и обявени в публичното пространство политически цели, които не консолидират, а разпиляват и объркват още повече бъдещите избиратели.

Едва ли някой приема сериозно обявените от всеки един от новите политически проекти партийни програми. Никой вече не обръща внимание на това. Единственото, което остава извън финансовия аспект, са имената, които се предполага да изпълнят най-вече с количествено съдържание новата политическа структура. От тях няма да се иска много - удобно да говорят, повечето време да мълчат, но най-вече да гарантират послушание и изпълнение. Там няма как да намерят място интелектуалци с доказана независима експертиза, което предопределя обективност, но не и подчинение.

Познатият досега политически модел в качествено новите условия на променящия се съвременен свят няма как да оцелее със стари похвати и правила. Новото обаче изисква не само желанието за власт, колкото отговорността за устойчивото бъдеще на обществото и държавата.