Български туроператори се надпреварват да предлагат чартъри до райския остров

Дестинацията е хит сред родните пътешественици

Няма нужда от вирус-тестове, достъпът е свободен

Короната не върлува в Индийския океан, а и акулите са рядкост

Кои наши фирми излизат с най-тънки оферти

Всички днес говорят за Занзибар.

Как стана така, че далечният островен архипелаг в Индийския океан изплува като гореща тема сред българите?

Много наши сънародници, изнервени и потиснати от ограниченията на пандемията, търсят отдушници - например, далечни места за пътуване и пълно отпускане.

След като любимите ни Гърция и Турция наложиха ограничения, нашенецът издирва упорито алтернативни дестинации за почивка, които да не са безумно скъпи.

Занзибар уцели десятката по няколко причини:

На острова няма коронавирус паника, не се изискват тестове. За разлика от останалите архипелази в Индийския океан, няма регистрирани нападения от акули, поне в обозримото минало. Няма комари! Означава, че островът постоянно е „обдухван“ от умерени ветрове – а това пък е рай за уинд, кайт и прочие сърфисти.
Дали това не е новият Гьокчеада за софийската сърф-бохема? Ами май да! Вече има оформена българска сърфистка общност на острова – ентусиасти, които по традиция си помагат и обменят идеи.

Много наши туроператори вече предлагат директни чартъри до райското кътче и това се очертава да бъде хитова дестинация, поне докато коронавирусът върлува из Европа. Проверка на „Труд“ установи, че като най-изгодна към момента е офертата за 9-дневен тур през март на фирма „Emerald Travel“, но и останалите 4-5 kdtr туроператори предлагат интересни идеи.

А сега, от личен опит – хотелите в Занзибар са малки, двуетажни, от няколко отделни вили, разположени на брега. Няма мега-бетонни структури като в Слънчев бряг. Но да лежиш цял ден на плажа, е безумна загуба на време! 

Архипелагът предлага толкова вълнуващи възможности, които не са включени в програмата на туроператорите, но при цени от 20 до 50 долара си заслужават всеки цент (Местната валута е танзанийски шилинг при курс 0.00043 за долар, така че не си губете времето за обмяна на валута – навсякъде се плаща в американски долари, еврото е екзотика). Ако се организирате поне петима в група, излиза още по-евтино.

Истината е, че след като веднъж си в Занзибар, животът там изобщо не е скъп по европейските стандарти. Пример: Ако излезете рано сутрин на брега на океана, ще видите десетки жени, които с плетени кошове на глава, събират водорасли по време на отлива, а след това ги сушат пред домовете си. Попитах местни хора – оказа се, че изнасят тези ценни растения за Япония на цена 5 американски цента за килограм сушени водорасли. Представете си! Същият човек ми каза, че висшето образование в местния университет в столицата Стоунтаун струва 38 000 американски долара на година. Толкова за стандарта на живот в тази африканска страна. Десет долара са адски много пари в Танзания, където навсякъде в учреждения и публични места има портрет на вожд с надпис: „Baba Taifa”. Значи „Баща на народа“.

Ето списък на туровете, предлагани в Занзибар, част от които трябва да изпитате поне при първата си визита в Занзибар:

Морско сафари (Blue Safari)

Взимат ви с лодка, гмуркате се с шнорхел на безумно красиви коралови рифове, обядвате печени пресни лангустини на дървени въглища с ориз. Обезателно си носете фотоапарат за подводни снимки – това е задължително за Занзибар, половината от красотата е под морското равнище. Върхът на сладоледа е тур до остров Пемба – това е световен резерват за дива природа с огромни морски костенуки около и на брега. Проблемът е, че на ден в резервата се допускат само 15 туристи и трябва да се уговорите предварително с туроператора, за да влезете в списъка с чакащи. Не е евтино, но си заслужава.

Риболов (Deep Sea Fishing)

Огромно удоволствие за въдичарите. Става се много рано сутрин – към 3:00, излиза се в открито море и се ловят огромни риби – тон, баракуда и пр. Те остават ваша собственост, но местните се радват, ако им подарите част от улова – останалата се прави вечерта в ресторанта, където е отседнала българската група и веселбата е голяма.

Тур до Каменният град (Stone Town). 

Stone Town е невероятно място с криволичещи калдъръмени улички, оживени базари, джамии и стари арабски къщи, чиито първоначални собственици са се състезавали помежду си за екстравагантността на своите порти. В Стария град има повече от 500 различни примера за „ръкоделие на врати“. Тук е и родната къща на фронтмена на легендарната рокгрупа Queen Фреди Мъркюри. Това обаче е разочарование – вътре има само снимки и си е просто отбиване на номера. Допреди десетина години в тази невзрачна сграда нямаше нищо, освен надпис на вратата Mercury House, пред който се снимаха разочаровани туристи. Причината? Занзибарците имат един Бог и Той се казва Боб Марли. Макар и преобладаващата част на острова да са мюсюлмани, повечето от младежите „растафарианци“, т.е почитатели на скороизлюпената религия на Хайле Селасие I, император на Етиопия, и може би най-верния му последовател – Боб, Царя на регето. За тях Ямайка е най-великото място на света, ходят с „дредлок“ прически, пушат ганджа по цял ден и говорят за „Обетованата земя“, както у нас по времето на соца говорехме за „Запада“.

Тур за подправки (Spice Tour)

Откарват ви до плантация с всички възможни подправки, които имате изсушени в бурканчета вкъщи. Водачът се казва Мистър Спайс и е изключително забавен. Ще ви покаже как растат в природата индийско орехче, ванилия, джинджифил и пр. Хитът обаче е, когато предложи на някого да опита дуриан. Това е африкано-азиатски плод с нечовешка, отвратителна миризма. Забранен е за пренос в обществения транспорт по цял свят. По моя преценка ароматът е съчетание на мърша с развалени яйца и гнил лук. Вкусът е нежно-кремав и наистина божествен, който се осмели да го опита, без да повърне, е герой на деня.

Животинско сафари (Jozani Tour)

С него ще видите най-интересните сухоземни обитатели на Занзибар. Откарват ви до резервата „Jozani“ в южната част на острова. Това е единствената останала естествена мангрова гора на остров Унгуджа (която заедно с Пемба съставляват островите Занзибар). Тук можете да видите раци, които се катерят по мангровите дървета и уникалната червена маймуна колобус, както и малък занзибарски леопард и два вида антилопи. Авторът имаше честта да бъде препикан от дървото от водача на стадото маймуни, за всеобщ смях на групата. Екскурзоводът обясни, че това е голяма чест и късмет, защото по този начин шебекът те „маркира“ като негов събрат и ти позволява да се възползваш от неговите дами в харема. За огромно съжаление, бях на Занзибар със съпругата си отклоних любезното предложение.