Вероятно жътвата ще е буря

100 г. след Първата световна война

В седмицата, в която честваме 100-годишнината от приключването на Първата световна война, неволно се налагат паралелите между онова време и сегашната ситуация.

Тогава, както и сега, една от великите сили не е в състояние да удържи хегемонията си. Светът е изповядвал една и съща буржоазно-капиталистическа идеология, основана на печалбата и изгодата. Международните организации не функционират и липсва световен форум, където чрез нормите на международното право да се решават конфликтите. Почти всички международни или двустранни договори са денонсирани. Регулациите в световната търговия нямат никаква стойност, водят се открити търговски войни, изолация и санкции. Информационно-пропагандната машина е задвижена с цел демонизирането на опонента, следи се всяка новина и тя се трансформира в удобна пост-истина, дезинформацията и лъжата са ежедневни. Военните приготовления са открити, заплахата от употреба на военна сила често директно се изговаря от световните лидери. В колониалните територии и региони специалните операции, подкрепата за местните племена - проксита и военното противопоставяне тече с пълна сила, дават се и жертви от самите преразпределящи влиянието си световни сили, като това се оправдава с грешки и недоразумения. Ситуацията е почти идентична, даже припокрива пълния спектър от елементите на Хибридната война, въпреки че сега ни я налагат с помощта на маркетингова стратегия за нов продукт на иначе стар пазар. Преразпределението на влияние и оформящите се съюзи засягат много и Балканите. Както и тогава, така и сега всеки се опитва да вкара раздробените балкански държави в своя предимно военен (маските отдавна са свалени) съюз. Балканската тема отново е актуална. След неуспешния референдум в Македония за приемането на договора от Преспа, премиерът Зоран Заев спешно премина към план "Б"-прокарване на Договора в Парламента. Осъщественото в екстрен порядък преориентиране (рекрутмънт) на депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за недостигащите 8 от общо 9 гласа сработи и първият етап за влизането на страната в НАТО беше преодолян.

Какво следва оттук нататък? Македония трябва да промени Конституцията си. Процедурата изисква мнозинство от две трети (най-малко 80 от 120 души) за две от стъпките в парламента.

Първия етап - решение, че са необходими поправки в Конституцията. За приемането на всяка отделна промяна се изисква одобрението само на 1/2 народни представители. След това пакетът се гласува отново наведнъж - това е друг етап. И тогава отново са нужни 2/3 от гласовете в законодателния орган. Проблеми могат да възникнат при последната фаза и то от албанските партии - Алианс за албанците и "Беса" искат и други конституционни поправки. Една от тях е албанската общност да бъде записана като държавнотворен народ на Македония, а не е известно дали дори рекрутираните 8 депутати от ВМРО-ДПМНЕ биха подкрепили подобно искане.

Приемането в НАТО зависи и от Гърция. Там подкрепата за договора с Македония не е абсолютна - наближават европейски и редовни избори. Вече беше дадена и първата политическа жертва. Външният министър Никос Коцияс подаде оставка. Лидерът на националистите от "Независими гърци" и противник на договора Панос Каменос заплаши, че ще напусне коалицията. Каменос в качеството си на министър на отбраната изненадващо предложи създаването на нов балкански военен съюз включващ Гърция, България, Албания, а по-късно и Сърбия. Това буквално остави без думи всички политици в региона, ЕС и НАТО. Не без основание незабавно премиерът Ципрас пое поста външен министър. Ципрас в момента разчита на мнозинство от трима депутати (153-ма от 300).

Още по-сложно е положението в Косово, където усилията на президентите на Сърбия и на Косово - Вучич и Тачи да постигнат споразумение, дори на базата на размяна на територии, се оказаха неуспешни. Новината е, че Косово реши да създаде свои собствени въоръжени сили. Това стана възможно с акт на Парламента, където в отсъствието на сръбските депутати бяха приети три закона, които реформират Косовските сили за сигурност във въоръжени сили.

За момента се предвижда общата численост да бъде от 5000 души военни и резерв около 3000. След войната от 1999 г. в новообразувалото се държавно формирование Косово ролята на отговорни за сигурността беше възложена на 4000 военни от силите на КФОР. Дълги години НАТО се придържаше кам тази формула на сигурността там и не допускаше създаване на собствени косоварски въоръжени сили. Фактът,че тази позиция е вече променена, е показателен. На настоящия етап са предвидени около 300 млн. евро за срок от три години за закупуване на въоръжение, екипировка и бойна техника.

Темата е толкова чувствителна, че беше обсъдена в кратък разговор между президента на Русия Владимир Путин и косовският лидер Тачи в Париж по време на честването на края на Първата световна война. Според съобщения от косоварска страна Путин е потвърдил позицията си за пряк диалог между Белград и Прищина и ако бъде постигнато споразумение, Русия ще го приветства. Въпреки заявената подкрепа за решаване на спора с Косово, при евентуално положително развитие на този процес Русия вижда опасността от приемането и на Косово в НАТО. Тогава по примера на прецедента такъв вариант се очертава и за Босна и Херцеговина. Затова проведените миналия месец избори там имаха особено значение. Изборите бяха за четирима президенти - трима федерални и един на Република Сръбска, и още за двама вицепрезиденти, 5 парламентарни камари и 10 законодателни тела на кантонално ниво. Изключително сложната система е следствие на Дейтънското споразумение, което през 1995 г. сложи край на войната в бившата югославска република.

Като резултат, сърбите влязоха в колективното президентство чрез Милорад Додик, а партията му спечели най-много гласове в цялата държава. Противник на Дейтъпското споразумение, Додик заложи на национализма с американски лозунг "Република Сръбска преди всичко!“. Додик едва ли ще тръгне да разбива Босна и Херцеговина и да отделя Република Сръбска, а по-скоро ще се стреми към реални изпълними цели, като връщане на правомощия, отнети от Република Сръбска и прехвърлени на федерално ниво.

Освен около Додик, много по-голям конфликт в БиХ се очертава около недоволството сред най-малката по численост от трите основни общности в страната - хърватската. Там с помощта на мюсюлманските избиратели умереният кандидат Желько Комшич победи хърватския националист Драган Чович в битката за хърватски съпрезидент на Босна. Националистическата хърватска формация – Хърватска демократична общност на Босна и Херцеговина спечели вота сред босненските хървати с огромно мнозинство. Но лидерът є Драган Чович загуби от живеещия в Сараево Желько Комшич заради това, че във федерацията мюсюлманите и четири (!) пъти по-малобройните от тях хървати имат право да гласуват и за кандидатите на бошняците, и за тези на хърватите. Този брутален политически инженеринг взриви хърватската общност и подкрепяният от Загреб хърватски претендент Чович заплаши с безпрецедентна криза. Принципно хърватите и бошняците имаха консенсус по въпроса за интеграцията на БиХ в ЕС и НАТО и бяха основният двигател на този процес. Сега се очертава те да бъдат заети със спорове за подялба на властта, разделение, омраза.

Новият представител на босненските мюсюлмани в колективното президентство е Шефик Джаферович от партията на досегашния член на този орган - Бакир Изетбегович. Номинацията обаче е възприемана този път от сърбите и хърватите като заявка за етническа доминация в БиХ. В политическата платформа на бошняка е издигнат лозунга за "реинтеграци", което те тълкуват като промяна на Дейтън. Всяка една реинтеграция или промени на каквито и да било граници в Босна и Херцеговина е подмяна на същността на мирното споразумение.

Както става ясно, 100 години след Първата световна война над Балканите отново задухаха ветрове, които могат да се превърнат в бури. Точно от тук в Сараево започва и Световната война когато сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинад, но и тогава конфликтът е имал скрити по-дълбоки причини.