Г-7 подготвя рамка за постигането на „справедлив мир“

Мирното предложение на Пекин отслабва преди всичко ЕС

САЩ и ЕС обмислят непробиваем защитен механизъм за Киев

Това, което някои високопоставени дипломати нарекоха „китайският капан“, вече се заформя. Тоест мир под ръководството на Си Цзинпин, който наистина би могъл да заглуши оръжията, но който ще остави на Владимир Путин възможността да обяви победа и да се подготви за нови инвазии. Страхът е голям и тресе напоследък западните палати на властта, особено след като през изминалите дни контактите между необвързаните страни покрай конфликта в Украйна зачестиха.

Разбира се, САЩ и Европа също искат до края на годината войната да свърши, но не с решение, което укрепва руския лидер и държи Запада ангажиран за неопределено време в Украйна, оставяйки място на Китай да се шири все повече и повече в Тихия океан и да заплашва Тайван. Ето защо в Хирошима съюзниците от Г-7 започнаха да подготвят преговорна рамка за постигане на „справедлив мир“ за Киев - дипломатическо предизвикателство, което ще търси реализация през есента. Но в същото време западните правителствени канцеларии констатираха, че китайската мирна инициатива обединява усилията си с действията по проблема на Индия, Южна Африка, Бразилия и Индонезия - онзи „глобален юг“, който в Хирошима лидерите на седемте най-развити страни се надяваха да отскубнат от Пекин.

И сега съществуват опасения, че необвързаните държави биха могли да свикат тяхна мирна среща на върха или поне да внесат общ документ в Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Който документ, както намекна китайският мирен пратеник из европейските столици Ли Хуей, „ще цели незабавно прекратяване на пожара със замразяването на обстановката на бойното поле“. Като в същото време позволи на Путин да запази териториите, които незаконно анексира миналата година. Към подобно официално предложение, подкрепено от огромен брой правителства, може да се добави и гласът на папа Франциск, чиято мирна мисия, поверена на кардинал Матео Зупи, се основава именно на прекратяването на огъня. Неслучайно миналия петък Кремъл се отвори към инициативата на Ватикана, като едва ли не призова за пряк контакт със Светия престол. Сценарий, който би поставил Запада в неудобната позиция да каже „не“ на мира, рискувайки да бъде взет за войнолюбец от международното обществено мнение.

Напротив, обясняват източници в различни западни столици, Съединените щати искат да прекратят войната възможно най-скоро. Особено като се има предвид, че Джо Байдън ще трябва да се яви на президентските избори през 2024 г. срещу Доналд Тръмп с отворена украинска рана, а това би било съвсем неблагоприятно за действащия президент. Нещо повече - дори правителствата на Франция, Германия и Италия не знаят колко още ще могат да разчитат на благосклонността на избирателите що се отнася до техните ангажименти към Киев. Просто защото като цяло западните съюзници вече са във фаза на изчерпване на политическите, финансовите и военните ресурси. И ако краят на военните действия, вместо да доведе до победа за Киев, породи „замразен конфликт“, докато Путин все още е твърдо върху кремълското седло на властта, Вашингтон и Брюксел ще бъдат изложени на два риска. Първо, руският лидер ще има време да реорганизира армията си и да се подготви за нови атаки. Второ - сценарий в корейски стил би оставил кризисна зона в сърцето на Европа, отклонявайки ресурси и енергия от Тихия океан, където е истинската шахматна дъска за придобиване на глобално надмощие през XXI век.

Ето защо Си Цзинпин има интерес от неразрешаващото войната прекратяване на огъня, от „замразения конфликт“ - те ще вдъхнат нов живот на международната търговия, която е фундаментална за Китай и в същото време отслабва икономически САЩ и ЕС. И поради тази причина, за да не попадне в подобна безизходица, Западът се опитва да го играе в аванс. Така например на японската среща на Г-7 световните лидери започнаха да говорят за край на войната, като „изчистиха“ идеята на Зеленски за свикване на мирна среща на върха в Украйна през юли, но без Русия. Защото подобен форум би предоставил възможност да се възобнови натискът върху необвързаните страни, както и да очертае перспективата в Общото събрание на ООН отново централното място да заеме украинският план от 10 точки - единственият, признат от съюзниците на Киев като база за мирни преговори.

Въпреки това, обясняват авторитетни западни източници, САЩ и ЕС настояват Зеленски да смекчи текста си, с цел да го направи по-приемлив за „глобалния юг“. Накратко казано, това да бъде мирен план, който продължава да защищава украинския суверенитет, но който оставя място за преговори относно териториите, окупирани от Путин и най-вече Крим.

В същото време, според източници, на чиято работна маса е украинското досие, Г-7 работи тайно работи върху силни „гаранции за сигурност“, които да предложи на Киев в случай на мир с цел Путин да бъде озаптен. Става дума за изграждането на непробиваем защитен механизъм за Украйна. От друга страна, Вашингтон и големите столици на ЕС са срещу подкрепа за натиска на Полша и балтийските държави за влизането на Киев в НАТО. Защото то не би понижило и на йота напрежението с Москва, но партньорите на Зеленски приемат сериозно неговите опасения, че Путин може да се върне с танкове и че Източна Европа ще бъде следващата жертва на руския автократ.

Та, преди срещата на върха на Атлантическия алианс във Вилнюс се кроят планове за създаване на Съвет НАТО-Украйна, който да укрепи политическите връзки и да увеличи военната помощ за Киев. Предоставяйки му именно технологично модерни отбранителни системи с цел да държи Путин надалеч, може би и защото международни сили за намеса в конфликта са немислими. А като политическа гаранция Киев ще получи началото на преговори за присъединяване към ЕС и в този смисъл срещата на върха на лидерите на страните-членки през декември ще бъде решаваща. Защото те ще трябва да приемат историческото предизвикателство и риска, че една Европа на 35-те (влизането на Киев ще води Балканите със себе си), без дълбоки реформи у новаците, може буквално да експлодира. Точно както мечтаят Москва и Пекин, нали?

Сега като баланс на мира остава украинската контраофанзива - ако Киев успее да си върне част от южната част на страната, да изолира Крим и да възстанови достъпа на Киев до Азовско море, ще му бъде по-лесно да наложи на Русия западния план за мир. Ако, от друга страна, балансът на място остане непроменен през есента, САЩ и ЕС ще се окажат изправени пред екзистенциален въпрос. На който днес никой не знае как да отговори: приемате ли „китайския“ мир или ще продължавате войната, която вече никой не иска и която може да отслаби неимоверно либералните демокрации?