Обедняваме, разходите на българите се увеличават повече от доходите

Продават имоти и теглят спестявания

Българите обедняват и разчитат все повече на пенсиите, за да закърпят семейния бюджет, става ясно от данни на Националния статистически институт. На фона на нарастващите цени през последната една година, най-много са се увеличили доходите от пенсии. При заплатите също има увеличение, но то е значително по-малко.

Средният доход на човек на месец е 782 лв., показват данните на НСИ за третото тримесечие на годината. Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата достигна 1787 лв. Но ако в семейството има деца, пенсионери или безработни, дори някой да взима голяма заплата, доходите на човек падат значително.

Месечните доходи от пенсии на човек от домакинствата са нараснали с 81,50 лв., или с близо 44% спрямо същия период на миналата година, показват данните на НСИ. Като тези данни са до септември и в тях не влиза преизчисляването на пенсиите от 1 октомври. Същевременно доходите от заплати са нараснали само с 10,7 на сто, или с 40,20 лв. на човек на месец. Оказва се, че увеличението на пенсиите е два пъти по-голямо от заплатите. Доходите от заплати се увеличават значително по-малко и от инфлацията, която до октомври е 17,6%.

В резултат пенсиите вече формират 34,2% от общия размер на доходите на домакинствата. Ако към пенсиите добавим обезщетенията за безработица, детските и другите социални плащания, се оказва, че 36,5% от всички доходи в семействата идват от държавната хазна.

Доходите в семействата от труд, получавани извън заплатата, както и доходите от собственост, се удвояват спрямо миналата година. Явно все повече хора се опитват да вършат нещо допълнително, извън основната заплата, за да закърпят семейния бюджет. Други пък дават имоти под наем или ниви под аренда. Но тези доходи продължават да имат малък дял в семейния бюджет – общо в размер на 1,4%.

Доходите в семействата от продажби са нараснали близо два пъти и половина спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Тук влизат продажби на имоти, на лична селскостопанска продукция или например на стари вещи. Явно все повече хората се опитват за закърпят бюджетите си като продават неща, които не са им необходими. Но доходите от тези продажби също имат малък дял от доходите на домакинствата – само 0,5 на сто.

Значително нарастват и сумите, които семействата теглят от спестяванията си. На месец всяко семейство тегли средно по близо 150 лв. от спестяванията си, което е с 67% повече спрямо същия период на миналата година. Тези пари са необходими на българите както за покупка на кола на старо или за ремонт, така и за покриване на текущи разходи. Наред с по-големите тегления от спестяванията, взиманите от домакинствата заеми намаляват със 17%.

Доходите на българите нарастват средно с 21,1% спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Разходите на домакинствата обаче, че увеличават повече – с 23,8%.

Разходите на българите за храна са нараснали с 25,3%. В резултат от общия размер на разходите на човек от домакинствата в размер на 746,3 лв. на месец, 30,2% отиват за храна. Разходите за наеми и битови сметки са се увеличили с 38,8% за година и заедно с парите за обзавеждане, се оказва, че 19% от всички разходи на българите отиват за дома им. Разходите за транспорт и здравеопазване са нараснали с близо 30% спрямо миналата година.

Проучване

27% не могат да плащат сметките си

Жените са по-зле

Затруднения при плащането на битови сметки имат 27% от българите.

27 на сто от българите имат затруднения при плащането на битови сметки и имат просрочени задължения за ток, парно, вода или телефон. Това показва проучване на Еврофонд “Кризата с разходите за живот и енергийната бедност в ЕС”, съобщиха от КНСБ. Делът на анкетираните в ЕС, които съобщават, че са изостанали при плащането на сметките си за комунални услуги, варира от 7% в Дания и Швеция до 50% в Гърция. Средно за ЕС този процент е 15,6.

Средно 28% от анкетираните в ЕС очакват да имат проблеми с плащането на битовите сметки през следващите три месеца, а 31% от домакинствата с автомобил прогнозират, че ще имат затруднения с плащането на разходите за поддръжката му.

От Европейската конфедерация на профсъюзите акцентират върху проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) и заради тревожните резултати, свързани с отражението на кризата върху жените.

Изследването показва, че жените са по-силно засегнати от повишаването на цените на електроенергията – 44% от самотните майки и 31% от самотните жени очакват да изпитат затруднения при покриването на разходите за енергия през следващите три месеца. Такива трудности очакват само 26% от самотните мъже и 30% от двойките с деца. Ето защо равенството в заплащането на жените и мъжете е необходимо повече от всякога, посочват от Еврофонд.

Започват разговори за размера на минималната заплата

70 лв. коледни добавки за пенсионерите

Парите стигат за 2 кг. кашкавал

Пенсионерите ще получат по 70 лв. за Коледа.

Да бъдат дадени по 70 лв. коледни добавки за пенсионерите реши служебният кабинет. Парите ще стигнат за покупката на около два килограма кашкавал, веднага пресметнаха пенсионери. Новината съобщиха министърът на финансите Росица Велкова и социалният министър Лазар Лазаров.

Велкова обясни, че това е станало възможно след икономии в разходната част на бюджета в размер на 142 млн. лв. Лазаров пък добави, че еднократната добавка е за всички пенсионери, независимо от размера на пенсията им. Това ще се отрази върху доходите на над 2 млн. пенсионери. Тези 70 лв. ще бъдат включени към пенсиите за декември и ще се изплатят заедно с тях.

Социалният министър обяви, че заедно с Велкова ще стартират разговори със социалните партньори - с национално представителните организации на работодателите, както и на работниците и служителите, за вижданията им за минималната заплата през 2023 г. Срещата ще се проведе в края на седмицата.