Засуканият Casus Belli

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Че война в Близкия Изток трябва да започне е ясно, но...

ЕС официално покани иранския външен министър да посети Брюксел

Терминът на латински език „casus belli“ – „повод за война“ - придобива широка популярност през ХVІІ и ХVІІІ век като част от възхода на политическата доктрина за „just ad bellum“ „справедливата война“, с която една държава може да оправдава враждебните си действия срещу друга в резултат на конкретен акт. И през вековете е използван много, включително и в ретроспективен план, за да даде контекст на исторически събития. Най-познатият пример за casus belli е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г., което се превръща в крайна сметка в официалния „повод“ за Първата световна война - онази, която тогава щяла да сложи край на всички конфликти по света.

След края на Втората такава и подписването на Хартата на Обединените нации през 1945 г., международното право разпознава само три легитимни повода за война: при самоотбрана, при защита на съюзник съгласно условия по двустранен договор и със съгласието на ООН. Становището на Световната организация идва на трето място, защото първите две условия така или иначе позволяват много широко поле за шикалкавене, особено когато си световна сила. Пък и всеки знае че опре ли до ООН е по-лесно да искаш прошка, отколкото да търсиш позволение. Особено ако си постоянен член на Съвета за сигурност или пък имаш приятел там. Както през годините от създаването на Организацията на обединените нации са научили десетки държави на длъж и шир по света - от Ангола до Виетнам и от Панама до Афганистан.

В този контекст въздушният удар на САЩ от петък миналата седмица на международното летище в Багдад, при който бе убит най-видният ирански военачалник генерал-майор Касим Сулеймани, няма как да не се разглежда като чист casus belli. И всяка от двете страни може да настоява за правотата си. За американците, но най-вече за техните най-верни съюзници в Близкия Изток - израелците и саудитците - убийството на генерал Сулеймани е акт на самоотбрана, макар и доста опортюнистичен. Защото да бъдем честни: да ликвидираш висш военен на държава, с която не си в официално открит въоръжен конфликт, на територията на съюзник, с използваните средствата, е малко пресилено тройно хвърляне на американската ръкавица в лицето на иранците.

И втори път откровено лъха, както на ционистките приоритети и лобита в Белия дом, така и на възможностите, и „modus operandi“ за придобиване на чужда поверителна информация, на една известна близкоизточна шпионска служба. Да не говорим че триумвиратът Вашингтон-Рияд-Тел Авив, който си спретнаха срещу Иран през пролетта на 2017 г. американският президент Доналд Тръмп, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и саудитският престолонаследник Мохамад бин Салман (МБС) би следвало да има практически неограничени логистични и финасови възможности и вече трябва добре да са се стиковали конкретните им „офицери за свръзка“. Особено опре ли до придобиване и споделяне на разузнавателна информация, чувствителна за интересите на кръвните врагове на Техеран в региона. Като примерно часът на пристигане на най-доверения на аятолах Али Хаменей ирански генерал Сулеймани на летището в Багдад, за да долети навреме от Персийския залив американският безпилотен летателен апарат използван за взривяването на кортежа му.

За иранците обидата е неизмерима. Генерал-майор Касим Сулеймани е национален герой и единственият висш военен награждаван с най-високото отличие на Ислямската република от създаването й преди 40 години - „Орденът на Сулфикар“. От ирано-иракската война през 80-те на ХХ век до отблъсването на „Ислямска държава“ в края на второто десетилетие на ХХІ век, той е фронтовак, който от над 20 години оглавява елитните „Бригади Кудс“ на Иранската революционна гвардия, които са creme de la creme на въоръжените сили на ислямската република. Директният му принос към бойните действия стана известен благодарение на възхода на социалните медии, чрез които последните години командири на шиитски милиции, организирани от него в борбата срещу халифата в Ирак и Сирия, публикуваха в профилите си снимки със Сулеймани на фронтовата линия. С разкриването на самоличността му и убийството му в Багдад в петък излязоха и допълнителни информации за позицията му и приноса му за разширяването на иранското влияние в Близкия Изток.

Генерал Сулеймани е бил лицето за контакт на Пентагона в Техеран при подготовката на американското нашествие в Ирак през 2003 г. Три години по-късно по време на неуспешната война на Израел срещу „Хизбулла“ в Южен Ливан, той е бил човекът, който е тренирал и организирал съпротивата на няколкото стотин командоси на ливанската шиитска групировка, които отрязаха пътя към Бейрут и с автомати и гранатомети един месец държаха в пат 10-хилядна израелска армия с танкове и артилерия върху 30 квадратни километра подкопано с тунели като швейцарско сирене бойно поле. Последното се преподава във военни школи по света като оптимален пример за успешно водене на съвременна партизанска война на широк фронт с комбинация от пресечена местност и градски условия. Затова и така подробно. Но да не дълбаем назад в биографията му. По данни на англоезични израелски медии макар и командир на „само“ 5000 командоси от „Бригадите Кудс“, в качеството си на основен стратег на иранските военни операции зад граница, командната пирамида, за която е отговарял генерал-майор Сулеймани се е състояла от един единствен човек, аятолях Али Хаменей. И във всеки един момент е имал достъп до неограничени ресурси, които използвал по предназначение за прокарване на интересите на Иран. В Ирак, в Йемен, в Ливан, в Сирия, в Бахрейн, винаги с директната благословия на духовния водач на ислямската република и винаги на фронтовата линия.

Затова и убийството му по толкова подъл в очите на иранците начин има такъв широк национален отглас. Допреди няколко дни страната се тресеше от месеци на масови протести заради увеличаването на цените на горивата. Над 1000 души загинаха в демонстрациите за социална справедливост, в разгонването на които участваха полицията, редовната армия и Революционната гвардия. Всичко приключи в петък - цялото 82-милионно население на Иран се обедини в траура си и океан от хора погребаха в неделя Сулеймани в родния му град Ахваз, след тържественото изпращане на тялото му от Багдад ден по-рано. И стиснаха юмруци в очакване на отговора към „американския сатана“, който ще дадат от тяхно име аятолаха и армията, след края на тридневния национален траур днес. Защото това ако не е повод за война, кое да е?!

Тръмп прекара събота и неделя да сипе панически заплахи срещу отговора на Иран в „Туитър“, формулирани все едно писани от шестокласник прекалил със захарта („имаме най-красивите и мощни оръжия, които ще изсипем върху вас“), докато иранците в лицето на външния си министър Мохамад Зариф резервирано му отговаряха в същата платформа, че се самообвинява в подготовка на военни престъпления и подкопава окончателно и без това разклатените позиции на страната му в региона. В цялата дандания глас надигнаха и иракчаните, които са не по-малко засегнати от скандала - не само че американците не ги вземат на сериозно, след всичко което донесе като последствия на страната американското нашествие и военно присъствие, но си позволяват да ги използват, за да ликвидират официален гост на правителството в Багдад. Ведно с техен военен герой от съпротивата срещу „Ислямска държава“ Абу Махди ал-Мухандис, командир на организацията на „Хизбулла“ в Ирак, създадена, въоръжена и тренирана последните две години също с вещото съдействие на генерал Сулеймани.

На фона на всичко това Европейският съюз в неделя отправи официална покана към иранския външен министър да посети Брюксел (както се казва „по ваше усмотрение, но ако може възможно най-скоро“), като няма съмнение, че темата ще е сдържаност срещу САЩ и запазването на ядрената сделка от 2015 г. Иран пък обяви същевременно, че ще поднови забранени от сделката със Запада дейности по обогатяването на уран, които ще изясни в полунощ срещу понеделник. Доналд Тръмп обяви изпращането на нови 3000 военнослужещи към Близкия Изток, след 750-те, които изпрати Пентагона по-рано през седмицата да охраняват американското посолство в Багдад. С въздушна подкрепа и достатъчно провизии, несъмнено ще могат да държат под обсада неопределено дълго време, ако толкова се закучат нещата. Още повече, че иранците имат много по-богат избор на мишени по света и в региона от обявените 52 от Доналд Тръмп, ако решат да ударят и след това да повторят. За да има смисъл. Тогава обаче войната ни е в кърпа вързана.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи