В наскоро публикуван анализ в Journal of the American Medical Association относно броя на регистрираните смъртните случаи в Италия, заразени с COVID-19, беше пропусната темата за затлъстяването като придружаващо заболяване, допринасящо за по-висока смъртност сред засегнатите индивиди. Възможно е по-високата честота на разпространение на затлъстяването при възрастни в Италия, в сравнение с Китай, да е причината за разликите в смъртността на двете държави. Освен това, нарастващата честота на затлъстяване в САЩ, както и вече натрупаните знания за въздействието на затлъстяването върху преживяемостта при пандемията от H1N1 трябва да насочи вниманието на клиницистите, които се грижат за пациенти със затлъстяване и COVID-19, към необходимостта от по-ранно и агресивно лечение на такива пациенти.

В периода април 2009 г. и януари 2010 г., CDC оповести, че между 41-84 милиона души са инфектирани с вируса на грипа H1N1 и че между 180 000 и 370 000 от заразените пациенти са били хоспитализирани с известни между 8000 и 17 000 смъртни изхода.

Няколко доклада от различни държави идентифицират затлъстяването и екстремното затлъстяване като рискови фактори за необходимостта от хоспитализация и прилагане на механична вентилация. Например, в Калифорния между април и август 2009 г., 1088 пациенти с H1N1 грип са били хоспитализирани или са имали летален изход. От 268-те пациенти на възраст над 20 години, при които е изчислен ИТМ, 58% са имали затлъстяване (ИТМ> 30), а 67% от тях са били с екстремен обезитет (ИТМ> 40). 66 % от тези със затлъстяване също са имали подлежащи заболявания, като хронична белодробна болест, бронхиална астма, сърдечни проблеми или захарен диабет. Сред хоспитализираните пациенти в Ню Мексико през 2009 г., 46% са имали затлъстяване, а 56% от тези, които са се нуждаели от механична вентилация, са имали екстремен обезитет (затлъстяване, бел. ред). Честотата на хоспитализациите поради H1N1 инфекция е била значително по-висока сред американските индианци, афро-американската и испанската раса, отколкото при неиспанската, което вероятно се дължи на увеличеното разпространение на обезитет при първите 3 популации. Сега честотата на придружаващ обезитетет в кохортата от хоспитализирани пациенти в Калифорния и Ню Мексико надхвърля честотата от 35%, установена при възрастни в САЩ в периода между 2009-2010 г.

Изразеното въздействие на H1N1 и сега на COVID-19 при пациенти със затлъстяване и тежкото затлъстяване не е изненадващо, като се има предвид въздействието на затлъстяването върху белодробната функция. Обезитетът е свързан с намалени респираторен обем, функционален капацитет и дихателен комплайънс. При пациенти с абдоминално затлъстяване, белодробната функция е допълнително компрометирана, поради редуцирания обем на диафрагмалните екскурзии, което води до последващи затруднения в провеждането на изкуствена вентилация. Освен това, повишените нива на провъзпалителни цитокини, наблюдаващи се при пациенти със затлъстяване, способстват за изразената заболеваемост при COVID-19 инфекции.

Въпреки че ефектите на COVID-19 върху пациенти със затлъстяване все още не са напълно изяснени, опитът от H1N1 пандемията трябва да служи като предпазна мярка за развитието на болестта при пациенти със затлъстяване и особено при екстремен обезитет. Честотата на затлъстяването при възрастни през периода 2017-2018 г. се е увеличилa в сравнение с периода 2009-2010 г. и вече е съответно 42% и 9%. Тези наблюдения предполагат, че делът на пациентите със затлъстяване и тежко затлъстяване при COVID-19 инфекция ще се увеличи в сравнение с H1N1 пандемията и болестта вероятно ще има по-тежък ход при такива пациенти. Тези наблюдения също подчертават необходимостта от повишена бдителност, приоритетност при откриване и тестване и агресивна терапия за пациенти с затлъстяване и COVID-19 инфекции.

Източник: https://doi.org/10.1002/oby.22818

Превод: д-р Даниела Василева