Състоянието не се диагностицира и лекува навреме

40 на сто от българите са с наднормено тегло

Близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването у нас. Над 100 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности. Общите разноски на НЗОК за 4 групи възлизат на 240 млн. лв. В две от групите заболявания за лекарствени продукти са отпуснати 137 млн. лв. годишно. Това е пресметнала Световната организация за наблюдение на наднорменото тегло. На справката за страната ни се позоваха участниците във форум, организиран от Алиансa срещу затлъстяването с подкрепата на Ново Нордиск.

За 2019 г. НЗОК е изплатила по клинични пътеки над 93 млн. лв. за инфаркти, инсулти, диабет и артрози. За амбулаторни процедури за тези заболявания са отишли над 6 млн. лв., а за лекарствени продукти над 137 млн. лв.

Тревожно в изследването е, че вече 40 на сто от българите са с наднормено тегло.

25% са със затлъстяване I-ва степен, 9% - II-а степен и 2% са с III-та степен.

Според изследването 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 5 години, а 12% си стоят дебели повече от 20 години.

Половината българи си стоят дебели повече от 5 години.

От изследователски център “Тренд” правят извода, че разпространението на затлъстяването в страната изисква спешни мерки.

“Нашето социологическо проучване сочи, че 2 200 000 пълнолетни българи са с Индекс на телесната маса над здравословния. Освен дългосрочен проблем, затлъстяването се свързва с повече опити за справяне с теглото - 48% са пробвали да отслабнат, като почти половината от тях са направили повече от 4 опита.” Това заяви политологът Димитър Ганев от центъра. Той уточни, че респондентите съобщават за съпътстващи заболявания като хипертония. От високо кръвно страда почти половин България. 23% са с висок холестерол, една четвърт имат проблеми със ставите. С висока захар са 14 на сто, а 11% със сънна апнея. Това са най-честите придружаващи заболявания на затлъстяването, според данните на “Тренд”.

“Теглото, освен здравословен проблем, оказва влияние и върху икономиката на домакинството - 5% от българите са отсъствали от работа поради здравословен проблем, свързан с килограмите. Това отсъствие е регулярно и за 39% се повтаря на няколко месеца”, каза още Димитър Ганев.

Според презентацията на Алиансa срещу затлъстяването най-чести причини за вдигане на килограми са генетични, ендокринни, психологични, неврологични, ефект от някои лекарства или от въздействие на околната среда.

“До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, които водят до предразположение към наднормено тегло. Доказано е, че причините за това са комплексни и генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите”, обясни ендокринологът д-р Явор Асьов, главен асистент към Катедра “Вътрешни болести” и Клиника по Ендокринология на УМБАЛ “Александровска”. Той допълни, че “48% от хората искат да отслабнат и 8 от 10 човека правят опит да постигнат това. За съжаление само 1 от 10 успява. Ето защо затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар. Подходът към всеки е индивидуален и е съобразен с оценка на комплексни фактори”.

Участниците във форума обобщиха, че затлъстяването е първото нещо, което виждаме, но последното, което лекуваме. Затова разпространението му ще продължава да нараства, както сред възрастните, така и сред децата, ако не бъде предприет комплексен подход от страна на здравните власти. Настояват за спешно стартиране на Национална програма за борба със затлъстяването.

Един на всеки осем души е с наднормено тегло, сочи анализ на “Лансет”

Дебелите по света надхвърлят 1 милиард души

Най-малко хора с наднормено тегло има в Китай

Над 1 милиард души по света страдат от затлъстяване, сочи проучване на СЗО, публикувано в научното списание “Лансет” (The Lancet). Тази стряскаща статистика е факт по-рано от очакваното, което до голяма степен се дължи на бързото преминаване от недохранване към затлъстяване в страните с ниски и средни доходи, заяви д-р Маджид Еззати, старши автор на анализа и професор в Imperial College London.

Предишни оценки на Световната федерация по затлъстяване предполагаха, че до 2030 г. ще има 1 милиард души, живеещи със затлъстяване, но тази бройка бе надхвърлена още през 2022 г., твърди Еззати.

Новият глобален анализ, извършен от повече от 1500 изследователи е базиран на измерванията на височината и теглото на над 220 милиона души от повече от 190 държави, установява, че един на всеки осем души в света страда от затлъстяване.

Според събраните данни, страните с най-голямо разпространение на затлъстяване са в Тихоокеанския и Карибския архипелаг, където почти две трети от възрастните са с наднормено тегло.

На европейския континент процентът на затлъстяване в Обединеното кралство се покачва от 13,8% през 1990 г. на 28,3% през 2023 г. за жените и от 10,7% на 26,9% за мъжете. Най-малко страдащи от затлъстяване има в Китай.

Проф. Д-р Виолета Йотова, детски ендокринолог, пред “Труд news”: Подрастващите трупат килограми още в забавачката

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

Затлъстяването при децата е пагубно за нацията. Това е комплексно хронично заболяване, което затруднява мисленето и се дължи на множество фактори. У нас един от тях е възпитателният проблем, каза пред “Труд news” проф. д-р Виолета Йотова, детски ендокринолог и ръководител на Катедрата по педиатрия в Медицинския университет във Варна.

“Родителите не дават на децата си да ходят, водят ги на градина и училище с кола. Разрешават хранене по избор дори в най-ранна възраст. Това не е правилно, защото малкото дете се притеснява от промените и иска да яде едно и също. Масово подрастващите консумират вредни храни. У дома над тях треперят майки, баби и дядовци и ги превръщат в търтеи. Затова децата започват да трупат наднормени килограми още в градината - между 3 и 5 г., докато преди 20 г. затлъстяването започваше на 6-7 г.”, посочи проф. Йотова.

Според нея безспорен е и негативният ефект от пандемията. “От една страна страхът от ковид доведе до домашни кулинарни изстъпления и до обездвижване. От друга, в разрез с всички правила, заради онлайн обучението, децата принудително бяха поставени пред екраните на компютри и таблети по 5-6 часа дневно при максимално допустими 1-3 часа”, обясни проф. Йотова.

По думите ѝ стремглавият ръст на затлъстяването при децата и при възрастните се дължи на още много фактори, включително и на глобалното затопляне, тъй като в горещините се хаби по-малко енергия, а хранителните навици си остават почти същите.

България е на второ място в Централна Европа по разпространение на затлъстяването заради увеличаващия се брой засегнати деца. Те са застрашени от гръбначни изкривявания, главоболие, хъркане, оток на мозъка, високо кръвно, метаболитен синдром, зрителни и слухови проблеми, а с напредване на възрастта - и от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Най-податливи са и на инфекциозни заболявания за разлика от миналото, когато застрашени бяха хилавите. “Това показаха вълните от свински грип и ковид. Починалите при тях деца под 14 г. страдаха от затлъстяване”, даде пример проф. Йотова.
Тя бе категорична, че е време в България да бъде разработени национална стратегия за борба с опасната болест. “В изпълнението ѝ трябва да са ангажирани множество институции, защото проблемът е мултисекторен. В други държави вече са направени успешни модели, които можем да ползваме”, подчерта проф. Йотова.

Доц. д-р Лъчезар Лозанов, ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, пред “Труд news”: Състоянието не се диагностицира и лекува навреме

В България всеки 6 от 10 възрастни индивида са с наднормено тегло или затлъстяване. Над 200 000 деца в училищна възраст също. В света статистиката е същата и се отчита ежегодно увеличение на проблема, въпреки усилията в тази посока. Затова можем да говорим за затлъстяването като пандемия.

Много са рисковите фактори, като се счита, че в основата на проблема е генетичната предразположеност, но начинът на живот е отключващ. Най-често това са хроничен стрес, безсъние и ниска физическа активност, както и нарушения в кръвната захар, яйчникова поликистоза при млади жени, някои хронични заболявания, прием на медикаменти и много други. Случаите, които се дължат само на нарушения в храненето са по-малко срещани.

Често наднорменото тегло се изявява постепенно и човек може да не забележи своя проблем. В началото е възможно да няма оплаквания. Считам, че повишаването на здравната ни култура би било фактор, който може да ни създаде интерес към собственото тяло и да насочи вниманието към това заболяване. Информираността е важен елемент от нея и би трябвало да започне още от детска възраст.

Сред обществото все още е по-скоро прието да се гледа на него най-вече като естетичен проблем. Но то стимулира изявата на много други болести, като захарен диабет, артериална хипертония, повишен холестерол, нарушения в дишането, мускулни и ставни болести, стерилитет и повишена честота на някои видове рак. То създава условия за повишена честота на инфаркти и инсулти и доказано намалява продължителността на живота. Проблемът рязко нарушава качеството на живот и често води до депресивни синдроми, свързани с трудно възприемане на собственото тяло и от отношението на другите хора към него.

Трябва да се изясни дали зад него не се крие друга болест, която да го провокира. Необходими са и много изследвания. Задължително трябва да се промени диетичният режим и да се повиши двигателната активност, но това е много трудно при хора в по-напреднала възраст - трудно се променят някои стереотипи. По-нататък може да се обсъди медикаментозно лечение (впрочем разполагаме с много ефективни модерни лекарства за редукция на тегло) и тогава при липса на успех пациентът се насочва за бариатрична операция, която е с най-бърз и най-траен ефект.

Това, което можем да направим е да живеем здравословно във всякакъв аспект, да се вглеждаме и изучаваме по-често своето тяло. Нека навременно да споделяме проблемите си с близките и личните лекари, и всяка година да си правим няколко основни кръвни показателя, които биха дали ранен сигнал. Особено внимателни трябва да бъдат хората, чиито близки и особено техните родители са имали захарен диабет и наднормено тегло.

Аркади Шарков, здравен икономист, пред “Труд news”: Пълните хора не трябва да се стигматизират, но и не трябва и да се подкрепят

Бариатричната операция е с най-бърз ефект

Човек не трябва да съди другия, поради начина, по който той изглежда. По принцип това е грешният подход и стигматизацията или отхвърлянето на тези представители от обществото, води именно до това в момента в САЩ например, да има най-силно изразено движение за приемане на телата. Именно огорчени лица от подобен тип отхвърляне се обединиха и с политически елемент добавиха към битката си това, че трябва да се приемаме всичко за нормално.

А нормализацията на затлъстяването не е стъпка в правилната посока, както и стигматизацията. Но възприемането на това, че човек трябва да се грижи за собственото си здраве и да спазва едни правила, които касаят както неговият Индекс на телесна мазнина, така и неговото здравно състояние по отношение на изследванията за холесторол, кръвна захар и всичко останало, би трябвало да бъде ключовата посока.

Нека не забравяме, че здравната култура на родителя е най-водещата, за да може след това детето да възприеме правилната посока. Нужна е и ясна държавна политика по отношение на здравна култура и на подпомагане на общините в посока на това да се дадат ясни критерии за храна в места за обществено хранене и в лафките в училищата.

Важно е и минимизиране на възможността в ранна възраст децата да се възползват от дигиталните устройства, които единственото което правят е да минимизират тяхното движение и впоследствие да консумират, поради захласа си, вредни храни.

Обобщено, не трябва да се стигматизират пълните хора, но не трябва и да се подкрепят в смисъл: „Колко добре изглеждаш!”.