Наградите за мир „Игнобел“ бяха присъдени на учени, които провериха хипотезата, че мъжете се нуждаят от своите бради, за да защитят лицата си. Лауреатите в други области бяха специалисти, които изучаваха езика на котките, за обездвижените при транспорт носорози, и установиха, използвайки примери от постсъветското пространство, връзката между теглото на един политик и нивото на корупция в страната, както и установиха какви лечебни свойства има оргазма и направиха и други също толкова важни открития.

Харвард обяви носителите на 31-вите награди „Игнобел“, по-известен като „Игнорирай Нобел“. Тази година, както и миналата година, церемонията се проведе онлайн по очевидни причини. Наградата е присъдена в десет дисциплини, а някои от победителите дори се включиха в транслацията.

Тази награда е учредена през 1991 г. от Марк Ейбрамс, редактор на списание „Анали на невероятните изследвания‘‘ (Annals of Incredible Research). Наградата няма паричен израз, както и няма ясен списък с научни дисциплини и тя в общи линии само повтаря Нобеловата награда. Носителите на наградите се обявяват ежегодно в Харвард в навечерието или по време на така наречената седмица на Нобел.

С нарастването на популярността на наградите „Игнобел“ нейните организатори промениха основния критерий за присъждането им. Ако по-рано лауреатите бяха чествани за открития, „които не могат или не трябва да бъдат възпроизведени“, то сега триумфира по-политически коректната формулировка - „за постижения, които отначало ни разсмиват, а след това ни карат да се замислим“.

Изследвания на мяукането на котките и лечебния оргазъм

Игнобеловата награда по биология беше присъдена на шведската изследователка Сюзан Шьотц, която прекара 10 години в изучаване на езика на котките и начина, по който котките се опитват да предадат своите мисли и желания на хората. През 2011 г., заедно със своя колега, тя пуска първото си сериозно проучване „Сравнителен акустичен анализ на мъркането на четири котки“. Както отбелязват авторите, при сравняване на нивото на звука, продължителността и броя на циклите на мъркане, както и други параметри, са отбелязани „значителни разлики между котките“. Изследванията продължават и резултатът е монографията „Мелодията в комуникацията между човека и котката (мяу музиката): произход, минало, настояще и бъдеще“, публикувана през 2016 г.

Наградата в областта на медицината отиде при международен екип от учени от Великобритания, Турция и Германия, които проучиха ефективността на оргазма при лечението на запушен нос. Изследователите, са оценили качеството на назалното дишане в пет различни ситуации - преди секс, непосредствено след секс, и 30, 60 и 180 минути след оргазъм, и провели и паралелни проучвания, заменяйки секса с назален спрей. Установено е, че оргазмът "подобрява дишането през носа до същото ниво" като използването на лек за обикновената настинка. Учените са споделили тези изводи в научното списание "Ухо, нос и гърло".

Брадите, хлебарките в подводниците и обърнатите с главата надолу носорози

Игнобеловата награда за мир беше присъдена на американските учени, които изследваха хипотезата, че брадата при хората изглежда защитава лицето при удари. Резултатите от изследването са публикувани в списанието „Интегративна биология на организма“ през миналата година. В статия, озаглавена „Потенциалът за защита при удари на окосмеността при бозайниците: оценка на хипотезата за еволюцията в окосменото покритие на човешкото лице“, учените описват как в резултат на поредица от практически експерименти е било доказано, че брадата смекчава удара до 37%.

Наградата в областта на ентомологията отиде при американските учени за това, че успяха да докажат, че дихлофосът (O,O-диметил-O-2,2-дихлорвинилфосфат, ДДВФ - фосфорорганичен инсектицид) е необичайно ефективен способ за борбата с хлебарките в подводниците. 

А наградата за транспорт отиде при учените от Намибия, Южна Африка, Танзания, Зимбабве, Бразилия, Великобритания и САЩ, които проучиха безопасността при въздушния транспорт на носорозите обърнати с главата надолу.

Според статията „Белодробни и метаболитни ефекти от окачването за краката спрямо страничното лежане на обездвижените черни носорози (Diceros Bicornis), уловени с помощта на упоителни стрели“, се оказа че и двата метода за транспортиране на носорозите имат приблизително еднакъв ефект върху животните. Констатациите на учените е високо оценена от експертите в африканските национални паркове и резервати, на които все по-често се налага да транспортират носорози от място на място.

За дебелите политици, миризмата излъчвана от киноманите и изхвърлени дъвки

Наградата за икономика отиде при Павло Блаватски, който откри, че за нивото на корупцията в една държава може да се съди по това колко дебели са нейните политици. Той сподели своето откритие в статията „Затлъстяването на политиците и корупцията в постсъветските страни“, публикувана тази година в списание „Икономика на прехода и институционалните промени“. Изследователят, е използвал снимките на 299 министри от всички 15 бивши съветски републики, и определи с помощта на компютър индекса на телесна маса (ИТМ) на всеки един от тях.

Оказа се, че средният ИТМ във „висока степен съответства на традиционното измерване на нивото на корупция“, подобно на индексите на Transparency International и на Световната банка и т.н.

По този начин, според изследователя, „физическите характеристики на политиците, като например ИТМ, могат да се използват като вторичен индикатор за политическата корупция, където няма налични първични данни, особено при най-ниското местно ниво в администрацията“.

На свой ред учени от Германия, Великобритания, Кипър, Австрия, Гърция и Нова Зеландия получиха Игнобеловата награда по химия за практическото доказателство, че само от подушването на публиката, напускаща киното, можете да получите повече или по-малко ясна представа за какво се разказва във филма като насилие, секс, нецензурни изрази, асоциално поведение и т.н. Съдейки по заглавието на тяхната научна работа - „Проучване на валидността на концепцията: Оценка на летливи органични молекули, излъчвани от човека за възрастовата класификация на филмите“, тя трябва сериозно да улесни работата на бюрократите, които решават, към коя категория да класира един или друг филм, и като максимум да се създаде нова, основана на научните данни и напълно обективна система за класификация на филмите.

Носители на Игнобелова награда за екология станаха учени от Испания и Иран, които изучаваха асоциалното поведение. Те изследваха дъвката, хвърлена на тротоара. Използвайки генетичен анализ, за да идентифицират бактериите, останали по изхвърлените парчета дъвка, и подготвят своето изследване „Бактериите в изхвърлените дъвки“. По-конкретно, те откриват, че оралната микробиота, останала върху дъвката, „характеризираща се с наличието на ... Streptococcus spp. или Corynebacterium spp., се превръща в бактериоми след няколко седмици ... с присъствието на Acinetobacter spp., Sphingomonas spp. и Pseudomonas spp.". Според проучването тези изводи "имат значителни последствия за широк кръг дисциплини, включително и за биоремедиация на използваните остатъци от дъвката".

За пешеходците, които се сблъскват или не се сблъскват

Две проучвания едновременно, тясно свързани по тази тема, привлякоха вниманието на организаторите на наградата. Игнобел по физика беше присъден на учените от Тайван, Холандия, Италия и САЩ за провеждане на поредица от експерименти, за да се установи защо пешеходците на улицата не се сблъскват постоянно помежду си. Резултатите от експериментите бяха представени в труда „Основано на физиката моделиране и представяне  на информацията за взаимодействието на една двойка в среда на пешеходци“. Той беше публикуван през 2018 г., но едва сега привлече погледа на организаторите на наградата. Учените специално отбелязват, че при движение „пешеходците постоянно коригират своя маршрут, опитвайки се да съхранят взаимната комфортна дистанция и да избягват сблъсъците“.

На свой ред учени от Япония, Швейцария и Италия получиха Игнобелова награда в областта на кинетиката, които проведоха експерименти, за да установят защо пешеходците понякога се сблъскват. Тяхната работа е озаглавена „Взаимното предчувствие може да помогне за самоорганизацията в тълпите“. Тя е публикувана през 2021 г. в списанието „Научен прогрес“. Експериментите са доказали, че както разсеяните от нещо пешеходци, така и тези, които не са разсеяни, се сблъскват помежду си. Освен това беше установено, че „маневрите по отклонение преди сблъсъка са обикновено съвместен процес“.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)