Перспективите пред блока AUKUS за стратегическото корабостроене

Отказът на Австралия от сделката за дизелелектрическите подводници от френския проект Shortfin Barrakuda 1A продължава да бъде в центъра на вниманието на недоволните европейци. Премиерът на Австралия Скот Морисън, който отиде на обиколка на Стария свят, трябваше да отговаря на много неудобни въпроси на пресата по време на конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу в началото на ноември.
Журналистите по-специално питаха защо Морисън не е информирал своевременно френския президент за преговорите със САЩ и Великобритания за формирането на военно-политическия блок AUKUS и за неговата първа програма под неговия „покрив“ – за строителството на 8 атомни подводници. Австралийският лидер трябваше да измисли извинение, докато се опитваше, но не успя да стигне до Макрон.

Недискретното предложение

Англосаксонските съюзници забелязаха недоволството на Австралия от ниския темп на изпълнение на проекта Shortfin Barrakuda и й предложиха нова алтернатива: собствени подводници вместо френските, след като американците и британците отдавна се бяха отказали от строителството на дизел-електрически подводници в полза на атомните.

Оборудването на военноморските сили (ВМС) на страната с 8 атомни подводници ще направи Австралия седмият член на световния клуб на притежателите на такива технологии - заедно със САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Русия и Индия.

В началото на века Австралия имаше програма за 6 дизел-електрически подводници от клас Collins. Това е шведски проект, направен специално за чуждестранен клиент с монтаж на нейна територия.

Строителството на подводниците започва през 2001 г., а въвеждането им в експлоатация е планирано от 2006 до 2013 г.

В същото време Австралия се сблъска с големи проблеми при интегрирането с американската система за управление на бойната информация (СУБИ) от типа CCS Mk2 или AN/BYG-1. Това се отрази в големите непланирани разходи - основно за плащания за услугите на американските компании. Поради техническата неготовност на системата в експортната й версия за австралийския флот, построените по това време подводкници от клас Collins трябваше да бъдат оборудвани със старата система от остарелите подводници от клас Oberon.

През 2008-2018 г. системата AN/BYG-1 беше инсталирана в процеса на ремонт на всичките 6 подводници от клас Collins. Общата стойност на проекта скочи до $5 млрд., от които само $1 млрд. отиде само за AN/BYG-1. Скъпо, но сега има Австралия има версия на AN/BYG-1, готова за използване с бъдещите американски ядрени подводници предвидени за експорт.

Все още не е ясно с какъв клас атомни подводници ще бъде попълнен австралийския флот. И САЩ, и Великобритания строят серийно само един тип многоцелева ядрена подводница – съответно Virginia и Astute. Най-вероятно няма да има специален проект за Австралия и една сравнително проста модернизация на съществуващите модели ще свърши работа.

Според изискванията на клиента австралийските подводници ще бъдат унифицирани с американските по линията на СУБИ, такава която вече е монтирана на 6 дизел-електрически подводници от типа Collins. В този случай ще се използват основните типове ракети като „Томахоук”, „Харпун” и други, така че тук няма да се налага да се измисля нищо ново.

Американската предприемчивост

Тъй като системара СУБИ е пригодена за Collins създадена на базата на AN/BYG-1 за подводници клас Virginia, това е аргумент в полза на последната като претендент за ролята на новата подводница за австралийския флот. В същото време Virginia е голяма подводница с огромен ракетен арсенал, и по своята огнева мощ, е сравнима само с най-новата руска ядрена подводница от проект 885М „Ясен-М“. Наскоро влезе в серия и варианта Block V с допълнителна секция, имаща вертикални пускови установки (ВПУ), което ще увеличи броя на носените ракети „Томахоук” от 12 на 40 единици.

Атомната подводница от типа Astute не няма ВПУ, така че тя е по-малка и по-проста като проект, но в същото време е способна да работи ефективно както в океана, така и в близост до морския бряг, с екипаж от 98 души срещу 135 за Virginia Block V, и дължина - 97 м срещу 140 м, и водоизместимост – между 7 000 и 8 000 тона срещу 10 200, и с боеприпаси от ракети и торпеда - 38 срещу 65.

И двете подводници, със своите тактически и технически характеристики, изглеждат излишни за австралийския флот. „Технически“ по-подходящи са Astute, но проблемът при тях е ниското им серийно производство. В резултат строителството ще по-дълго и по-скъпо. В Кралският флот има само 4 стратегически ракетоносача и 6 многоцелеви атомни подводници. В САЩ те са съответно 22 и 50 плюс 1 в резерва и 2 учебни.

Трябва да се отдаде почит на предприемаческия дух на американците и тяхното предпочитание към масовото строителство с технологии, които намалят разходите за експлоатация и стойноста за единица продукция. Този ефект се прояви в много проекти, включително и при атомните подводници. Например, серията от ядрени подводници от клас Los Angeles като бяха построени 62 единици. В момента се изпълнява още по-амбициозен проект Virginia, по който вече са построени 19 единици, а общо те ще бъдат 66.

Съветският съюз беше построил повече атомни подводници от САЩ, но ние нямахме толкова огромни серии. Многобройни родни адрени подводници бяха разделени на голям брой класове и модификации. Основната причина беше желанието на конструкторските бюра да измислят нещо ново и да го предложат на ВМС вместо да налагат серийното производство. Военачалниците от своя страна търсеха поредното „оръжие-чудо” и разнообразието се превърна в голям проблем при експлоатацията и поддържането на корабите в бойна готовност.

Но ВМС на САЩ предпочете практиката на дългосрочното строителство на големи серии, дори ако серийните кораби от някакъв момент слизаха от стапелите морално остарели. Това даде значителни ползи по отношение на цената за единица готова продукция, високи темпове на производство и намаляването на разходите за ремонт и поддръжка.

Предприемачеството не е единствената американска черта. Когато е необходимо, те без угризение на съвестта могат да покажат на своите приятели и съюзниците на място, защо са изключителна нация. Ако Лондон наруши плановете на Вашингтон, британците просто ще бъдат отхвърлени от проекта, без никакви съществени последствия за неговите срокове и обема на неговата реализация.

Само нови подводници

Има и възможност за развитие на събитията, при която англосаксонските съюзници ще могат да предложат на австралийците определен брой стари подводници за учебни цели. В същото време британците, ако изобщо могат, ще отделят една подводница, тъй като самите те имат на въоръжение само 6 многоцелеви ядрени подводници.

Американците са по-малко сдържани, но и те нямат "излишни" атомни подводници, така, че лесно да могат да ги изтеглят от собствения си флот, за да ги прехвърлят на австралийците. Предсрочното изваждане дори на няколко атомни подводници от състава на активните сили ще доведе до сериозно намаление на военноморския потенциал.
В момента планираното изваждане на подводници от ВМС на САЩ се извършва главно заради физическото износване, а не заради морално остаряване. Подводниците от трето поколение, по правило, са проектирани за 25-30 години експлоатация, с възможното удължаване за още известно време, обусловено от техническото състояние и остатъка от ядреното гориво, с което е зареден реакторите им.

Срокът на експлоатация може да бъде удължен чрез основен ремонт или чрез смяна на уранови пръти, но това е скъп и неефективен начин. Опитът на световното корабостроене казва, че често е по-изгодно да се построи нова подводница, отколкото да се удължи експлоатационният живот и да се ремонтира старата, особено ако ресурсите на ядрения реактор са към своя край. Научният и технически напредък в ядрената индустрия доведе до това, че подводниците от четвърто поколение могат да служат 40 или повече години.

Най-реалистичният сценарий е прехвърлянето на Австралия на лизинг или под аренда на 1 или 2 морално или физически остарели атомни подводници от клас Los Angeles в качеството им на „учебни“. Това ще даде възможност да започне обучението на персонала и да стимулира процеса на инфраструктурните промени в пристанищната и крайбрежната икономика на Австралия в контекста на базирането на ядрения флот и неговата поддръжка в техническата му изправност.

Подводниците от клас Los Angeles се произвеждат от началото на 1970-те до края на 1990-те години. Изградени са общо 62 единици, от които 31 вече са бракувани. В строя са 28, 1 е в запас и 2 се използват за обучение.

Темпото на строителство

Доналд Тръмп, а след него и Джоузеф Байдън говориха за необходимостта от увеличаване на общия брой на атомните подводници във ВМС на САЩ, което изисква увеличаването на темпа на строителство от 2 на 3 годишно.

Как може да се постигне това на практика? Всички подводници за ВМС на САЩ се произвеждат в 2 корабостроителници - в Нюпорт Нюз и Гротън, които работят при пълно натоварване. Вече направените поръчки от Пентагона и плановете за по-нататъшни поръчки, одобрени от Конгреса за тяхното финансиране, им осигурява работа и в бъдеще поне до 2035 г. Тази дата е определена в дългосрочната програма на Virginia. И дори след тази дата работниците от двете корабостроителници имат какво да правят и към тази дата ще бъде подготвена документацията за новия стратегически ракетоносец Columbia и „лодката-убиец“ SSN-X.

С една дума, американската индустрия не е в състояние да предложи на австралийския флот нови атомни подводници през следващите десетилетие и половина, без да забави своето темпо на работа, за да отговори на нуждите на Главния клиент и при всеки случай не без големи допълнителни инвестиции за разширяването на съществуващите мощности, което трябва да се направи през следващите няколко години.

Нарушаването на ритмичната работа не е по американски. А това е почти неизбежно при извършване на всякаква повече или по-малко сериозна модернизация на производството. И двете корабостроителници работят добре, имат си поръчките и произвеждат базовата подводница, която е усвоена в производството.
Ако е необходимо да се увеличи производството, най-доброто решение би било е да се построи трета корабостроителница, по мащаби равнима с Нюпорт Нюз и Гротън, така че в резултат на това да се увеличи с една трета годишният капацитет и да се произвеждат по 3 подводници годишно. И това е желаното ниво, за което Тръмп пръв заговори. Логично е новата корабостроителница първоначално да е била проектирана за изграждането на следващото поколение кораби Columbia и SSN-X.

Новата корабостроителница

Ами ако американците решат да построят новата мегакорабостроителница в Австралия? Едно подобно предприятие ще произвежда атомни подводници както за американския флот, така и за австралийския. Добре настроеното мащабно строителство обещава по-ниски единични разходи и обединяването на двата флота. Австралийците говорят английски, и няма да им е трудно да овладеят производството по американската документация.

Местната корабостроителна индустрия е добре развита. Австралийците правеха не само дизелови подводници, но и разрушители, фрегати и други видове кораби и плавателни съдове. Висококвалифициран персонал е наличен в изобилие. Основният проблем е ниското серийно производство, в резултат на което единичната цена е с 25-30% по-висока, отколкото в САЩ. Ако се настрои продукцията за масово производство, тази тема отпада, а цената на труда ще излезе на преден план, а тя е по-ниска, отколкото в Америка.
При това работните места във военно-промишления комплекс на САЩ не само ще бъдат запазени, но и ще бъдат увеличени, защото ще са необходими повече ядрени реактори, парни турбини, електрически машини, оръжия, AN/BYG-1 и т.н. И цялото това оборудване може да се транспортира по море на ниски цени.
Самото производство на ядрените реактори и тяхното сглобяване е сложен бизнес, но не е опасен. Опасността започва, когато урановите пръти бъдат заредени или извадени в готовия реактор. Тази работа може да се извърши на хиляди мили от бреговете на САЩ, в далечна Австралия.

Така Вашингтон ще може да пренесе опасното и мръсно производство от територията на страната си в чужбина. Без големи страхове от намаляване на качеството на крайния продукт - атомната подводница.

От приятелите няма тайни

Досега това развитие на събитията се ограничаваше от съображения за секретност. Но за какви тайни можем да говорим в случай на изграждане на ядрена подводница по американски проект в Австралия? Правене на големи стоманени корпуси за подводниците? Тук по-вероятно е да няма тайни, а е по-скоро изкуство и умение на корабостроителите. Производство на правилната марка стомана? Тя може да бъде осигурена от американските стоманодобивни заводи, доставящи листове и блокове за Австралия. Монтажът на бордовите системи в отсеците на новата подводница? Днес, много от тези продукти се доставят като блокове и изискват минимални усилия за инсталиране. С една дума, и тук има малко тайни.

Изграждането на голяма корабостроителница в Австралия, заедно с другите съоръжения за ядрената инфраструктура за масово строителство, поддръжка и ремонт на атомните подводници е пътя, който се вписва в общата практика на американските индустриални програми. Ако този проект бъде реализиран, Австралия също ще се възползва. Ще бъдат създадени нови работни места за белите и сините якички. Страната ще се превърне в една от държавите, произвеждащи военна техника от световна класа.
Може би за някого подобно развитие на събитията изглежда малко вероятно. Но какво стои срещу един такъв сценарий? Солидна политическа основа за него дава формирането на новия съюз AUKUS, в който е включен и проекта за атомните подводници. Икономически, серийното строителство на атомни подводници за такъв голям клиент като ВМС на САЩ ще бъде печелившо. А привличането на Австралия в орбитата на САЩ ще даде на Вашингтон огромни политически, военни и икономически ползи.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)