Историята на едно споразумение между БНТ и МТВ отпреди години

Който иска, да вярва, който не - пак да вярва, но това е истината

Реших да приключа с тази история, като я разкажа за последен път. И, разбира се, ако някъде вече съм я споменавал, да се извиня за повторението. Не говоря за ФБ, където един кратък вариант стана повод за оживена дискусия от двете страни на границата ни с Република Северна Македония. Но пък даде повод да се съживят не толкова стари спомени, скрити досега страсти и – О, Боже!, претенции за слава. Както и да е.

Преди няколко години ми се обади Максим Минчев, с когото бяхме работили заедно и имахме топла приятелска връзка. Впрочем все още не мога да дойда на себе си, че вече го няма. Имал някаква идея за среща на журналисти от Република Македония и от България и веднага се сетил за мен. Отговорих му, че идеята е чудесна и го помолих да ми каже кои са партньорите оттатък. Беше ходил наскоро в Скопие и се беше срещнал по негови си задачи с бизнесмена Зоре Темелковски, при когото като пресаташе или ПР работеше тогава журналистът Александър Чомовски. Зоре бе дългогодишен председател на Македонско-българския бизнес клуб, така че подкрепата му за подобна идея бе съвсем логична. „Познавам се и с двамата, Зоре винаги е бил на „българска линия“, има бизнес у нас, а Чом е солидна марка. Става“ - отговорих.

Максим ме помоли да предложа български журналисти, с които да отговорим на поканата да отидем в Скопие и да проведем колегиален и професионален диалог с група тамошни журналисти. Георги Лозанов, тогава председател на СЕМ, бил в „групата“, имал си приказката с колегата му от Скопие Зоран Трайчевски, председателя на Агенцията за аудио-визуални услуги, както наричат техния СЕМ. Е, закъсах с това да съберем колеги, с които да отскочим до Скопие и да си поговорим откровено с тамошните журналисти - този имал друга работа, онази имала семейни ангажименти, трети пък щял да се включи, когато разговорът се организира у нас, в София. Вината бе моя, вероятно не съм могъл да бъда достатъчно убедителен, че от подобна среща „може да излезе нещо“. Беше по времето на режима на Груевски, отношенията ни с Република Македония бяха на кота нула, Зоран Заев беше започнал да публикува записите на телефонните разговори, така наречените „бомби“, но „Шарената революция“, която свали Груевски, предстоеше.

Отидохме четирима: Максим, Георги, Бойко Пангелов от „Преса“ и моя милост. Зоре и Чом се бяха погрижили всичко да бъде отлично. Чомовски бе поканил солидна група журналисти и ръководители на местни медии - знак, че гледаше сериозно на идеята. Зоран Трайчевски, колегата на Георги Лозанов, бе там, Любчо Якимовски, тогавашният директор на МИА - също, Ацо Дамовски, сегашният собственик на агенция МКД, Зоран Димитровски-Жоро, ако не се лъжа, все още беше главен редактор на вече несъществуващия ежедневник „Дневник“, Люпчо Поповски от „Утрински весник“, също фалирал по времето, когато негов собственик беше неосъщественият почетен български консул в Република Македония Орце Камчев, Баштуровски, собственик на частна ТВ от Битоля, Горан Момировски и др. Имам някъде списък с имената, телефоните и имейл адресите на всички, ако някой ги иска, на разположение съм.

Говорихме, каквото говорихме, мисля, че стана хубав диалог, ама все се въртяхме около общи пожелания за по-тесни връзки, за преодоляване на недоверието между хората от двете страни на границата, за да помогнем да взаимното опознаване между всички нас, защото за всички ни беше ясно, че все още не се познаваме достатъчно. Бойко Пангелов предложи пряко сътрудничество между „Преса“, където беше заместник главен редактор, и някой от печатните органи в Скопие, като изрази готовност да правят размяна на журналисти - колега от Република Македония да гостува на сметка на „Преса“ в редакцията в София и да работи заедно с другите от редакцията, и обратно - журналист от „Преса“ да върне гостуването. Хубаво и практично, пък може и пробив да стане.

Но истинското предложение дойде на следващия ден сутринта, малко преди да си тръгнем обратно за София. Вечерта домакините бяха организирали чудесно неформално прекарване на всички участници, дойдоха и някои политици, стана хубаво продължение на официалния разговор. Явно Георги Лозанов и Зоран Трайчевски, които седяха един срещу друг, са си говорили, пък останах с впечатлението, че двамата си имат приказката от предишни срещи, защото веднага казаха: тъй като смятаме, че от тази среща трябва да излезем с някакъв практически резултат, предлагаме да се опитаме да постигнем договорености между обществените телевизии на двете държави да предоставят сателитните си програми безплатно на кабелните оператори в другата страна. Тези програми са с уредени авторски права, те включват емисии и предавания, които са тяхна продукция, а не са с платен лиценз, така че, проблем от тази гледна точка не би трябвало да има. Така и записахме в краткото съобщение за срещата, като се договорихме да се видим следващия път у нас, в България. Чом беше радостен, защото виждаше, че е на път да се изпълни намерението му „ние, журналистите от двете страни на границата да изпреварим политиците“.

Всъщност, после главната работа я свършиха Георги Лозанов и Зоран Трайчевски. Как Лозанов е увещавал Вяра Анкова, тогава генерален директор на БНТ, не знам, но един ден на случайна срещах с нея в НДК ми се похвали: тръгваме при „твоите хора“, ще подписваме договор. И наистина, отидоха в Скопие и в Охрид заедно с тогавашния и сегашен директор на МТВ Мариян Цветковски формализираха нашето предложение от преди време. Като страна в договора е било и Сдружението на кабелните оператори в Република Македония. След няколко месеца от МТВ дойдоха в София и в сградата на Търговско-промишлената палата на ул. „Искър“ преподписаха отново споразумението от Охрид със Сдружението на кабелните оператори в България или едно от сдруженията, не помня точно. И Зоре Темелковски със своя огромен ръст беше там за „тежест“. БНТ предоставя на кабелните оператори от Република Македония безплатно своята сателитна програма БНТ World, и обратното - МТВ предоставя безплатно на българските кабелни оператори своята сателитна програма. Между две чаши вино посланикът на Република Македония Благой Ханджийски се приближи и тихо, на ухото ми каза: „Филипов, от двайсет години чакам този момент. Наздраве!“. Да ти каже това човек като Благой, чийто корен е от село Владимирово, Беровско, една от ярките и силни фигури на политическата сцена в Скопие през първите години на независимостта, министър на отбраната, а и на външните работи, дългогодишен посланик в Атина, а после и в София, вероятно е означавало нещо.

После за мен настъпиха месеци на срама. Не можахме да организираме ответна среща с колегите от Скопие. Даже при едно идване в София, на чаша бира Чом ми каза: „Слушай, ако не можете да се оправите, можем да ви поканим отново да дойдете у нас“. Стана ми криво и до днес ми е така. После, след време, когато се видяхме в Скопие, му казах, че трябва да опитаме отново да се съберем и да си поговорим, Чом ми отговори: „Коста, мина времето, политиците вече вървят напред, изпуснахме момента“. Заев вече бе премиер, бяха започнали с Борисов да скачат от паметник на паметник, от символна дата на друга такава, Договорът бе подписан и надеждите за подобряване на климата от двете страни на границата бяха възродени. А бях започнал да дочувам разни слухове, че нещата с изпълнението на договореността за сателитните канали не вървят, на няколко пъти предлагах на колегите от БНТ да направят проверка как се изпълнява тя, но май така и не се решиха да я сторят.

Дано сега, при поредната кампания по „македонската тема“, го направят. Може и съвместно с МТВ, нали са партньори.