Формулата на седемте най-развити страни остаря, от комбината отпадат три-четири

Кандидати на опашка за БРИКС, Китай прикотква Централна Азия

На приключилата вчера среща в Хирошима лидерите на седемте най-развити страни прегърнаха братски Володимир Зеленски, нахокаха дружно Китай за неговата планетарна икономическа и политическа агресия, после му размахаха заплашително пръст да не пипа Тайван, а накрая разпоредиха в един глас на Русия веднага да изтегли войските си от Украйна.

Накратко казано, Джо Байдън, Джорджа Мелони, Джъстин Трюдо, Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Руши Сунак и Фумио Кишида демонстрираха завидно единство, безпардонност и неприкрит стремеж за световен диктат, сякаш колективът им Г-7 е господар на планетарните съдбини. Такъв, какъвто може би да е бил преди двайсетина години, ама сега не е и едва ли ще бъдат много страните, които ще се вслушат в мераците им, лишени от елементарна дипломатична подплънка, констатираха анализатори-международници в Западна Европа и обясниха защо.

На първо място поради простата причина, че Великобритания, Германия, Италия, Канада, Франция, САЩ и Япония вече не са седемте най-развити страни в света, отсече в италианския всекидневник „Кориере дела сера“ Федерико Рампини. Каквито са били преди половин век, в годините на Студената война и на първия „петролен шок“, тоест на ембаргото на ОПЕК срещу САЩ през 1973 г., довело до рязък скок на цените на горивата. Тогава, за да се справят с избухналата криза и попълзновенията на социализма от Изток, изредените седем високо индустриализирани държави създават под егидата на Вашингтон своя елитарен клуб Г-7 с цел да координират контрола си над останалата част от света и за да налагат собствените интереси.

Но днес балансът на силите, що се отнася до брутния вътрешен продукт, тоест до определящия стопанската мощ фактор, се е променил. И от „великолепната седморка“ би трябвало да отпаднат Италия и Канада, а на Великобритания и Франция ще е нужно да играят „плейоф мач“, за да могат да останат в „ майсторската група“. Изместват ги Китай, който вече е втора световна икономическа сила и диша във врата на САЩ, а също така Индия и Южна Корея, нареждащи се след Германия и Япония.

А при раждането си Г-7 събира почти две трети от световния БВП, като в края на 80-те години икономическата мощ на клуба се увеличава още, достигайки 70 на сто. Днес този дял е 45 на сто и за очерталия се през последващите години постоянен спад си дава най-напред сметка Барак Обама, който осъзнава, че Г-7 вече не е меродавният фактор на световната икономика.

И изправен пред финансовата криза от 2008 г., президентът на САЩ прави доста успешен опит да измести центъра на тежестта на консултациите между правителствата от „седморката“ в полза на Г-20 - групата, която включва държавите, натрупали икономическа крепкост след 1980 г., но в която Вашингтон запазва водещата си роля. Проблемът днес е в това, че сред двайсетте страни са „новоразвитите“ Китай и Русия - подробност, която прави форума неизползваем за взимането на важни решения след избухването на войната в Украйна.

После мераците на „великолепната седморка“ са застрашени от желанието на скоростно развиващите се страни да основават свои групи на влияние и съюзи, с които да бранят собствените си интереси, противопоставяйки се на стратегическите амбиции на САЩ и техните основни съюзници. Както обобщи във френския всекидневник „Льо Фигаро“ Шарл Плантад, не трябва да се подценява преди всичко противодействието на Г-7 на укрепващия с всеки изминал ден БРИКС. Става дума за сдружението между Бразилия, Индия, Китай, Русия и Южна Африка, чиято икономическа и политическа тежест е на път да догони тази на „великолепната седморка“ с всички неблагоприятни за нея последици. А доколкото до сплотеността на формированието, освен с продължаващият алъш-вериш въпреки западните санкции срещу Москва и със съвместните военни учения, тя бе демонстрирана силно с безпрецедентното отсвирване от страна на Южна Африка на Международния съд в Хага. Ами Претория го напусна, само и само, за да може да приеме през август нарочения за международен арест от въпросния трибунал Владимир Путин - руският президент е поканен да участва в петнайсетата среща на върха на БРИКС в Йоханесбург от 22 до 24 август, когато трябва да бъдат набелязани сериозни мерки за засилване на сътрудничеството между страните от сдружението с цел устойчив растеж, икономическа независимост и повишаване на жизнения стандарт на населението им.

Но също така форумът би трябвало да вземе решение за приемането на нови членове, тъй като вече чакат на опашка изгрелите напоследък стопански потенциали Виетнам, Индонезия, Мексико, свръхбогатата Саудитска Арабия и други страни от Големия юг. Но не като географско, а като геополитическо понятие, което няма нищо общо с „развиващи се страни“ или „трети свят“, както някога бяха жигосвани от богатия Север държавите от напредващия сега юг.

На трето място изключително активен, при това с успех, в подкопаването на стремежите на Г-7 за продължаване на предишната хегемония е Пекин, който вече сам създава съюзи с цел бетонирането си в определени стратегически райони на планетата. Показателна в този смисъл е завършилата точно преди началото на форума в Хирошима централно азиатска среща на върха, на която присъстваха лидерите на Китай, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

Мястото, избрано от Си Цзинпин за сбирката, бе символично - град Сиан, който е известен в цял свят като древната имперска столица на страната. Именно от там от хилядолетия китайското влияние тръгва към Азия и мястото съдържа послание, много скъпо за Си Цзинпин - Народната република си възвръща ролята, която е имала през по-голямата част от човешката история, като най-напредналата и най-богата цивилизация на планетата, въобще център на света. И за да бъде дружбата пълна, Китай ще се изръси над 4 млрд. долара за строителството на модерна жп линия, която ще обвърже още повече шестте страни и ще улесни неимоверно достъпа им до Европа. Друга важна стратегическа точка за Пекин е Персийският залив, където сякаш напук на Г-7 Китай успя да изглади противоречията между арабските страни и Иран, включвайки ги вкупом в орбитата си и повишавайки неимоверно авторитета си в целия регион.

А конкретния отговор на въпроса в заглавието „Защо Г-7 се напъва все така да кара влака?“ го дадоха в германския икономически всекидневник „Ханделсблат“ Мартин Хайв, Дана Хайде и Мориц Кох. Те писаха в прав текст, че преди Хирошима САЩ са оказали небивал натиск върху останалите шест страни от „великолепната седморка“ и най-вече върху Германия да се сплотят по-силно от всякога срещу Китай, независимо от техните икономически интереси. Като в същото време не отслабват притискането в ъгъла на агресивна Русия, с която напрежението трябвало винаги да се поддържа от високо, по-високо. Просто защото само така Вашингтон ще може да отклони вниманието на американците от перспективата съвсем скоро вътрешният дълг на САЩ да достигне тавана, след който следват държавен банкрут, безброй икономически проблеми и социално недоволство. Като за да не се стигне до тях и за да се вдигне таванът на дълга, след което държавата ще развърже още повече кисията, на демократа Джо Байдън е нужна подкрепата на опонентите му от Републиканската партия.

На тях пък е много мил лозунгът Америка да е над всичко, тоест тя да кара все така световния влак. Идея, на която никак не са чужди особено заплашените от изпадане от „майсторската група“ Великобритания, Италия, Канада и Франция, вярващи, че новото сплотяване на Г-7 може да върне изгубените им позиции в световното разпределение на силите.

 Така че на практика в Хирошима бе извършен „рестарт“ на Г-7 с цел подновяването на нейното първоначално политическо и стратегическо призвание на елитарен клуб за демонстриране на мускули, изразяващо се в нахоквания, заповеди, забрани и прегръдки на лоялни и послушни протежета, заключиха независимите коментатори из Западна Европа.