Въпрос на време е Висшия съдебен съвет (ВСС) да се произнесе по искането на четирима от членовете си за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев заради употребата на фразата „политически боклук“. Тя беше изречена от обвинител №1 по време на емоционалното му изявление на 15 май, когато Гешев скъса оставката си и обяви война на политиците. 

За мнозина представители на юридическата общност употребената фраза уронва престижа на съдебната власт. Но дори и най-големите опоненти на Гешев са категорични, че това не може да е основание за отстраняването на обвинител №1. Законът обаче не предвижда друго наказание, освен най-тежкото. Точно в това се състои и големият шанс на Иван Гешев, защото трудно се мотивира толкова тежко наказание за изразяване на мнение. Още повече, че когато употребява фразата „политически боклук“, Гешев добавя „извинявам се“.

Ето и още три аргумента - защо не би следвало ВСС да събере мнозинство от поне 13 членове, които мотивирано да прекратят предсрочно мандата на главния обвинител, нещо, което не се е случвало в най-новата ни история.

1. Фразата „политически боклук“ трябва да се разглежда като израз на протест, на изразяване на мнение. Все права, които са гарантирани от Конституцията, а и аргументирани от практиката на българските съдилища и на Съда по правата на човека в Страсбург. Налице е богата съдебна практика, според която боядисването на паметници, възхваляващи отминалите тоталитарни времена не се приема за хулиганство, а като израз на протест. 

2. Мнозинството от българите недвусмислено показват отношението си към политиците. И то е далеч по-грубо от употребена от Иван Гешев фраза. Достатъчно е човек да прочете няколко коментара под всяка една политическа новина, публикувана в сайтовете или в социалните мрежи. Значи ли, че и те трябва да бъдат наказани? Далеч по-важното е, че трайно около 60% от имащите право на глас не го упражняват, точно защото хората са отвратени от политическите битки и безпринципни договорки.  

3. Мнозина политици през годините са атакували и обиждали представители на съдебната власт. Без да са търпели каквито и да е последици за това. Включително и когато са отправяни клеветнически твърдения, уличаващи магистрати в извършването на престъпления. Защото са малко онези следователи, прокурори и съдии, които ще тръгнат да съдят политик, който ги е обидил или наклеветил. Защото няма да изглежда обществено приемливо тези, които трябва да прилагат закона или да правораздават, да търсят реванш.

Добре е, че каквото и да реши ВСС, то президентът също има правомощие да мотивира евентуален отказ да потвърди решението на кадровия орган. В конкретната ситуация Румен Радев има основание да върне евентуалното предложение за освобождаване на Гешев, тъкмо защото мнозинството от ВСС не е съумяло да се аргументира, че отстраняването на един от „тримата първи“ в съдебната власт може да е факт заради незначителен повод. Президентът със сигурност би припомнил, че не друг, а тъкмо този състав на ВСС е избрал този главен прокурор, въпреки неговото несъгласие. През 2019 г. Румен Радев върна избора на Иван Гешев, което наложи повторно гласуване от ВСС. Заради това – отговорността на членовете на ВСС, които днес са се дистанцирали от главния прокурор, е не по-малка от тази на самия главен прокурор.

В крайна сметка утвърждаването на общественото доверие в институциите минава именно през гарантиране на тяхната устойчивост. Ако ВСС иска да освободи Иван Гешев предсрочно, то нека го направи, но заради сериозни нарушения, а не заради конюнктурната политическа ситуация или заради външен натиск.