Решението е по-скоро политическо, отколкото експертно

Недостатъчните инвестиции се изтъкват като пречка

Една от основните причини е значителният напредък по отношение на управлението на финансовия сектор

Взаимното наблюдение на макроикономическите политики в Европейския съюз показа съществени слабости преди Глобалната криза. Повечето икономики се характеризираха със структурни проблеми и дисбаланси, които бяха предпоставка за влошаване на последиците от нея. Реакцията от държавите членки с цел укрепване на съюза включва и въвеждането на Европейския семестър като интегриран подход за взаимно наблюдение, анализ и отправяне на препоръки, които трябва да бъдат адресирани в националните бюджети за следващата година.

Част от Европейския семестър е оценката на макроикономическите дисбаланси на базата на индикатори, като стойността им се съпоставя с предварително определени граници. Преминаването на тези граници изисква допълнителен анализ и страната може да попадне в процедура по дисбаланси, както и в такава по прекомерни дисбаланси. В доклада от февруари 2020 г. България е оценена като страна, в която вече не се наблюдават дисбаланси. С прекомерни дисбаланси са Кипър, Гърция и Италия, а с дисбаланси са Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция. Прави впечатление, че най-големите икономики от еврозоната са в процедура по дисбаланси, което е показателно за нестабилността на паричния съюз. Тези дисбаланси се наблюдават в навечерието на рецесия и вероятна криза, което прави еврозоната уязвима и създава очаквания за разработване на “спасителни програми” и необходимост от солиден финансов ресурс за подпомагане на някои от страните.

Общ преглед

Докладът за ЕС се фокусира върху устойчивия растеж и “зелената сделка”, но те все още са добро пожелание и само възможност за развитие в бъдеще. Структурни проблеми се наблюдават в повечето страни и поради отрицателните лихвени проценти на Европейската централна банка правителствата се финансират евтино и отлагат необходимите реформи. Признават се проблеми с производителността на труда, като се наблюдават съществени различия по страни - от растеж с 6% през 2018 г. в Полша до спад с 1,1% в Люксембург. Факторите за неблагоприятното развитие са: недостатъчни инвестиции във физически капитал, образование и обучение; остарели производствени технологии; застаряване на работната сила; недостатъчна интеграция на жените и мигриращите работници на пазара на труда; липса на квалификация и умения. Въпреки ежегодните препоръки в областта на иновациите и новите технологии към всички страни не се наблюдава никакъв напредък.

Една от препоръките към България е инвестициите да бъдат насочени към покупката на по-съвременни машини и оборудване, които в момента са далеч от международните стандарти. Значително изоставане в качеството на машините се наблюдава при малките и средни предприятия.

Системите на здравеопазване и дългосрочни грижи също имат нужда от реформи, като България е в групата държави, при които се наблюдава ограничен прогрес. В нея попадат също Белгия, Ирландия, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Финландия.

Фискалната и икономическа стабилност е на недостатъчно добро ниво, особено в основните страни от еврозоната, с изключение на Германия. Наблюдава се нарастване на бюджетните дефицити, а правителствените дългове правят редица страни уязвими и ги поставят в невъзможност да реагират с адекватни фискални мерки в ситуация на рецесия и криза. В Италия, Белгия, Испания и Франция правителствените дългове продължават да нарастват, дори и в ситуация на положителен икономически растеж през последните години.

Препоръката за намаляване на държавните разходи и дългове като подготовка за по-лоши икономически времена обаче е закъсняла, тъй като рецесията на практика е факт и липсва гъвкавост и възможност за реакция. Евентуалните мерки ще допринесат за ново значително нарастване на дефицитите и дълговете, които все по-трудно ще бъдат финансирани.

Демографската ситуация влошава перспективите за дългосрочна устойчивост на публичните финанси, като страните с най-висок риск от бъдещо значително увеличение на дълга са отново ключови за еврозоната - Белгия, Испания, Франция, Италия и Португалия. Тези страни са с висок кризисен потенциал, особено ако се отчете и допълнителният шок за икономиките в резултат от разпространението на коронавируса.

България

България е единствената страна, която е извадена от процедурата по дисбаланси, въпреки че извън поставените граници попадат два индикатора. Според използваните данни в доклада към края на 2018 г. нетната международна инвестиционна позиция е -35,2% от брутния вътрешен продукт при граница от -35% от БВП, а номиналните разходи за труд за единица продукция нарастват с 18,3% при граница 12%. Докато при първия показател развитието през 2019 г. вече е в рамките на поставеното ограничение, то при втория показател дисбаланс все още е налице.

Следователно решението е по-скоро политическо, отколкото експертно. Една от основните причини за него е значителният напредък по отношение на управлението на финансовия сектор и адресирането на регулациите в него. Задлъжнялостта на предприятията и делът на необслужваните кредити намаляват. Необходимо е обаче процесът по отношение на необслужваните кредити да продължи.

В доклада за България е посочено, че перспективите за растеж остават благоприятни, но трябва да се обърне внимание и на редица проблеми. На преден план са изведени бавното догонване на останалата част от ЕС, равнищата на бедност и неравенството в доходите, необходимостта от широкообхватни структурни реформи, недостатъчните инвестиции, демографските проблеми, значителният недостиг на работници и нарастващите регионални различия. Тези неблагоприятни фактори са препятствия пред средносрочния растеж и могат да доведат до акумулирането на нови дисбаланси.

Прогнозираният растеж от 3,7% за 2019 г. не се потвърди от публикуваните данни от Националния статистически институт. Според тях растежът е 3,4%, но огромните ревизии на основни негови компоненти предизвикват редица въпроси и трябва да бъдат предмет на отделен анализ. Липсата на надеждност на основни статистически данни и възникналите съмнения относно независимостта на съответната институция представляват проблем и дискусиите на национално и европейско ниво предстоят.

Недостатъчните инвестиции се изтъкват като пречка пред модернизирането на икономиката, като основна причина е недобрата бизнес среда. Посочена е необходимост от публични инвестиции в редица сектори - транспортна, енергийна, екологична инфраструктура, цифровизация и развойна дейност, като се обръща внимание и на някои слабости в управлението и изпълнението на съществуващите проекти.

Според доклада несъмнен успех за преодоляване на уязвимостта във финансовия сектор представлява укрепването на банковия надзор чрез насърчаването на адекватна оценка на активите в банковата система и на пазара на необслужвани кредити, както и ефективното прилагане на основан на риска надзор в небанковия сектор и надзор на групово равнище. Съществен напредък е постигнат в модернизиране на уредбата за корпоративното управление на държавните предприятия. Подобрение се регистрира при събираемостта на данъчните приходи, укрепването на пригодността за заетост и социалното приобщаване чрез по-ефективно подпомагане на минималните доходи.

Посочен е известен напредък и по отношение на бизнес средата, но той не кореспондира с намаляващите инвестиции като дял от БВП, както и с крайно недостатъчните преки чуждестранни инвестиции (едва 1% от БВП). По отношение на бизнес средата се уточнява, че подобряването є, както и повишаването на качеството на институциите продължават да са предизвикателство. Бавно се предприемат мерки в публичната администрация и електронното управление и те не дават резултат. Обществените поръчки продължават да предизвикват съмнения, липсва координация между политиките, които се провеждат чрез обществени поръчки, а електронната платформа се използва ограничено. Обръща се внимание, че честите промени в регулациите създават несигурност и са основна пречка пред инвестициите.

Ограничен напредък се посочва в борбата с прането на пари, рамката за несъстоятелност, автомобилното застраховане, насочването на икономическата политика към инвестиции, образованието и приложимостта му на пазара на труда, интегрираните услуги за заетост, достъпа до здравни услуги чрез намаляване на преките плащания (трудно е да се измери и като цяло няма подобно усещане в обществото). Достъпът до здравеопазване се оценява като ограничен поради неравномерното разпределение на ресурсите и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите покриват почти половината от разходите за здравеопазване, което е един от най-високите дялове в ЕС.

Изтъкват се предизвикателствата в борбата с корупцията, като все още не са предприети мерки за намаляване на риска по отношение на схемата “гражданство срещу инвестиции”. Тя се свързва и с възможностите за пране на пари.

Изоставане се наблюдава по отношение на околната среда - замърсяването на въздуха, управлението на отпадъците и повторната употреба на материали. Оценката на ЕК е, че България продължава да е най-енергоемката икономика и с най-големи емисии на парникови газове за производство на единица БВП. Това е израз на ниската ефективност в икономиката като цяло и се превръща в препятствие пред производителността и конкурентоспособността. Необходимо е да се направи подробен анализ на ситуацията, особено в светлината на “зелената сделка” и необходимостта и възможностите, които ще предостави за преструктуриране на икономиката.

Като цяло докладът насочва вниманието към редица предизвикателства и области, в които реформите в Европейския съюз и в България или не се провеждат, или действията не дават необходимите резултати.