Инфлацията даде възможност някои предприемачи да повишат цените и печалбите си

Първоначално ЕЦБ отричаше проблема

Настоящият инфлационен период продължава вече повече от две години, като по-видимото му проявление се случи от средата на 2021 г. Тук ще разгледам по какъв начин той се е отразил на цените в България и как местните цени се доближават, а в някои случаи дори надвишават средните за Европейския съюз при някои групи стоки и ще се опитам да идентифицирам основните причини за това развитие.

Процесът на инфлация беше задвижен от няколко фактора. Външните от тях са огромните парични и фискални стимули на равнище ЕС, които бяха приложени в отговор на кризата, причинена от COVID-19 и мерките за противодействие срещу разпространението му. Всъщност паричната политика на Европейската централна банка на отрицателни основни лихвени проценти и количествени улеснения (покупка на активи) беше стартирана значително по-рано, но заради здравната криза мерките бяха подновени и засилени.

Затварянето на икономиките създадоха проблеми с доставките на ключови суровини и междинни продукти при производството, което причини значителен негативен шок върху съвкупното предлагане на някои продукти и също допринесе за повишаване на цените им. Освен това в началото на 2022 г. започна война в Украйна, която даде допълнителен импулс на инфлационния процес. Доставките на природен газ за ЕС от Русия бяха почти преустановени, което наложи търсенето на алтернативни източници (в повечето случаи доставките бяха на по-високи цени), което допълнително увеличи производствените разходи.

Първоначалната реакция на ЕЦБ беше да отрича съществуването на проблем, след това той беше разглеждан като временно явление и в крайна сметка промяната в политиката чрез повишаване на основните лихвени проценти и разпродажба на активи с цел намаляване на ликвидността в еврозоната бяха закъснелият отговор, който все още не е достатъчен, за да успокои инфлационните очаквания и да възвърне загубеното доверие в способността на ЕЦБ да поддържа ценовата стабилност.

Вътрешните причини бяха свързани с бързия растеж на кредитирането, който доведе до нарастване на паричната маса в страната. Освен това импулсът се получи и от политиката на правителствата, насочена към повишаване на заплатите на бюджетните служители и най-вече на пенсиите и на минималната заплата като цяло. Увеличените разполагаеми доходи за част от населението доведоха до повишаване на съвкупното търсене и най-вече на потребителските разходи и допринесоха за инфлацията.

Какви са промените в цените в страната?

Базовият период на моето изследване е първата половина на 2021 г., докато текущият период е март - август 2023 г. Използвам средните ценови равнища през посочените периоди и на тяхна база (според данните на Националния статистически институт за индекса на потребителските цени) пресмятам натрупаната инфлация. Този подход според мен е по-подходящ отколкото сравняването на последните налични данни спрямо определен базов месец, тъй като до известна степен елиминира някои краткосрочни колебания на цените.

Натрупаната инфлация според общия ИПЦ е средно 28,3% за период от 2 години и 2 месеца. Тоест това е значително нарастване на потребителските цени от цялата кошница от стоки и услуги. Най-голям принос за този растеж имат хранителните стоки (повишение на цените с 40,6%), докато растежите при нехранителните стоки (23,9%), при общественото хранене (37,4%) и при услугите (18,5%) са с по-ниски темпове.

Според отделните потребителски групи стоки по-голямо е нарастването на цените на комуналните услуги (най-вече електроенергия и газоснабдяване) с 32% и при ресторантите и хотелите (36%), докато на другия полюс са съобщенията (4,8%), алкохолните напитки и тютюневите изделия (9%), облекло и обувки (13,5%) и здравеопазване (14,7%). Сред по-агрегираните групи стоки няма такава, чиито цени да са се понижили през периода.

Цените на енергийните източници и на местния и на международните пазари силно се промениха през посочения период. При хотелите и ресторантите нараснаха разходите, а освен това там се проявява и стремеж за компенсиране на слабите сезони през 2020 и 2021 г., но растежът на цените изпреварва този на качеството на услугата. При съобщенията конкуренцията на пазара за момента действа достатъчно стимулиращо и ограничава нарастването на цените, докато в период на по-висока инфлация разходите за облекло и обувки могат да бъдат ограничени. При здравеопазването всъщност по-големият растеж на цените се случи преди базовия период.

При отделните стоки най-голямо е поскъпването на твърдите горива (80,9%), газообразните горива (57,3%), като причината за това е търсенето на алтернативи на използването на газ и ток. Заради цените на енергийните ресурси силно поскъпва и пътническият въздушен транспорт. Над средния растеж регистрират цените на енергийните суровини, на хляба, месото, млякото, зеленчуците, захарта и продуктите от тях, материалите и услугите по поддръжка на жилищата, домашните любимци и стоките за тях, печатните издания, някои образователни услуги, фризьорски и козметични услуги.

От друга страна има някои стоки, чиито цени се понижават през разглеждания период. Това са цените на пътническия релсов транспорт, на телефонните апарати, на апаратите за звук и образ, на машините за обработка на информация и на носителите на записи, както и на застраховките, свързани с жилището. Докато при първата група това развитие е заради държавната политика за осигуряване на достъпни превози на населението чрез субсидиране, то при останалите развитието на технологиите и относително свободната търговия с тези стоки водят до спада на цените им.

Къде се намира България спрямо ЕС?

Според данните на Евростат към края на 2022 г. (за този период са налични към момента) средното равнище на потребителските цени в България е приблизително 60% от тези в ЕС. Този не особено висок процент обаче представлява един от основните рискове за българската икономика (наред с подобното съотношение на покупателната способност на доходите на човек от населението в България спрямо средната за ЕС), тъй като процесът на конвергенция означава изпреварващо повишаване на доходите и цените в страната спрямо ЕС. Това обаче е трайно действащ фактор, който е пречка пред изпълнението на критерия за стабилност на цените, а освен това стойността се определя спрямо трите страни от ЕС (а не еврозоната) с най-добро представяне според този критерий (тоест с най-нисък темп на инфлация).

Може би изненадващо предвид значително по-ниската покупателна способност в България, но при някои групи стоки цените тук са (понякога значително) по-високи спрямо средните в ЕС. Сред тях са животински и растителни масла (по-скъпи с 34%), мляко и млечни продукти и яйца (23%), безалкохолни напитки (9%), уреди за дома (5%), машини и оборудване (5%), метални изделия (11%), електрически и оптически апарати (5%), софтуер (12%), които са по-скъпи в България, отколкото са в средно в ЕС.

При тези продукти е важно дали е налице реална конкуренция при предлагането им на крайния потребител. Колкото по-малка е тази конкуренция, толкова по-високи ще са цените на тези продукти. В крайна сметка обаче тук става въпрос за доброволни сделки, при които потребителите все пак имат избор и за някои продукти изглежда, че дори те да бъдат силно предпочитани, предлагането би трябвало да изравни местните цени с тези в ЕС, но не и да ги изпреварят. В такъв случай информацията, получена чрез по-високата цена, би следвало да даде сигнал за предприемачите да увеличат местното производство (ако има такова) или вноса, така че цените да се изравнят. Тогава, когато този процес не се случва (има трайно надвишаване на местната цена над тази в ЕС), би следвало да е налице пречка пред навлизането на този пазар и тя обикновено е създадена чрез излишна или прекомерна държавна намеса. Опитът показва, че ограничаването на конкуренцията се случва най-вече чрез държавни или общински институции или регулаторни органи.

От друга страна продуктите, при които българското ценово равнище все още е значително по-ниско от средното за ЕС, са най-вече услугите. Така средните цени на стоките са около 80% от тези в ЕС, докато при услугите процентът е почти наполовина (42,5%), като при потребителските и индивидуалните услуги процентът е дори по-нисък. Пример за това са здравната и болничната помощ, образованието, хотелите и ресторантите, комуналните услуги и др. При тях по-ниската покупателна способност определя и по-ниските им цени (ефект Баласа-Самуелсън).

При стоките с относително по-ниска цена са тютюневите изделия, което до голяма степен се дължи на относително ниските акцизни ставки по тях. Друг пример са услугите, предоставяни от държавни органи. При тях обаче до голяма степен по-ниските цени се определят от по-ниското качество (например защитата на правото на собственост, осигуряването на безпристрастни съдилища и т. н.).

Като цяло периодът след средата на 2021 г. се характеризира с висок темп на инфлация, който повишава общия индекс на потребителските цени, но заедно с това променя и относителните цени между отделните групи стоки. По този начин въздействието върху отделните сектори на икономиката не е равномерно. Инфлацията даде възможност на някои предприемачи силно да повишат цените и печалбите си, докато за други ефектите бяха най-вече по линия на производствените разходи. Пазарът на труда също допринесе, като недостигът на работници движеше заплатите нагоре и даваше допълнителен импулс на инфлацията.

Прави впечатление, че при групите стоки, при които е налице относително голям дял на местното производство в потреблението, цените са относително по-високи. Част от обяснението може да се търси в по-високото качество на местното производство, но при някои еднородни продукти такава връзка трудно може да се потвърди от емпиричните данни. При вторите става въпрос за по-голяма пазарна сила на производители и продавачи спрямо купувачите, за които изглежда, че цените не са толкова важен фактор (тоест се наблюдава по-ниска еластичност на търсенето спрямо цената).