Тодор Живков два пъти получава отказ от съветските ръководители

СССР е замислен като съюз на държави със свободно влизане и безпрепятствено излизане от него. По-късно обаче се оказва, че влизането е много по-трудно, отколкото излизането. Във всеки случай никой не успява да се превърне в “16-та сестра република”, въпреки че са правени опити. Българският лидер Тодор Живков два пъти иска от съветските ръководители страната ни да бъде приета в Съюза, но и двата пъти му отказват.

Първият опит за опипване на почвата е направен от Живков при Хрушчов. Тогава Карелско-финландската ССР се трансформира в автономия, вместо 16 има 15 съветски “сестрински републики”, както ги наричат. В епохата на Сталин за ролята на “сестра” претендират Синцзян и Манджурия, чиито лидери намекват на съветския вожд, че нямат нищо против да се присъединят към СССР. Тогава се намесват геополитически съображения. Тези територии са части от някога разпаднал се Китай, а в Москва залагат на обединен и могъщ Китай, на когото разчитат като съюзник. Затова Сталин отхвърля инициативите на тези лидери, за да не усложни отношенията с Мао Дзедун.

Неосъществената “сестра”

През 1964 г. на среща с Хрушчов българският лидер Живков му дава да разбере, че България много би искала “да влезе в семейството на съветските народи”. Преди това въпросът е обсъждан задкулисно в Политбюро и ЦК на БКП и е подкрепен от всички водещи партийни ръководители на страната.

Освен идеологически съображения има и стабилна икономическа сметка. България изпраща земеделска продукция в СССР, а в замяна получава петрол, който харчи за собствени нужди и частично продава на външния пазар. В същото време страните от социалистическия лагер, въпреки че получават суровини от СССР на ниски цени, все пак плащат за това, докато, като една от съюзните републики на СССР, България би го получавала безплатно. Със запазването на външнотърговската независимост, влизането в Съюза би било много изгодно за страната ни.

Остров на спокойствието

Въпреки че всички държави от социалистическия блок се смятат за съюзнически, някои проблеми в отношенията все пак съществуват. Албания като цяло прекъсва отношенията си със СССР, преориентирайки се към Китай. В Полша редовно се провеждат стачки и масови протести. В ГДР има бунтове, а в Унгария въоръжено въстание, подкрепено от част от комунистическото ръководство. Румънският лидер Чаушеску е недоволен от намесата на СССР в делата на социалистическите страни, а Чехословакия се опитва да изгради свой “социализъм с човешко лице”. И само България при Живков е остров на спокойствието. А самият той никога не се кара и не спори със СССР.

Освен това България е най-отворената страна не само за западните туристи, но и за съветските. От СССР се стига по-лесно, отколкото до други социалистически страни, да не говорим за капиталистическите. Основният поток от туристи от Съветския съюз тръгва към България, благодарение на което се появява известната шеговита поговорка: “Кокошката не е птица, България не е чужда държава”. На всичкото отгоре има и културна близост. Българският език има 75% лексикално сходство с руския. Почти всички жители на България говорят добре руски и всъщност живеят със СССР в единно културно пространство, което не може да се каже за други социалистически страни, които все още са на известно разстояние. Изобщо кой освен България би могъл да стане 16-та съветска република, но това така и не се случва.

Причините са няколко

Защо тогава Хрушчов, а няколко години по-късно и Брежнев, два пъти отказват България от нейните стремежи? В крайна сметка СССР е замислен като съюз на държавите, към който всеки може да се присъедини.

Географският фактор изиграва определена роля. България няма сухопътна граница със СССР, те са разделени от Румъния, а Чаушеску вече се страхува от Съюза, въпреки че формално е съюзник.

Голяма роля изиграват геополитическите съображения. На първо място, рискът от рязко влошаване на отношенията с Югославия и Турция. Упоритият Тито дълги години гледа на България през призмата на югославското влияние. Хрушчов трябва да положи известни усилия, за да се помири с него, след като се скарва със Сталин. Нов конфликт не е включен в плановете нито на Хрушчов, нито на Брежнев. Москва също така не желае допълнителни усложнения с Турция. Да не говорим за неизбежното напрежение, което би възникнало в страните от социалистическия блок, повечето от които изобщо не споделят интеграционните стремежи на Живков.

И накрая, в икономическо отношение това присъединяване не носи нищо на СССР. България доставя селскостопанска продукция на Съюза и получава петрол в замяна. Де факто българската икономика вече е частично субсидирана от СССР и ако влезе в Съюза, мащабът на субсидиите ще се увеличи значително.