Лозунгът: „Лягаш и изключваш“

Философията „Едно семейство - едно дете“

Все повече популярност сред китайската младеж набира културата на „тан пин“ - пасивен стил на живот без стрес и кариеризъм. Тзи нагласа, тръгнала от един интернет манифест, стана основа на цяла философия..
 „Тан пин“ (в превод „лягаш и изключваш“) е спасение от натиска на обществото, което безпощадно тласка младите хора да търсят работа, непременно да бачкат яко и задължително да градят кариера, трудейки се извънредно, за да бъдат повишени.

Пазарът на работна сила в Китай се свива и често се налага младите да работят до преумора.

Смята се, че терминът „тан пин“ е роден в социалната мрежа Tieba. Използвал го авторът на един пост, който написал, че от 2 години вече не работи и не вижда проблем в това. Вместо да гони успеха, той решил просто „да си полегне“.

 „Доколкото у нас никога не е имало идеология, превъзнасяща субективността на човека, ще я създам сам. Да си полегнеш - ето я моята мъдрост. Едва щом си полегне, човек става мяра за всички неща“, цитира поста му новинарският сайт Sixthtone.

Постът станал популярен, изразът започнал да се употребява и на други платформи и набрала хиляди потребители. Днес впрочем и постът, и групата са премахнати. Причина може би са критиките срещу философията „тан пин“ в държавните медии. „Въпреки всичко младежта трябва да е сигурна в бъдещето - пише в коментар в. „Нанфан дейли“, издаван в Гуанчжоу. - Китай е страната с най-голямото население в света, с огромни трудови ресурси и огромно предимство на пазара... Единственият път към щастието минава през труда.“

„Една общност от безделници естествено няма как да е полезна за икономическото и социалното развитие на страната“, пише автор на пекинския в. „Гуанмин дейли“.

Кари Алън, анализатор на китайските медии припомня, че подобно нещо се е случвало вече. През 2016 г. стана популярна снимката на китайски актьор от 90-те, изтегнал се на канапе.

Тенденции от този вид се зараждат на фона на нарастващия натиск върху младите китайци. Това поколение е израсло по време на политиката „едно семейство - едно дете“; от тях се очаква да работят повече от родителите си, чието поколение, излизащо в пенсия, е 2 пъти по-многобройно.

(По БТА със съкращения)