Затоплянето и охлаждането на Земята се е случвало много преди човекът да започне да развива индустрията и да „опуши небето“

Климатът се влияе от слънчевата активност, от промените в орбитата, от вулканичните изригвания, от гниещата растителност и др.

Колкото и да ни плаши глобалното затопляне през XXI век, повечето летни температурни рекорди от миналото все още не са счупени

Професор Мат Фицпатрик от Центъра за екологични науки към Университета на Мериленд (САЩ) казва: след 60 години климатът на планетата ще стане още по-горещ. По-специално, времето в Мурманск ще бъде подобно на това в Санкт Петербург, а в самия Санкт Петербург ще бъде толкова топло, колкото в Адигея, а Москва по отношение на температурните показатели ще бъде равна на днешния Краснодар...

Западните климатолози настояват, че повишаването на градусите е причинено единствено от човешката дейност. Отделят се огромни суми за изследвания по тази теория, моделират се герои като Грета Тунберг. Но затоплянето и охлаждането на Земята се е случвало много преди човекът да започне да развива индустрията и да „опуши небето“. И учените не се уморяват да ни напомнят за това.

Зелената земя на Арктика

На 22 юни 1901 г. файтонджиите в столицата са обезсърчени: десетки коне, теглещи каретите, падат от слънчев удар. Тогава въздухът се затопли до +35°C. „Москва и Московска област бяха обвити в дим от горящи гори и торфени блата“, пише в онези дни вестник „Новините на деня“.

Най-силните горещини са регистрирани през 1917, 1920, 1921, 1936, 1948 и 1954 г. Така в бележка от 4 август 1936 г. „Правда“ съобщава, че „цялата южна половина и някои централни райони на европейската част на Съюза, включително Москва и Московска област, през последните дни са заети от маси тропически въздух. В Москва максималната температура е 37,3°C на сянка“.

А рекордите за московските летни дни, поставени през XIX век, все още не са надминати от времето. Вземете например 19 юни 1897 г. (31,8°C), 29 юни 1898 г. (33,3°C).

Ръководителят на лабораторията по биогеография към Института по география на Руската академия на науките Аркадий Тишков твърди, че през 1920–1940 г. е имало затопляне, подобно на сегашното: имало е суша в степите, Северният морски път е бил изчистен в Арктика и корабите са плавали по него от запад на изток. А преди хиляда години викингите откриват и заселват Гренландия благодарение на морето без лед. Самата дума Гренландия - "зелена земя" - показва, че по това време това е бил остров, благоприятен за земеделие. През същия исторически период руските поморийци откриват архипелага Грумант в Арктика, сега известен като Шпицберген.

Но в онези дни нямаше вредни емисии. Откъде идва тогава затоплянето? Отговорът е очевиден – от самата природа. Климатът на Земята се влияе от слънчевата активност, от промените в орбитата, от вулканичните изригвания, от гниещата растителност и др. Тяхното въздействие е по-силно от парниковите газове. Например, вулканите отделят много повече въглероден диоксид от всички електроцентрали в света.

„Митът за антропогенното затопляне може да бъде разсеян чрез анализиране на ледени ядра от Антарктида, Гренландия и планински ледници. Тогава нямаше индустрия, но периодите на затопляне бяха последвани от периоди на захлаждане, като затоплянето беше с 2–3°C по-високо от днешното“, казва Тишков.

„В хрониките се споменава за високи температури, засушавания, нашествия на скакалци и плитчини на реките. Случват се с определена честота – веднъж на 30–60 години. Циклите на затопляне и охлаждане се показват и чрез методите на палеогеография и климатичните реконструкции: анализ на дървесните пръстени, торфените находища и др. В Москва от 150 години се провеждат инструментални метеорологични наблюдения. Те също така записват повтарящи се периоди на горещините и студа. Колкото и да ни плаши глобалното затопляне през XXI век, повечето летни температурни рекорди от миналото все още не са счупени“.

Предстои ли ледников период?

Климатичната система на Земята не може да бъде сведена до опростени модели, които отчитат само човешкото влияние, твърдят учените.

„Климатът непрекъснато се променя и тази промяна включва процеси с различна амплитуда и продължителност: започвайки със сезонните (зима-лято) и завършвайки със стохилядолетните цикли“, обяснява научният директор на Института по география на Руската академия на науките, акад. Владимир Котляков. „Предишното затопляне се е случило преди 100 хиляди години, когато не е имало човешко влияние върху климата и средната глобална температура е била с почти 1,5°C по-висока от сегашната“.

Тишков подчертава, че климатът на планетата може да бъде повлиян и от циклите на слънчевата активност, които продължават около 11 години. А известният геокриолог, академик Владимир Мелников изчисли, че периоди на затопляне и охлаждане се редуват на всеки 37 години, което отнема общо 74 години. Той дава пример, когато полярните експедиции започват да се развиват през 1930-те години: „Тогава имаше затопляне, когато Арктика започна да се освобождава от леда. А през 1946 г. започва студения 37-годишен цикъл. След това беше заменен с топъл". Мелников обръща внимание на факта, че като цяло сега сме в края на междуледниковия период, който продължава 12 000 години. И това, което ни очаква, не е глобално затопляне, а поредната ледникова епоха.

Каспийско море се колебае

Фактът, че природните процеси са циклични и зависят от много фактори, ясно се демонстрира от колебанията в нивото на Каспийско море. Те са се случили още преди хората да започнат да обитават бреговете му. И понякога те бяха значителни. Учените са стигнали до извода, че това е естествен процес, свързан с климатичните, геоложките и дори космическите фактори и промените в активността на Слънцето.

През ХХ век падането и покачването на нивото на Каспийско море се случва многократно. През 1930-те години то спада катастрофално (с 2 метра) и се стабилизира през 1940-те и 1950-те години. През 1960-те години спадът продължава и до 1977 г. и бяха открити плитки води в северната част на морето. Но от 1978 г. водата внезапно започна да се покачва рязко и до средата на 1990-те години нивото се повиши с 2,5 метра. От 2006 г. обаче морето отново стана по-плитко и учените очакват, че до началото на 2030 г. ще започне друг цикъл и морето ще започне да се пълни.

„Наскоро служители на Института по география на Руската академия на науките показаха пряка връзка между нивото на Каспийско море и циклите на оттичане на Волга и състоянието на атмосферната циркулация в Северния Атлантик (по същество „кухнята на времето“ в Европа)“, казва Аркадий Тишков. „И така, като много неща на планетата, включително необичайната топлина или снежните зими, колебанията в нивото на Каспийско море са циклични. И цялата тази естествена цикличност трябва да се отчита в научните изследвания и публикации в реномираните списания. Но ако направите това, тогава митът за антропогенното затопляне ще бъде разрушен и тогава няма да има какво да се плаши населението, нали?“.

Превод за „Труд news” Павел Павлов