На 30 август 1914 г. генерал Самсонов, командир на една от двете армии, които наскоро успешно превзеха Източна Прусия, се застреля. Това беляза пълния крах на успешния напредък на Русия в Първата световна война.

Хитър план

На старта на двете световни войни Германия винаги е била преследвана от един и същ стратегически проблем. Тя беше достатъчно силна, за да претендира за лидерство в един от сражаващите се лагери, и беше доста амбициозна. Но в крайна сметка не беше толкова силна.

Затова немците търсеха комбинирано решение, което да компенсира потенциалната им загуба и да им даде шанс за победата. Ако през Втората световна война това беше тактиката на маневрените съединения и концепцията за блицкриг, то през Първата световна война основната надежда беше в плана на Шлифен, кръстен на един от предвоенните началници на Генералния щаб на Германската империя.

Немците имаха отлична железопътна и пътна мрежа за бързото прехвърляне на войските и възнамеряваха да използват максимално това свое предимство. Не случайно Германия и нейните съюзници бяха наречени централни сили, защото те бяха притиснати между враждебните страни. Планът на Шлифен беше да премахне тази уязвимост още в самото начало на войната.

За тази цел беше планирано да се концентрира по-голямата част от силите на Германия срещу Франция и да се нанесе съкрушителен удар по нея. И след това, след като си осигури западната посока, бързо да прехвърли  останалите сили на изток и вече да смаже Русия. Най-скъпото нещо при тези обстоятелства беше времето и си заслужаваше да се действа бързо, докато противниците нямаха време да се съединят напълно.

Немците не изготвиха своя план на някакъв случаен принцип, а обосновано разчитаха на обективните слабости на Русия - нейните гигантски разстояния и недоразвитите й пътни мрежи, което сериозно забави мобилизацията. Това означаваше, че на Германия остава известно време. И немците го използваха максимално. Атаката срещу Франция първоначално беше много успешна, и то дотолкова, че в крайна сметка застраши Париж. През август 1914 г. немската армия, въпреки всички усилия на французите и британците, успешно вървеше на запад.

Френският посланик в Санкт Петербург пишеше молба след молба - атакувайте Германия по-бързо, за да ангажирате нейните сили. И тонът ставаше все по-панически всеки път. Руснаците разбираха, че ако на врага бъде позволено да извади Франция от войната, те ще трябва да останат сами срещу врага. И те започнаха една рискована офанзива при неблагоприятни условия.

Не можете да надскочите главата си

Русия изобщо не планираше да бъде пасивна, но по-скоро искаше да насочи своята дейност не срещу Германия, а срещу Австро-Унгария. Нейната армия беше многонационална, което означаваше, че тя е много по-уязвима, тъй като всяко разнообразие в една война винаги е зло, а не предимство. Освен това редица народи на империята имаха своята неприязън към Виена. Всеки, който е чел Хашек, може много цветно, да си представи за какво става дума - същите тези чехи и словаци искаха своята независимост. В бъдеще те дори формират доброволчески корпус, който да се бори със собствената им империя, но той по ирония на съдбата, ще играе много по-голяма роля в Гражданската война в Русия, отколкото в Първата световна война.

Руснаците нямаха особени проблеми, за да победят макар и малко трудно австроунгарците и подчинените им народи. Планът първо да деактивира тази слаба връзка и едва след това да поеме към Германия беше добър. Той беше „енергийно ефективен“, включително и по отношение на загубите. Но обстановката във войната като цяло ни принуди да вземаме трудни решения и да правим това, което е необходимо, а не това, което е удобно. Затова руската императорска армия настъпваше в два театъра на военните действия, които бяха изолирани един от друг - срещу Германия и срещу Австро-Унгария. За да се направи това, беше необходимо да се разделят силите и да се намалят възможностите на всяка отделна група. Нападението срещу Германия беше насочено към Източна Прусия, регион, пълен с именията на немската военна аристокрация. Тоест много болезнен регион.

Допълнителни трудности за настъпващите създадоха логистичните проблеми на Русия. Тя имаше много километри железопътни релси в абсолютни числа, но самата мрежа никога не беше достатъчно гъста и дори сега не може да се каже, че е гъста. За забавянето също допринесе и изоставането в техническите средства.

Освен това резултатите се проявяват в неочевидни на пръв поглед неща. Например липсата на необходимия брой хладилни вагони означаваше отказ от замразеното месо. В резултат на това трябваше да се транспортира жив добитък за изхранването на войските, което даваше само една десета от възможната ефективност при транспорта. В резултат на това трябваше да се управляват и контролират стотици допълнителни вагони и това отслаби възможностите за прехвърлянето на армиите. Петербург не можеше да мести подкрепленията напред-назад толкова бързо, колкото го правеха немците.

Освен това немците успяха да намерят оптималното съотношение между артилерията и пехотата до началото на войната. Техните батерии имаха по-малко оръдия, но ефективността от огъня от техните батереи практически не пострада, а големия брой оръдията при условията на Първата световна война нямаше да могат да се управляват ефективно. В същото време самите немци имаха 2 пъти повече батареи, падащи се на една пехотна дивизия, включително и заради ефективния подход към броя на оръдията. Като се има предвид, че Първата световна война се оказа война на артилерията, се оказва, че в една средна немска дивизия по отношение на чистата огнева мощ, и по отношение на „залповата тежест“, тя винаги надминаваше средната руска такава. Някои изследователи, като съвременникът на събитията генерал Головин, смятаха, че той вече е бил 2 пъти по-голям.

С други думи, настъплението срещу Източна Прусия, която руснаците предприеха, за да отклонят колкото се може повече от немската армия от французите, беше изключително рискована. Опасното стратегическо положение се допълваше от тактическото превъзходство на противника. Такова предприятие, въпреки цялата му нужда в момента, имаше много малък шанс да завърши с нещо добро.

Печален резултат

За настъплението на Източна Прусия руснаците подготвиха 2 армии - 1-ва армия с командир Павел Рененкампф и 2-ра армия, водена от Александър Самсонов. Рененкампф премина границата на 17 август, а Самсонов на 20 август. Обединените сили на двете армии наброяваха около четвърт милион души. Във взаимодействието между настъпващите армии, уви, имаше много да се желае и немците в самото начало видяха откритите места и се опитаха да нанесат контраудари, но в първите дни те бяха успешно отблъснати.

В началото всичко вървеше много добре и руснаците победиха немците в битката при Гумбинен на 20 август. Битката се оказа много трудна и за двете страни - армията на Рененкампф загуби много време, за да се приведе в ред. Но на бойното поле останаха само руснаците. И най-важното, те почти спечелиха в „битката на волята“. Фон Притвиц, немският командир, също е впечатлен от тежестта на боевете и вече е готов да изтегли своите войски от Източна Прусия, и да се закрепи на нови рубежо, като остави на врага „цитаделата на пруския милитаризъм“. За съжаление на настъпващите руснаци, в Берлин всичко беше наред със самоконтрола и нерешителният Притвиц беше премахнат. Вместо него бяха изпратени Хинденбург и Лудендорф и може би те бяха най-твърдите и умели големи немски военачалници през цялата война. По-важното беше, че към тях бяха прехвърлени нови подкрепления, а немците, с отличните си железници, можеха да си го позволят.

Последващият удар на Хинденбург, който даде началото на битката при Таненберг, завърши пагубно за командира на 2-ра руска армия, и както вече знаем, той се застреля, а голяма част от войските му беше обкръжена и пленена, а Рененкамф с цената на отчаяни битки и сериозни загуби, по някакъв начин успя да изтегли своята армия обратно. Впоследствие се появиха слухове за личната неприязън между двамата военачалници, но истинските корени за неумелото взаимодействие между двете армии трябва да се търси по-скоро в неумелото командване на Северозападния фронт, който трябваше да извърши координацията. Именно за това командирът на фронта генерал Яков Жилински излетя от своя пост, и то доста бързо, още в началото на септември.

Но кадровото разместване вече не може да промени факта, че шансът да се завземе Източна Прусия още през 1914 г. е безвъзвратно загубен за Русия и впоследствие големите стратегически успехи са постигнати само срещу австрийците и другите съюзници на Германия.

Поражението на армията на Самсонов в Източна Прусия обаче беше постигнато на много по-висока цена, отколкото може да изглежда на пръв поглед. На запад немците едва не превзеха Париж. Всичко висеше на косъм и точно в този момент трябваше да бъдат изпратени големи подкрепления на Хинденбург. Да, немците успяха да прогонят руснаците от Източна Прусия, но планът на Шлифен се провали. Германия се изправи пред дълга позиционна война, която по дефиниция тя не можеше да спечели и това до голяма степен се дължи на двете руски армии, които се бяха втурнали към Източна Прусия.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)