Ердоган играе умно и балансирано, изпращайки разнопосочни знаци

Опозицията загърби различията си, за да изправи пред Ердоган човек, който би могъл да го победи

Докато ние тук си гледаме в пъпа и се чудим за кой ли пореден път можем да останем без правителство, светът продължава да си се върти без да се интересува от нас особено. Сериозно емпирично доказателство, че вселената не е българо-центрична, колкото и да си мислят някои другояче. Докато тук едни язвителни политикани ги е яд, че изгубиха изборите и са готови да запалят къщата, за да прикрият провала си, по света се случват доста интересни неща, които ще имат последици и за нас тук. Едно от тези събития са изборите, които предстоят в Турция тази неделя. Защо това има значение за нас? Нека отметнем няколко важни аспекта по темата, преди да опитаме да отговорим на този въпрос.

Основните кандидати са ясни - настоящият президент Ердоган се изправя срещу дългогодишния опозиционен лидер Кемал Киличдароглу. Изборите са важи, защото този път изглежда, че надпреварата ще е най-малкото сериозно оспорвана. Социологията дава лек превес на Киличдароглу към тази минута, но това не следва да се възприема като записано в камък. Ердоган е доказал на аудиторията, че е изключително ловък политик, който успява често да създаде възможност от почти всяка заплаха. Същевременно обаче Киличдароглу се ползва с подкрепата на цялата обединена опозиция в Турция. Опозиция, която успя да загърби различията си, за да изправи пред Ердоган човек, който наистина би могъл да го победи. На миналите избори опозицията заложи на Мухарем Индже, който не успя да създаде предизвикателство пред Ердоган.

Днес ситуацията обаче е коренно различна. През 2018 година изборите бяха първи в условията на сменена форма на управление и въведена президентска република. Отделно още беше пресен опитът за преврат в страната, който поради провала си наля доста енергия на коалицията около Ердоган. Като допълнение самият Индже не беше особено сполучлив кандидат - емоционален, сприхав, на моменти твърде хаотичен - той не успя да изглежда като солидна и реална алтернатива на Ердоган. В изборите, които предстоят, всички тези фактори вече са минало. Кандидатът на опозицията е солиден, спокоен, уравновесен човек, който контрастира ясно с Ердоган, който също е известен като човек с темперамент. В политиката всичко е въпрос на контраст. Отделно Киличдароглу има репутация на борец с корупцията, която все повече дразни турското общество. И като за финал на Ердоган му се налага да провежда избори след най-унищожителното земетресение в Турция от десетилетия. Бедствията, по правило, консолидират властта, но конкретният случай прави изключение, заради звучащите убедително обвинения в корупция, която е допринесла за ужасяващия ефект от земетресението. 

Няма нужда да се впускаме в анализ за вътрешната политика на двамата кандидати, тя в основна грижа на самия турски народ. Инфлация, икомическа ситуация, милиони бежанци, неспокойно кюрдски райони и хищни съседи винаги са част от разговора във всички избори. Но това са основно въпроси, касаещи живеещите в самата Турция. Това, което обаче би имало отражение върху нас е външната политика и геополитическото значение на южната ни съседка. Макар че, разбира се, състоянието на турската икономика не може да ни е съвсем безразлично, но то, според мен, следва да се разглежда повече през геополитическата оптика, отколкото през вътрешнополитическата такава. Поне що става дума за влиянието на турската икономика върху целия регион, а защо не и върху света.

Ердоган до момента играе доста сложна външнополитическа игра. От една страна пуска нишани на остракирана Москва, с което гарантира достъп до евтини руски суровини. От друга страна не попречи на Запада да вкара Финландия в НАТО, което със сигурност е докарало хронични киселини на кремълския управленски кръг. Типично в най-добрите традиции на Високата порта, Ердоган играе умно и балансирано, изпращайки разнопосочни знаци ту към едната, ту към другата страна. Отделно той се позиционира и като фактор в Сирия като търси как да получи признание сред другите мюсюлмански народи в Близкия изток. Битката за надмощие между Рияд и Анкара не е тайна за никого, а инвестициите, които тепърва ще изсипва Саудитска Арабия в Гърция, която е исторически враждебната към Турция, само ще засилват този процес. Киличдароглу от своя страна пък е явен застъпник на про-западния курс в страната, заявявайки пълна подкрепа за Свободния свят. Това е една основна отлика между двамата кандидати, от която никой не отстъпва. Ердоган опитва да брандира Киличдароглу като слуга на Запада, а той от двоя страна обвинява Ердоган в прекалени симпатии към авторитаризма на Кремъл.

Поради оспорвания вот и поради коренните различия между двамата кандидати по международните въпроси, изборите неминуемо ще имат отражение върху България. От една страна стои важният икономически въпрос. Турция, не без огромната финансова подкрепа на САЩ през последните десетилетия, се превърна във важен регионален икономически играч. Страната все повече се оформи като фабрика на тази част на света, произвеждайки почти всичко от текстил до автомобили и тежки машини. В сферата на металургията и стоманодобива Турция има не просто регионално, но и световно значение. Турция е най-големият вносител на скрап в света, която е най-ключовата суровина за производство на нови стомани. Това превръща страната в глобален маркет-мейкър по отношение на скрапа и готовите стомани. Обществена тайна е, че преобладаващата част от металургичните гиганти са интегрална част от коалицията, подкрепяща Ердоган. При загуба на действащия президент това ще разклати сектора, потенциално изпращайки цените на металите към дъното.

Впрочем, този процес вече започна. Скрапът и готовите стомани поевтиняха с близо 1/3 спрямо цената си само от преди месец и половина. Събитие, за което вече имах възможност да предупредя още преди месеци от страниците на “Труд” и което се случи точно, както прогнозирахме, че ще се случи. Ефектите от това са комплексни - от една страна така се намалява инфлационния натиск, но от друга е мощен индикатор за забавяне на глобалната икономика. Ще припомня само че рецесията от 2008 година започна именно с този важен фундаментален индикатор - цените на металите се сринаха още преди останалата част от икономиката да разбере какво точно й се случва. Дестабилизация в този производствен сектор на Турция не просто би могло да има глобални последици, то вече ги проявява. Това може да е капката, която да прелее чашата и да изпрати света към нова глобална рецесия, която и без това изглежда все по-вероятна.

От друга страна международната политическа ориентация на двамата водещи кандидати също има потенциал да влияе върху нашите ширини. При победа на опозицията това ще затегне допълнително примката, която Кремъл сам си надяна с военната си авантюра в Украйна. При победа на настоящата управленска конфигурация пък ще продължи плавното увеличаване на турското влияние върху всичките й съседи. Въобще, каквото и да се случи, предстоят размествания и нови предизвикателства. Пък ние дали ще си създадем кабинет, който да може да ги посрещне, или ще продължим да си чоплим в пъпа, това няма да спре земята да се върти. Въпросът е дали ще сме част от въртенето, или ще продължим да сме странични наблюдатели на процесите.