Необходимо е досие за всяка смъртоносна катастрофа

Петима души загинаха при катастрофи на 26 септември - датата, обявена за Европейски ден без жертви на пътя. И още 9 в следващите три дни - петък, събота и неделя. Така за първите 9 месеца на тази година убитите у нас стигнаха 440 и се повтаря почти напълно картината от 2018 г.

Но да спрем дотук със статистиката на КАТ, която на всичко отгоре може и да е сбъркана. И да попитаме - какво точно работи една цяла армия от полицаи и чиновници от 11 ведомства, ръководени, координирани и субординирани от четирима министри, от една Държавна агенция и от една Държавно-обществена комисия за безопасност на движението по пътищата.

Изглежда тяхната програма Визия „Нула“ е за нула свършена работа. И смятат, че като се явят сутрин по някой телевизор да рекламират поредната си акция, лобистки проектозакон или план за действие, вече са си изпълнили дълга. И могат спокойно да очакват 10% увеличение на заплатите от Нова година.

Не две или пет, 50 комисии и агенции да бъдат създадени, докато остава сегашнaта порочна пътна система, България ще продължи да държи първите места в Европа по най-много загинали при катастрофи.

Обикновено полицаи и чиновници се оплакват, че в медиите ги критикуваме, а нищо конкретно не им предлагаме - нито като мерки, нито като промени на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Но това не е вярно. Поне в „Труд“ десет пъти сме писали незабавно да бъде заличен текстът на чл. 20 от ЗДвП, който съдържа понятието „несъобразена скорост“. И за всяка една катастрофа със смъртен случай (които са горе-долу от 500 до 800 на година) да бъде създадено направено досие. Там трябва да се намира информация с пълни изследвания поне по пет показателя.

1. На пътя - състоянието и съставът на настилката, размерите на платното, кога там е имало ремонт, какъв брой произшествия са станали на същото място в последните 5 години, имало ли е предписания на КАТ или неправителствени организации за обезопасяването му и изпълнени ли са те.

2. На обстановката - в конкретния час на денонощието каква е била температурата, имало ли е валежи от дъжд или сняг, в ред ли са били отводнителните системи, минавали ли са снегорини, използвани ли са препарати против заледяване.

3. На автомобила - какво е състоянието на гумите, спирачките, има ли повреда, катастрофирал ли е преди, кога и къде е ремонтиран и т. н.

4. На шофьора - възраст, пол, правососпобност, употреба на алкохол и наркотици, образование, професия, здравен статус, предишни нарушения, криминални прояви и др.

5. Окръжаваща среда - колко и кои са спътниците и в какви отношения са с шофьора. Какви мобилни устройства има в купето и използвани ли са преди и по време на катастрофата.

Ето такова досие, дори и много по-подробно, трябва да бъде направено с дружни усилия на полицаи от КАТ, дознатели и следователи, инспектори от ДАИ, вещи лица по транспортни и технически въпроси (които така или иначе се назначават да изготвят експертизи по досъдебното производство- б. а.). После да се допълни с резултата от решаването на казуса в съда, както и с данни от застрахователите за платените обезщетения.

И накрая - това досие на катастрофата да стои на публично достъпен сайт (естествено - при гарантирана защита на личните данни), на който се обобщава информация за всички пътища в България. Потребители на тази информация могат да бъдат както обикновени шофьори, така и проектантите на пътища, и катаджиите, които се чудят къде да слагат камерите си за превишена скорост, и пожарната, и Пътна, и Спешна помощ.

Впрочем - нещо подобно предлага в своя План за действие и новата Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Но там е написано на такъв чиновнически език, с едни „обединения на информационни пространства“ и „цялостни преосмисляния“, че читателят не разбира тези дами и господа искат ли да изследват причините за катастрофите, или само да ни убеждават, че вършат нещо полезно.

За да намалеят жертвите по пътищата трябват действия, а не планове за действия. Национални и регионални стратегии, тактики и концепции за безопасност у нас - с лопата да ги ринеш. И пак сме първи в Европа по жертви на пътя.

Ето защо, ако бъде създаден Европейски ден без нормативни документи за пътна безопасност, нищо чудно, ако на тази дата загиналите при катастрофи в България бъдат най-малко.

КАТ да снима само на опасни места

И още едно предложение към въпросния План за действие: камерите за превишена скорост на КАТ да снимат само на пътища, на които стават тежки катастрофи. Глобата с електронен фиш да бъде намалявана двойно, тройно или отменена от съда при незначително превишение, ако шофьорът докаже, че е сниман в участък на магистрала или път с ниска концентрация на ПТП. Иначе сега катаджии клечат с триноги на места по магистралите, където има ограничения по 90 или 100 км /ч - например в участъка от „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, за да отчитат хиляди засечени. И не дават отчет на никому колко катастрофи с жертви са станали точно в тази „контролирана“ отсечка.