И нотите под ножа на чиновниците 

Спират музиката във фризьорските салони. На клиентите и коафьорите се забранява да слушат друго, освен дамски кикот, клюки за свекърви, снахи и любовници, бучене на сешоари и тракане на ножици.

От кого е забраната? От някой дивак, преселил се у нас от онзи остров, на който бащата на Пипи Дългото чорапче е негърски крал? 

О! “Негърски” ли казахме? Извинявайте. Политически некоректно е и невярно. А забраната е официална. Тя не идва наужким от измисления остров Кокоредут, където мелодиите се свеждат до крясъка на маймуните. Тя идва наистина от държавните институции. Може да се отмени. С пари - от всяка фризьорка и маникюристка, която плати 200 лв. годишно на две частни дружества.

“Спират ни националното радио, за което плащаме данъци, за да плащаме и такси! Това е глупост и нахалство”, коментира млад бръснар. Не било глупост, според пазителите на авторските права. Било логично, понеже бръснарят, като подстригвал, “не излъчвал музиката, а я консумирал”.

Не е смешно. Защото това се представя най-сериозно от властите като част от титаничната борба с непобедимото интелектуално пиратство. Крадците на интелектуална собственост - търговски марки, патенти, изобретения, символи и дизайни, песни, стихове и други творения на човешкия ум - са толкова много и нагли, че Отделът по киберпрестъпност в сравнение с тях е като полегнала песъчинка на плажа. Те са навсякъде и крадат каквото им падне - ноти, пиеси, тв програми... И остават безнаказани.

Какво да се прави? Не и това, което чиновниците правят сега. Понеже големите и доказани пирати са недосегаеми - имат покровители и средства за съпротива, те удрят само малките и незначителните, заподозрените и невинните, които не могат да се защитят и откупят. Така пълнят хазната, между другото, защото законопослушните хора са повече от закононарушителите и глобите от тях по-лесно се събират. А и спазват традицията - да пречат на дребния бизнес, тъй като едрият може да ги продаде и купи.

Тв репортаж за спряната музика на фризьорките завършва с финал апотеоз: “Нотите падат под ножицата на закона”.

Под ножицата на закона ли? А не е ли под ножа на глупостта? И на нахалството на чиновниците?