Сериозни са ценностните различия между САЩ и Европа по отношение на причините за бедността

В събота в щата Невада се състояха конференциите за номиниране на президентски кандидат на Демократическата партия на САЩ за предстоящите през ноември избори. В емблематичните хотели „Беладжио“ и „Уин“ по стъргалото на Лас Вегас, както и в останалите 16 околии на пустинния щат, мнозинството от партийните делегати отдадоха предпочитание на Бърни Сандърс - радикалния социалист, който преди това успя да изтръгне и крехка, но важна победа в щата Ню Хемпшир. Това дава силен начален старт на Сандърс преди важния „супер вторник“ на 3 март, когато ще бъдат проведени съществена част от първичните избори на демократите и ще бъдат избрани една трета от общо 3979 делегати за националната конвенция, която ще излъчи президентския кандидат. Според проучванията Сандърс води на Блумбърг в Калифорния с 25:21 процента, губи със 17:18 в Оклахома, а в Северна Каролина и Мериленд прогнозните данни към 18 февруари сочат равенство. Доскорошният фаворит на либералния истаблишмънт Джо Байдън изостава с по няколко пункта в тези щати с изключение на Северна Каролина, където е само на 2 процента разлика от Сандърс и Блумбърг.

И докато водачеството на Сандърс все още предизвиква смут в номенклатурата на демократите и опасения сред умерените партийни среди, че неговата социалистическата платформа не може да пробие сред общественото мнозинство в САЩ, първият който поздрави сенатора от Вермонт беше... президентът Доналд Тръмп. За разлика от крайно злъчното отношение, което демонстрира към другите демократически кандидати, поздравлението на Тръмп към „Лудия Бърни“, разпространено в Туитър, изглежда направо като приятелско смигване: „Поздравления, Бърни и не оставяй да ти откраднат успеха“. Очевиден намек за нечестния начин, по който истаблишмънта на демократите се отнесе към независимия Сандърс в кампанията от 2016 г. и за скорошните скандали в първичните избори в щата Айова. По-рано Тим Мъртоу, директор по комуникациите в щаба на Тръмп, определи Бърни Сандърс, като „водещ кандидат на демократите и интелектуален лидер, който задава дневния ред на тяхната партия“.

Защо Тръмп и неговите стратези се отнасят толкова меко към радикалния социалист Сандърс и перспективата именно той да грабне номинацията на Демократическата партия? Малката и по-скоро емоционална причина е, че в очите на Доналд Тръмп, който беше чуждо тяло за номенклатурата на Републиканската партия и въобще за вашингтонската плутокрация, Бърни Сандърс е в сходна позиция при демократите. По думите на бившия кампаниен говорител на Барак Обама от 2008 г. Зак Френд, Тръмп и Сандърс имат своята политическа база в недоволните от партийните елити. И двамата са „несистемни“ политически играчи. Тръмп успя да създаде могъщо движение от верни последователи, което не само спечели Белия дом, но и смени физиономията на Републиканската партия.

Макар и засега в по-малки мащаби Сандърс също внася сериозна промяна при демократите, а Тръмп неведнъж е демонстрирал уважение към факта, че последователите на Бърни са лоялни и имат свежа политическа енергия. Но същинската причина, поради която щабът на Тръмп разглежда евентуалната кандидатура на радикалния социалист, като удобна и лесно преодолима по пътя към втория мандат, е политическата калкулация, че социалистическата платформа на Сандърс ще демотивира умерените демократически избиратели.

Един президентски двубой Тръмп-Сандърс ще бъде преди всичко ярък и контрастен идеологически двубой. В него страната ще бъде дълбоко поляризирана между „два свята“. Америка, каквато я познаваме - на свободата, държавната ненамеса, минималните регулации и предприемаческия дух, ще се изправи за първи път срещу една Америка, която е далечна на традиционните американски ценности, но през последните години печели свои електорални територии - на държавата-майка, която се „грижи“ за всички с цената на гигантска бюрокрация, високи данъци и купища държавни регулации, ограничавайки личния избор и свободата на личната инициатива. Тази, втората Америка, звучи познато и приемливо в Европа с нейния „социален модел“, а в Източна Европа и заради спомените от тоталитарния социализъм. Но е дълбоко чужда на генетичния код на американската нация.

Колкото и да се увеличава статистическата тежест на испаноговорящото малцинство или на американците от азиатски произход с техните преобладаващо колективистични нагласи, не бива да се подценява, че немалка част от тях от поколение на поколение попиват традиционните американски нагласи, а не ги трансформират.

В този смисъл още преди супер вторника през март 2016 г. обстойно аргументирах в родния печат защо Бърни Сандърс не може да спечели президентската номинация тогава. Същото трябва да се каже и сега, когато лидерската криза в Демократическата партия му позволи да излезе напред. Бърни няма шанс да победи Тръмп, ако самият Тръмп не допусне груби политически провали, или не настъпи изненадващ икономически срив. Радикална социалистическа платформа, независимо дали и как разбират понятието „социализъм“, може и да печели декларативна подкрепа сред младежите из либералните университети. Но не те определят облика на електоралния корпус в САЩ. Не техният глас има тежестта да реши един президентски вот. Избира го огромното мълчаливо мнозинство, което работи, иска държавата да му отнема по-малко от доходите под формата на данъци и такси, иска да избира как да се осигурява и въобще иска свобода да управлява живота си. Избират го кампусите на католическите и протестантски университети, които не приемат джендър-идеологията на прогресистите. Избират го десетките милиони от организираните евангелски деноминации, работническата класа от „ръждивия пояс“, а не радикалните малцинства по двете крайбрежия.

Социалното неравенство отвъд океана традиционно не генерира сериозна политическа подкрепа за социални програми и политики и за по-мащабна преразпределителна функция на държавата, с оглед намаляване на контрастите в доходите и социалното положение. За разлика от Европа, където въпреки значително по-малките неравенства, подкрепата за социалната държава във всички нейни проявления е традиционно висока. Това е така, защото в САЩ преобладава разбирането за бедността като индивидуален проблем, а не като проблем на социалната среда; проблем, с който трябва да се справи отделната личност, а не държавата; убеждението, че с упорит труд и усилия човек може да се качи на „социалния асансьор“ и да се качи на по-висок етаж в обществото.

В Европа е тъкмо обратното. По данни на Pew Research Center 58% от американците смятат, че свободата да преследват своите житейски цели без държавна намеса, е по-важна от това държавата да гарантира нуждите на всички. Обратното разбиране имат само 35%. На другия полюс са нагласите в Европа - в Испания 67% смятат, че държавата трябва да се погрижи за изравняване на социалните дисбаланси, във Франция - 64%, в Германия - 62%, а във Великобритания - 55%. Сериозни са ценностните различия между САЩ и Европа по отношение на причините за бедността. В САЩ повече от половината от населението - 51% смята, че причина за бедността е в липсата на индивидуална предприемчивост и трудолюбие. По този показател данните на Евробарометър показват такава нагласа едва у 14,7% от германците, 4,1% от французите и 9,3% от поданиците на Обединеното кралство. Нещо повече, САЩ са далеч напред в сравнение с други богати държави по отношението на хората към начина им на живот - като цяло американците са по-доволни от европейците. 41% от американците определят своя ден като успешен, докато във Великобритания така мислят 27%, в Германия - 21%, а в Япония едва 8%.

Алтернативата „свобода или социализъм“ е могъщо послание в Америка. И затова щабът на Тръмп разчита да има за опонент през ноември радикалния социалист Бърни Сандърс. Дали тази калкулация няма да бъде объркана от други фактори на финалната права, предстои да видим. Очаква се изборите да зависят отново от вота в три колебаещи се щата от „ръждивия пояс“ - Уисконсин, Пенсилвания и Мичиган, които направиха Тръмп президент. Те разполагат общо с 46 гласа в избирателната колегия. Последното социологическо проучване на Quinnipiac University сочи, че Тръмп води срещу който и да е демократически кардидат в Уисконсин, силите са изравнени в Мичиган и изостава с малко в Пенсилвания. Изборните математики предсказват, че дори и само един от тези щати да бъде спечелен отново от Тръмп, това ще павира пак пътя му към Белия дом.