Защо у нас коалициите не работят

Съюзът на демократичните сили беше най-широката и най-рехавата.

Легенди и истини в българската история

Защото сме индивидуалисти, не мислим колективно

Колкото по-широк е един политически съюз, толкова е по-хилав

Българинът е индивидуалист. Когато има проблем, го решава сам. Само в три случая се коалира. На карти, на чашка и в политиката. На карти, защото не може да играе сам. На чашка, за да има с кого да вдига наздравици. В политиката, за да се докопа до власт­та.

Първото правителство на свободна България е от консерватори с министър-председател Тодор Бурмов. После се изреждат още четири консервативни и два либерални кабинета.

През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел. Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември с указ е назначен коалиционен кабинет, който е от ден до пладне. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат.
Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“. Русофили с различен нюанс управляват четири дни от 9 до 12 август. После мешавица от различни политически сили е на власт още пет - до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави коалиции, цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Въвежда протекционална политика за родната икономика, изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на напредъка свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.

Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческата заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
През двете Балкански войни управлява коалиция от Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Ев. Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Либералната концентрация на Васил Радославов е най-дълголетната коалиция в политическата ни история.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Лидер на формацията е Васил Радославов, а резултатът - национална катастрофа в Първата световна война.
След погрома се изреждат няколко формации. В тях участват Демократическата партия,

Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в земеделците. Александър Стамболийски обещава да властва монолитно 40 години. Превратът на 9 юни 1923 г. помита мераците му. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.
След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора. Превратът на 19 май 1934 г. пресича злокачественото коалиране. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата.

До 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломките от Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември властта взема Отечественият фронт, с който са се маскирали звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е професионалният превратаджия Кимон Георгиев.
Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите!

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в политическата история на България. На 7 декември 1989 г. учредители са десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединяват още шест.

Практиката е доказала, че колкото по-широк е един съюз, толкова е по-хилав. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената „автентична десница“ липсва в парламента.

Още няколко коалиции има в най-новата история на многострадалното ни отечество. БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“ яхнаха властта през януари 1995 г. Докараха народа до просешка тояга и той ги измете с януарските бунтове през 1997 г.
НДСВ и ДПС изкараха пълен мандат от 2001 до 2005 г. Понеже е камерна, тази коалиция ни вкара в НАТО и Европейския съюз. След успеха царската партия пак се коалира с движението, но и с БСП. Заради червената прокоба кабинетът с мъка устиска мандата.

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България.

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България. Това беше партизанският псевдоним на БСП. Червените използваха уж независимия премиер като носна кърпичка. Да им бърше биологичните секрети, които минаваха за социални инициативи.
ГЕРБ се пробва с Реформаторския блок, с Обединените патриоти, сега е със СДС. Печелят изборите на кантар, но са в пълна политическа изолация. Не могат да съставят правителство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи