Националният стадион - отдавна изостанало от комунистическия режим съоръжение, като УЕФА позволява само по милост да има някой мач там

Видяхме стадион „Еър Албания“! Хубав беше, нали? И на националите им хареса. За справка към БФС - там се игра първият в историята финал в Лигата на конференциите, когато „Рома“ победи „Фейенорд“ с 1:0 преди година. Видяхме и „Ференц Пушкаш Арена“. Уоу! Какъв стадион само! Там пък се игра финалът в Лига Европа между „Севиля“ и „Рома“ тази година. Какви дузпи бяха накрая! Помните ли колко се радвахме, че се паднахме в такава група? Отбори от нашата черга, с които ще се сборим и сме на европейско... Сборихме се юнашки, само че калпаците ни бяха не криви. Бяха много криви.

За спортно-техническото състояние на националния отбор се изговори твърде много. Сега думата е защо се стигна дотам. И къде се „калява стоманата“, както казваха в едни забравени времена, когато се ваяха велики футболисти на сгурията с гумена топка в крака.

Темата е много дълга и едва ли тази страница ще стигне. Но нека започнем от някъде. Къде играят нашите национали (б. а. - ясно е, че в чужбина са само най-много втора ръка)? Националният стадион - отдавна изостанало от комунистическия режим съоръжение, като УЕФА позволява само по милост да има някой мач там. Защото няма другаде. Преди четвърт век спортният министър Васил Иванов го ремонтира, за да вземе финал в Купата на УЕФА. Приказки от „1001 нощ“ предвид изпълнението.
На стотина метра от него „Българска армия“. Ах, тази „Армия“... Люлка на шампиони я наричаха из Европа. А „Герена“, а „Славия“, „Локомотив“ (Сф)... Ще и стигнем до тях.

Големият грях на ръководството на БФС не е, че националният отбор е толкова слаб. Не е и, че се крият като мишки из направената с пари от УЕФА база в Бояна. Грехът е, че мълчат като агнета от десетилетия. И когато някой казва:

„Стадионите са общински“, то те трябваше да отговарят: „Супер, общините да ги направят!“ Като че ли в опиянението от власт Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов забравиха на какви арени са играли. На какви арени направиха така, че всички българи да скандират имената им. Сори, ще се обидят. Но Боби, Данчо и Емо са сред най-големите виновници за всичко, което се случва във футбола ни. Заради пасивността си.

Кои са новите стадиони в България? Страхотен е в Пловдив - с благоволението на Бойко Борисов, когато беше премиер. Чакаме и втория на „Локомотив“ (Пд) по същата схема. Страхотен е и в Разград - мястото, от където започна падението на футбола ни. Собствениците на „Лудогорец“ много добре знаят през колко „трупа минаха“ и колко Гранде-та поздравиха, за да нямат реално конкуренция в България.

Феновете в Разград с право се радват на своята арена. Но защо на подобна нямат право да се радват софиянци, варненци, старозагорци или благоевградчани? Та това са местата, от които излязоха повечето от последните футболни герои на България.

Грехът на изброените началници на БФС? Че всеки ден не даваха брифинги, конференции, кръгли маси, че за спорт от „високо спортно майсторство“, както казваха преди 10 ноември, трябват бази! Но не тези от комунизма. Мълчаха и мълчат като риби! Сега ЦСКА се опитва да направи нов „Българска армия“. Безпрецедентно за страната ни - със свои средства, гарантирани от собствениците. Никой друг не го е направил, дори в Разград общината се включи активно финансово.

Ясно е - докато сме живи, ще се делим на „червени“ и „сини“. Ще се пускат жалби, ще се задават въпроси за ПУБ-ове, ВУБ-ове, планове и прочие. Левскарите не искат врагът да се шири в ново бижу. Ще минат и ще заминат изборите. И какво ще се случи? „Армията“ ще вехне, докато един ден просто падне... Редом до Колодрума и басейна „Мария Луиза“. Дано не паднат върху нечия глава, тогава ще търсим врага с партиен билет. Фенове с побелели вече коси ще отидат да си вземат едно парченце от мястото, където са ги завели родителите им, накарали са ги да се чувстват горди и са научили песента „Още от дете запали моето сърце!“ Ще заведат своите деца, за да им разказват как тук (кой знае какво би било в бъдеще - поляна, детска площадка или басейн, за такива неща жалби няма да има) са играли бат Иван Колев и Гацо Стоянов, Пената, Митата и Жеката, Джони, Джеки и Стойчо, триото Ицо - Емо - Любо...

Защо, по дяволите, държавата (общината) веднъж завинаги не каже: „Имате одобрен проект, започвайте! Ние ще следим дали някое непредвидено борче ще падне жертва! Не го ли спазите, тежко ви!“ И тогава при прегрешение всеки може да обвинява ЦСКА, който не само иска нещо ново и хубаво, но и още по-благ облик на Борисовата градина. Сега всичко са само едни мейли от „доброжелатели“... И ако не се случат нещата? ЦСКА може да си купи терен в покрайнините на София. Ще си направи модерен стадион. Феновете ще са бесни, но няма да имат избор. А какво ще стане с „Българска армия“? Като автор на този текст миналия уикенд бях в Стокхолм. Видях олимпийския стадион почти в центъра на града. Г-да управляващи, г-да шефове на БФС, помните ли кога са били игрите в Швеция? Ще ви припомня - през 1912 година!!! И този дървен античен стадион изглежда по-добре от „Българска армия“. И там всеки ден тренират деца, а държавата го пази като паметник на културата. Обгрижва го така, че и след още един век хората да помнят какво и къде се е случило в Стокхолм. Глупаво е да се сравняваме с Швеция, нали?

Майтапите с козирката на „Герена“ няма да спрат. Тук наред са „червените“ доброжелатели. Но това са подигравки през зъби. Там новата трибуна вече е корозирала от природните стихии, няма да смисъл да се слага козирка. Още един пример как държавен (общински) имот е съсипван, без да му се помогне. Няма значение кой кога е бил собственик на „Левски“. Там е статуята на Гунди. Там са играли велики футболисти, постигали са велики победи, част от знаменитата история на България. Да, нашата малка държава е дала много на Цар Футбол, колкото и някои да опитват да го заличат.

Другата седмица идват избори. Десетки ще ни заливат с обещания за светло бъдеще. Но нека не забравят, че преди почти 30 години България беше световна сила не заради политиката, а заради футбола. Тогава хората излизаха по улиците и се прегръщаха не защото бяха „червени“ или „сини“. Скандираха в един глас „Ицо“ и „Емо“, „Боби“ и „Наско“ не заради ЦСКА и „Левски“. А защото бяха горди с тях и цветовете нямаха значение. Малцина сигурно помнят кой тогава е бил президент, премиер или кмет на София. Но Пеневата чета ще живее вечно. Историята знае, че ние сме футболна нация и сме били сред най-големите. Онези от 1994-а, а и от осем години играчите на Иван Вуцов в Мексико, се учеха на сгурията. И записаха имената си със златни букви. Сега всяко ново поколение е обречено, защото без бази професионален спорт не се прави. От вас - политици и футболни ръководители, зависи това да се върне. Ако не го искате, вървете по дяволите!