Франция в нервен срив - депресия и безсъние мъчат противниците на десницата

Макрон планирал отдавна предсрочни избори, за да се укрепи във властта

Ако се вярва на някои мастити френски психолози, олигавили напоследък с плачливите си дописки големите парижки вестници, то Франция била изпаднала в нервен срив. И видиш ли ти, великите фенове на демокрацията - французите, страдали поголовно от депресия, стрес, тахикардия и безсъние, тъй като били уплашени до смърт от предричаната победа на крайнодясната партия „Национален сбор“ на вота вчера и следващата неделя.

„Отчаянието е както по време на COVID пандемията, липсва само псевдо оптимистичният лозунг: „Всичко ще е наред!“, констатира с печален тон в сп. „Експрес“ отраканата политоложка Клое Морен. А тя очаква предстоящите избори да станат „едно от най-големите политически сътресения в страната от десетилетия насам“. Наистина ли, защо, как - не обяснява много ясно Морен.

Но да се върнем към споменатата демокрация - къде я погребват в аванс не един и двама психолози, социолози и политолози край Сена? Обругавайки така в статии и интервюта евентуалната бъдеща воля на една голяма част от французите, а защо не на повечето от тях?

В Европа пък „здравите сили“ в лицето на сегашната неолиберална-християндемократическа-социалистическа върхушка и очертаващото се след континенталния вот на 9-ти юни нейно „копие“ занапред, са прекалено обезпокоени от доста ясния засега отговор на въпроса кой ще управлява Франция след 7 юли. И още повече след следващите президентски избори три години по-късно, по простата причина, че резултатът след седмица в немалка степен ще обуслови този през 2027 г. Та ако „Национален сбор“ успее да повтори успеха си от евровота и да направи правителство начело с неговия председател и кандидат-премиер - 28-годишният Жордан Бардела, то след 7 юли според споменатите „здрави сили“ щял да започне изпепеляващ политически конфликт между правителство и президент в една от най-големите страни от ЕС, изцяло насочен към ефективното завладяване на цялата власт в страната.

Като свързаните с въпросните влъхви анализатори край Сена и в някои други столици подчертават дебело, че нежеланата от тях бъдеща съдба на Франция ще повлияе отрицателно в три важни за брюкселската върхушка посоки - европейската солидарност покрай ефективната и всеобхватна помощ за Украйна, стабилността на еврото и добрата икономика на Франция, разбирай на ЕС. А колкото и да е чудно, но преди изборите за Европейски парламент между 6-ти и 9-ти юни и триумфа на десницата малцина смятаха, че Франция е толкова решаваща за икономическото здраве на Европа, като за него изглеждаше много по-опасна продължаващата рецесия в Германия.

Защото Франция наистина не е в „лоша форма“, не е претърпяла рецесия като съседите u от североизток, нейният икономически растеж тази година е бавен, но подобен на този примерно на все още проспериращата Италия. Освен това във Франция безработицата е ниска, а инфлацията не се различава значително от тази в съседните страни. И както изтъкват по-трезвите наблюдатели-реалисти в Париж, всичко в страната е почти точно, ама при едно парализирано и дискредитирано по ред причини правителство като това на верния на Макрон 35-годишен премиер Габриел Атал, не е изненадващо, че гласоподавателите могат да потърсят алтернатива, гласувайки „протестно“ или насочвайки страната в нова посока.

Това е нещо, което съвсем закономерно може да се случи в една либерална демокрация, следователно, ако вярваме сериозно в нашите европейски ценности, според безпристрастните коментатори из Стария континент, то Европа трябва да празнува. Още повече, че мнозинството от едрите предприемачи на Франция подкрепят икономическата програма на Жордан Бардела, която е за закрила на родното производство и съвсем не цели разнебитването на ЕС.

Намерение, което доста безпристрастни наблюдатели в големите европейски столици сега подозират, че може да се окаже добре режисирана заплаха или фалшива тревога на президента Еманюел Макрон за дискредитиране на все по-популярния политически опонент. Защото, както писа дългогодишният главен редактор на британското сп. „Икономист“ Бил Елмот, държавният глава си бил дал овреме сметка за спадащата популярност на неговото центристко движение и за нарастващото влияние на крайнодясната партия на Льо Пен и Бардела. И заедно със своите съветници президентът бил планирал разтърсилата Франция предсрочна изборна консултация месеци по-рано, далеч преди вота за Европейски парламент. Така че, както пише Елмот, значителната победа на „Национален сбор“ на европейските избори не хваща Макрон в крачка, тоест неподготвен. И той е рискувал да обяви предсрочни избори, за да се опита да парира възхода на крайната десница - ход, сравняван от някои коментатори с трагичното решение на британския премиер Дейвид Камерън през 2016 г. да свика референдум за Брекзит с надеждата да победи евроскептиците.

В интерес на истината обаче решението на Макрон със сигурност няма потенциала на трагично решение и то не може да се смята за излишен акт на самонараняване, какъвто беше за Камерън референдумът за Брекзит. А е по-скоро хитро скроена маневра за всяване на смут в страната и в ЕС, за разделение в максимална степен на французите, каквото и да им струва това, с единствената цел окопаването във властта на президент и компания под знаковия местен лозунг: „След мен и потоп!“
Както пише Бил Елмот, Макрон все още е влиятелен глас в международната политика, но във вътрешната той на практика е безсилен откакто движението му загуби абсолютното мнозинство в парламента на изборите през 2022 г. И три години преди изтичането на неговия мандат като президент той е безполезен, а възходът на крайната десница може като нищо да го направи напълно неуместен на теория или - което е по-лошо от негова гледна точка - да го унижи потресаващо.

Затова и той, и верните му парижки психолози, и приближените му „здрави сили“ в Брюксел, приписват сега някаква бъдеща вина за евентуално забуксуване на Франция и на ЕС от болната глава на здравата. А какво точно ще стане - ще поживеем, ще видим, както казваха някъде на Изток. При това само след седмица или най-много малко по-късно.