Влезе ли този вирус в човешката душевност, мъчи до живот

Няма лекарство срещу хазарта. От алкохола и наркотиците може да се отървеш, от комара - не. Влезе ли този вирус в човешката душевност, мъчи до живот. Защото храни илюзията, че един ден ще се събудиш приказно богат.

Още първите хора са хвърляли „ашлици“, зарове от кост на агне и козле. Единият залагал агне, другият козле. Спечелилият давал курбан за сетнешен късмет в играта. И после губил цялото стадо, такива са законите на сляпото щастие от древността до днес.

Христо Стоичков например подкокоросваше лапнишараните: „Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели!“ Спечели компанията, наела Стоичков и неговият интернационален отбор, а футболната легенда си лепна кално петно. Няма друг спортист на планетата, който да рекламира комарджийството.

По нашенско първите мерки срещу хазарта са в светлата епоха на Възраждането. През 1852 г. „Цариградски вестник“ съобщава:

„Сюлейман паша строго заповяда никой да не играе книги по чершиите, кафенетата и други общи места. Он сообщи тая заповед чрез едно меморандом на консулите и християнските и еврейските началници, за да известят всякаго.“

„Книги“ не са днешните хартийки за търкане. Така викали тогава на картите за игра.

След Освобождението хазартът е пуснат на воля.

На всяко събиране разиграват парични знаци

През февруари 1882 г. има соаре у Спас Константинович. „Оживено, смях и приказки, пълен салон, а в Спасената стая страшен комар, та дрънкането на парите се чуваше чак на улицата“, хроникира Константин Иречек.

И по-нататък: „Приблизително след 3 ч. отидох да спя, понеже по-голямата част от обществото се беше разотишла. Обаче говоренето и звънтенето на парите не ме оставиха да спя. След два часа пак се облякох и излязох. В Спасовата стая Икономов, Хранов, Спас, Увалиев, двамата доктори Золотович и Исидор страстно обожаваха бога на хазартните игри; бакара, chemin de fer (вариант на бакарата) и пр. са сега добродетелите на българската интелигенция...“

По същото време на предприемачът Георги Желязкович му светва с хазарта да направи България богата. Грандиозните си кроежи развива пред Иречек, който иронично отбелязва: „Зевзеклиците“ на Желязковича за основаването на рулетка a la Монте Карло в Бали ефенди, цяла Европа би се стекла, огромна печалба, българите би събличали европейците и американците.“

Княжево е проектирано за българско Монте Карло. Казиното вдясно трябвало да прибира парите на европейците и американците.

Бали ефенди е днешният софийски квартал Княжево, където наистина е отворено казино. В неговите анали обаче разорени европейци и американци не са засвидетелствани. Случва се тъкмо обратното.

Чужди кредитори ни хвърлят в лапите на комара

След Първата световна война отечеството потъва в заеми, за да плаща огромни репарации. Европейските банки искат гаранция за кредитите и през 1923 г. внушават на правителството да въведе Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри. Постъпленията изтичат зад граница, а част от парите логично прибират чиновниците, натоварени с вземанията.

През 1926 г. министър на финансите става проф. Владимир Моллов. Той въвежда нова патентна система, която пуска бариера пред хазартния бизнес. По 700 000 лева всяко тримесечие да броят комарджийниците, нарежда министърът. Ефектът е слабоват, игралните заведения продължават да се множат. Въртят се рулетки, търкалят се зарове, щракат залози на карти.

Тогава професорът обмисля тройно увеличение на сумата. И 2 100 000 лева няма да уплашат хазартните босове, съмнява се обаче Моллов. Нужни са радикални мерки, с две думи - нов закон!

Внесен в Народното събрание, на 17 май 1928 г. той е приет по принцип на първо четене. На 26 декември депутатите започват да нищят текста. Дебатите вадят наяве, че през изминалата година в страната са разиграни 59 300 000 лева. От тази сума държавата е прибрала едва 9 600 000 лева.

Пет големи обиталища на порока има в страната

Три в София и по едно в Пловдив и Варна. Най-внушителен е оборотът на столичното Градско казино. Комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции. Пет-шест иностранци слагат лапа на лъвската част от печалбата, тридесетина българи си разделят трохите.

„Нека възпитаваме нашите хора на добро, а не да ги учим на разврат!“, провиква се на горещото заседание земеделецът Георги Марков. Рамо на антихазартния текст дава и сговористът Никола Пъдарев. Съгласно член 490 от Наказателния закон този, който устройва хазартни игри, подлежи на санкции, припомня депутатът.

На 27 декември 1928 г. с рядко единодушие за нашия парламентаризъм е приет Закон за изменение и допълнение на закона за данък и такса на хазартните и за развлечение игри. „Откриването на заведения за хазартни игри в страната е забранено. Съществуващите хазартни заведения се закриват без право на обезщетение“, отсича драконовският текст.

Глоба от 1 000 000 лева и затвор до 1 година предвижда законът за отваряне на хазартен бардак. От 20 000 до 500 000 лева ще се бъркат съдържателите, които нелегално въртят комар в локалите си. Същото е наказанието и за играчите на открито.

Днес зарибяват децата, още докато минават прави под игралната маса.

Сега парламентът забрани рекламата на хазарта в медиите, но това е вятър и мъгла. Никой не може да убие илюзията, че един ден ще се събудиш приказно богат.

Хазартът е вечен, да живее хазартът!