Слагачество пред имперска Русия налага чужденец за патрон

Величествената катедрала трябва да носи името на равноапостолите. Казал го е народният поет Иван Вазов: “Тъй го изискват нашата културна история и науката”

Кирил и Методий с буквите, които ни завещаха.

Александър Невски с меча, който Русия размахва до днес.

На 11 май е църковният празник на равноапостолите св. св. Кирил и Методий. Повече от столетие величествената катедрала в столицата “кандидатства” за тяхното име. Обаче под златните куполи попове и миряни още се кръстят на чужденец. Св. Александър Невски е патронът на божията обител.

Идеята за впечатляващото построение е на Петко Каравелов. В него трябвало да бъде вграден подвигът на руските освободители и преклонението на освободените българи. Учредителното събрание през 1879 г. гласува предложението.
Проектът още e анонимен, но във въздуха витае името Александър Невски. Той е патрон на император Александър II, а покрай него и на първия български княз Александър Батенберг. Самият Каравелов минава за “нихилист” и е против всякакво руско идолопоклоничество.

На 27 април 1881 г. с благословията на Русия, помощта на войската и консерваторите Батенберг сваля либералното правителство на Каравелов. Насрочени са избори за Велико народно събрание, което да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.

В Свищов вдигат специална сграда за високия форум. На 1 юли сутринта Александър Батенберг пристига на кон. Гърдите му са препасани с белите ленти на Александър Невски.

Древноруският витяз живее през XIII век

Влиза в историята като противник на европейското влияние. Политика, последователно следвана от Русия до днес. Нанася поражения на шведите и тевтонците. Канонизиран е от Руската православна църква.

Трима архитекти чертаят проекта на храма. Първият вариант е на акад. Иван Богомолов. След неговата смърт основно преработен от проф. Александър Померанцев с двама помощници. Финалният щрих е поставен през 1898 г.

Божията обител е решена в тъй наречения “руски северен ампир”. Това всъщност е откопиран неовизантийски стил. Петкорабна базилика, разчленена от куполи, полукуполи и цилиндрични сводове. Камбанарията достига небето с височина 53 метра.

Вътре пространството е разделено на три части с два параклиса и две галерии. Има три престола. В подземието е криптата, предназначена за гробница. Сега изложбена зала за средновековно и антично изкуство.

Строежът започва през 1904 г. Трудят се специалисти от различни националности, главно италианци. През 1911 г. в катедралата влизат художниците и декораторите. В изографисването участват около 50 художници - майстори и чираци. Сред тях е забравеният днес Август Розентал.

Син на полски дворянин, заточен за революционна дейност в Иркутск. През 1880 г. семейството емигрира у нас. Август завършва Габровската гимназия и живопис в Рисувалното училище. Ученик на проф. Иван Мърквичка, който също изписва храма.
Един ден високо на скелето Розентал забравя, че не е в ателието си. Прави крачка назад да погледне творбата от разстояние. В този миг работещият до него колега го хваща през кръста.

През 1912 г. избухва Балканската война

Съдбата на поробените е над всичко, решава художникът. Полякът, който се е родил под руско иго, знае какво е да си под турско. Отива под знамената и загива на 9 октомври в сражение при Гечкенли-Селиолу.

Храмът трябвало да бъде осветен още преди войната, но церемонията се отлага. Въпреки това по инерция продължават да му викат “Александър Невски”. До Първата световна война, когато братушките ни нападат.

През октомври 1915 г. тяхна флота бомбардира Варна. Февруари следващата година наши аероплани обстрелват руснаците. Торпильор попада на мини и потъва. “Хак им е! Какво търсят около нашите брегове”, гневи се Иван Вазов пред проф. Иван Шишманов.

Министерско постановление реагира на агресията. Равноапостолите Кирил и Методий да са патрони на столичната катедрала, пише в документа. След люта схватка със слагачите русофили на 4 март 1916 г. Народното събрание гласува промяната.

“Тъй го изискват нашата културна история и науката”, коментира Вазов пред Шишманов.

През войната Александър Стамболийски е в затвора и трупа омраза срещу “погромаджиите” на България. Като излиза на светло и хваща властта, се запретва да отмъщава.

Стамболийски организира Държавен съд

Зачерква всичко, което може, от старото законодателство. Включително Кирил и Методий като покровители на столичната катедрала. На 24 август 1924 г. храмът е осветен с патрон Александър Невски.

По онова време в София има две църкви “Св. св. Кирил и Методий”. Едната от началото на XX век до сегашния Женски пазар. Другата е по-нова в днешния квартал Красно село. Казвали му Добруджанско-Царибродски, населен с бежанци от тези краища на отечеството и Македония.

Друга “бежанска черква” е “Св. св. Кирил и Методий” в Созопол. Построена през 1889 г. за преселници от Одринска и Беломорска Тракия.

Името на пълководеца Невски е синоним на имперска експанзия. След него неизбежно стъпва руският ботуш. Емблематичен пример е катедралата “Св. Александър Невски” във Варшава.

Поляците я събориха като символ на руското господство. Онова иго, от което избяга Август Розентал, за да изографиса софийският “Св. Александър Невски”.

Най-впечатляващият божи храм в отечеството трябва да носи името на равноапостолите Кирил и Методий. Казал го е народният поет: “Тъй го изискват нашата културна история и науката”.