Ще отприщят ли САЩ един глобален конфликт за няколко чужди спорни скали и плитчини в далечните морета?

В своята последна реч за състоянието на нацията президентът на Филипините Родриго Дутерте защити своя отказ да се изправи срещу Китай вследствие на превземането от Пекин и укрепването на островите на неговата страна в Южнокитайско море.

„Ако тръгна сега и започна война, това ще бъде истинско клане. Ние все още не сме компетентен и способен враг на другата страна", каза Дутерте.

Дутерте е реалист и той няма да предизвика Китай за да си върне изгубените територии, тъй като страната му ще бъде разбита. Но Дутерте има своя коз и това е гаранцията, че САЩ ще се бият с Китай, ако се включат във войната с Китай.

Помислете за това. Преди един месец държавният секретар Антъни Блинкън увери Манила, че ще приложат в действие американо-филипински пакт за взаимна сигурност в случай на китайска военна акция срещу филипинските активи.

"Ние също потвърждаваме, че въоръжено нападение срещу филипинските военни сили, правителствени кораби или самолети в Южнокитайско море ще предизвика към изпълнение на задълженията на САЩ за взаимна отбрана съгласно член IV от Договора за взаимна отбрана между САЩ и Филипините от 1951 г.", каза Блинкън.

Дали тази американска военна гаранция ще влезе в действие срещу Китайската народна република, ако Филипините влязат в битка с който и да е китайски военен кораб за една от половината дузини спорни скали и рифове в Южнокитайско море? Изглежда че, да.

Защо излизаме с подобни заплахи?

Толкова ли е жизнено важен този въпрос за интересите на САЩ, за да бъде оправдана войната между нас и Китай?

Докато беше наскоро в Сингапур, министърът на отбраната Лойд Остин потвърди ангажимента на Америка да започне война от името на Филипините, ако Манила се опита да си възстанови откраднатото по военен път.

Остин каза: „Претенциите на Пекин за по-голямата част от Южнокитайско море нямат никакво основание съгласно международното право. <...> Ние оставаме ангажирани с договорните си задължения, които имаме към Япония за островите Сенкаку и към Филипините за островите в Южнокитайско море".

Остин продължи: „Нежеланието на Пекин да зачита върховенството на закона не се случва само във водата. Ние сме виждали също агресията срещу Индия <...> дестабилизиращата военна дейност и други форми на принуда срещу народа на Тайван <...>, както и геноцида и престъпленията срещу човечеството срещу мюсюлманите уйгури в Синцзян“.

Министърът на отбраната публично обвини Китай в престъпления срещу уйгурското му население в Синцзян, сравними с тези, за които нацистите бяха обесени в Нюрнберг.

Остин отново информира Пекин за ангажиментите на САЩ да влязат във война, за да защитят претенциите на Япония към Сенкаку - половин дузини скали, които сега са окупирани от Токио и за които Пекин твърди, че исторически принадлежат на Китай.

Министърът повдигна и въпроса за Тайван, заради който президентът Джими Картър прекъсна отношенията с Китай и позволи да се прекрати договора ни за взаимна сигурност от 1979 г.

Остава обаче неясно какво са готови да направят САЩ, ако Китай навлезе в Тайван. Ще се борим ли с Китай за независимостта на Тайван, един остров, за който президентът Ричард Никсън и Хенри Кисинджър казаха през 1972 г., че е „част от Китай“?

И ако Китай пренебрегне нашите протести заради своя „геноцид“ и „престъпления срещу човечеството“ срещу уйгурите, нарушенията на правата на човека в Тибет и репресиите срещу демокрацията в Хонконг, какво сме готови ние да направим?

Санкции? Разпадане на нашите икономики? Конфронтация? Война?

Това не е аргумент в полза на заплахата от война, а в полза на избягването на войната чрез осигуряване на по-голяма яснота и увереност за това какъв ще бъде отговорът на САЩ, ако Китай пренебрегне нашите протести и продължи да следва своя настоящ курс.

Някои от нас все още си спомнят как президентът Дуайт Д. Айзенхауер отказа да се намеси, когато Никита Хрушчов нареди на руските танкове да навлязат в Будапеща, за да удавят унгарската революция през 1956 г. в кръв. Вместо това ние приветствахме унгарските бежанци.

Когато през 1961 г. бе издигната Берлинската стена, президентът Джон Кенеди повика в армията запасняците и замина за Берлин, за да произнесе своята прочута реч, но не направи нищо.

"По-малко позиране, повече смелост!" беше отговорът на ястребите от Студената война.

Но Кенеди каза, както и Айзенхауер каза за своето бездействие в Унгария, че Америка няма да воюва с такава голяма ядрена сила като Съветския съюз заради правото на източногерманците да избягат в Западен Берлин.
Което ни връща към Тайван.

В Шанхайското комюнике, подписано от Никсън, той признава, че Тайван е „част от Китай“. Дали сега ще водим война, за да попречим на Пекин да върне острова обратни „родината“ му?

И ако сме готови да се сражаваме, тогава Пекин не може да бъде оставен в неведение. Китай трябва да знае какъв риск ще поеме.

Куба е остров само отвъд Флоридския проток от нас и има исторически връзки със САЩ. А Тайван е остров на 7000 мили оттук, от другата страна на Тихия океан.

Кубинците въстанаха срещу 62-годишния комунистически режим, наложен им от Фидел и Раул Кастро.

Какъв критерий бихме могли да приложим, за да заплашим с война заради независимостта на Тайван, но да продължаваме да търпим 60-те години на тоталитарни репресии в Куба, която е на 90 мили от нас?

Авторът Патрик Джоузеф "Пат" Бюканън (Joseph Patrick "Pat" Buchanan) е американски политик и публицист, а в периода от 1969 до 2000 г. е идеолог на крайнодясната фракция на Републиканската партия. От 1969 до 1974 г. е съветник и писател на речите на президента Ричард Никсън, а от 1974 г. е съветник на президента Джералд Форд. В периода 1985-1987 г. е ръководител на отдела за връзки с обществеността към администрацията на президента Роналд Рейгън. Той се кандидатира за президент през 1992 и 1996 г. от Републиканската партия и през 2000 г. от Реформаторската партия. Той е телевизионен и радиоводещ, журналист и писател.

Източник: https://www.lewrockwell.com/2021/07/patrick-j-buchanan/for-what-will-we-go-to-war-with-china/ 

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)