Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на втори план, но дори напротив: те придобиват първостепенно значение за оцеляването на света и на нацията ни. Истерията да се върнат „рестриктивните мерки“ няма да помогне никому. А който се опитва да я наложи, търсейки дивидент - политически, имиджов или корпоративен, заигравайки се със страховете на хората, сам ще пострада от касаещите всички ни негативни последствия.

Началото на годината бе с отлични икономически перспективи у нас - и после всичко рухна. Април беше ужасен, сринаха се внос и износ, частно потребление и инвестиции. След разхлабването на мерките веднага се забеляза частично възстановяване на доверието: индексът на икономическите нагласи нарасна през юни до 72,6 пункта от 63,8 пункта през май от дъното през април от 58,3 пункта. А от ЕК отчетоха подобрение на бизнес доверието в индустрията, в сферата на услугите, при търговията на дребно и в строителството - което е добър знак, защото само с инвестиции вследствие на повишено доверие на бизнеса ще има устойчив растеж и връщане на здравия и разумен оптимизъм.

Важно е да се разбере, че решението за „затваряне“ на икономиката би било фатално - в глобален и локален план. Появиха се изследвания, които показват, че от дърпането на шалтера на производството и затварянето вкъщи, респективно от загубата на доход и житейска перспектива на 1 починал от КОВИД се падат по 29 жертви от последствията: глад, самоубийства, агресия, недолекувани тежки болести като диабет, влошена хигиена, инфаркти и инсулти, тежки психически разстройства от несигурността пред бъдещето.

Логично, но недостатъчно коментирано - излязоха данни затова, че в над 95 процента от случаите на смърт с ковид болни, пациентът е имал други тежки заболявания и патологии. Колкото по-добре функционира икономическата система, толкова по-малко са условията за такова влошено здраве в масовия случай.
Днес действително има повече нови случаи на ковид заразени, но и повече нови тестове. Оттам е подвеждащо да се коментират на ангро „новите случаи“, защото като процент е доста спорно дали всъщност болните са повече.

Винаги по-свободните икономически общества се справят по-добре в условия на пандемия - така е било и при инфлуенцата след Първата световна война, така беше и сега със Сингапур и Южна Корея. Защо? Така нареченият пазар - предприемачи и свободни купувачи - много по-бързо напипват сигналите за това кое е важно и кое следва да се икономиса, кое да се произвежда и в какъв обем. Шокът на предлагането - затворените фабрики и търговски обекти - се прехвърли в шок на потреблението - липса на доходи у хората, които спряха да харчат. Решението: час по-скоро дерегулацията и пречките пред производството да се премахнат, така че бизнесът гъвкаво да реагира на новите условия и да се адаптира адекватно. Лична отговорност и хигиена, маски и медицинска инфраструктура - все „мерки“, които зависят от ефективна и реално работеща икономика. В противен случай се влиза в низходяща спирала, която ще торпилира и социалната, и здравната система на страната ни. И никакви държавни мерки няма да сработят в ответ, когато „каручката се обърне“.

България има шанс да излезе от кризата адекватно, но само ако обществото и политическият ни елит не залитнат по подвеждащите призиви на злонамерените политически сирени или глашатаите на фармацевтичния маркетинг: затваряйте, затваряйте, затваряйте...