Социалните разходи не са съобразени с приходите в бюджета

Претенцията на държавните и други бюджетни служители, че създават стойност, е силно дискусионна

Последната от серията ми статии за проекта за бюджет 2024 се отнася до разходната му част. Това, което характеризира този бюджет, са несъобразените с приходната част социални разходи и разходи за възнаграждения на персонала. От друга страна се прави опит за подобряване на прозрачността на изразходване на средствата при капиталовата програма и при програмата за общините.

Общи положения

Планираният размер на бюджетните разходи, които включват вноската в общия бюджет на Европейския съюз през 2024 г., е 81,4 млрд. лв. и по този начин темпът им на растеж е 11,5% спрямо очакваното изпълнение за 2023 г., а повишението им съответно е 8,37 млрд. лв. При прогноза за брутния вътрешен продукт в размер 205,8 млрд. лв. на Министерството на финансите това означава, че преразпределението през държавния бюджет през предстоящата година ще бъде 39,5%. По-интересното е обаче, че МФ планира да преразпределя значително по-голяма част от прираста на БВП спрямо предходната година. Според моите изчисленията, базирани на данните в бюджета, излиза, че от всеки допълнителен лев БВП, който ще бъде генериран в страната, чрез консолидираната фискална програма ще се преразпределят 57 стотинки. Разбира се, съществен принос за това имат и средствата, които се очакват от Европейския съюз, включително и по Плана за възстановяване и устойчивост.

Веднага възниква въпросът - за какво ще се използва толкова голям ресурс и дали разходите не са прекалено високи спрямо възможностите за реализиране на приходи. Оказва се, разбира се, че въпреки огромния размер на разходите, те съвсем не са достатъчни спрямо желанията на различни групи по интереси, които се опитват да извлекат облаги за сметка на все по-малкия брой нетни данъкоплатци. Последните са всъщност лицата, които създават стойност в икономиката (а не я рушат) и това са предприятията и индивидите, които внасят повече в държавния бюджет, отколкото получават в парична форма от него. От тази група естествено трябва да се изключат повечето служители на бюджетна издръжка, пенсионери, предприятия и техните служители, които разчитат на обществени поръчки. Претенцията на държавните и други бюджетни служители, че създават стойност, е силно дискусионна - това, което те правят е да преразпределят стойността, създадена в частния сектор, и то тази част от него, която не работи по обществени поръчки.

По този начин се очертава доста тесен кръг от източници на средства за бюджета, за средствата на които останалите групи предявяват все по-големи претенции. Чрез административни механизми държавните и регулаторните органи създават пречки пред работата, особено на по-малкия бизнес, който е принуден да изразходва немалка част от времето на административния си персонал именно за съобразяване с изискванията вместо за генериране на повече стойност.

Логично е, че склонността и възможността за инвестиции се понижава, поради което процесът на създаване и натрупване на капитал се забавя. В резултат от това потенциалът на икономиката расте, но значително по-бавно. Тук ролята на държавата обаче не трябва да се търси в опит да компенсира недостига на частните инвестиции, а чрез политиката си да създаде среда, която да е благоприятна за тях.

Необходимост от реформи

Тази ситуация се съчетава с провалите на бюджетния сектор да осигури публичните услуги, които вече конвенционално се приемат за негова отговорност. На първо място това е образованието, което е силно доминирано от държавата. Добрите примери от училищното образование стават все по-малко, но за сметка на това реформата, която намира основен израз в повишаване възнагражденията на педагогическия персонал, продължава, въпреки че резултатите всъщност се влошават. Постиженията на българските ученици при международните сравнения като TIMSS и PISA показват висок дял на лошо представилите се ученици, средни резултати, които са (значително) по-ниски от тези в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и намаляващ дял на върхово представящите се. Вместо да се наваксва изоставането на по-слабите спрямо по-силните ученици, училищното образование го задълбочава.

Основен недостатък всъщност не е недостигът на средства за системата, а начинът, по който те се използват и наличието на погрешни стимули, произтичащи от модела на финансиране. Според този модел размерът на делегирания бюджет зависи най-вече от броя записани ученици в съответното заведение, но не е обвързано с постиженията.

Като осъзнава въздействието на този модел, който се прилага и при висшето образование, Съветът на ректорите поиска промяна. Такава промяна трябва да се извърши и да бъде насочена към постигане на конкретни резултати - както в училищното, така и във висшето образование. При училищата посоката трябва да бъде постигане на базова и функционална грамотност по български и по един чужд език, по математика и по природни науки, придобиване на дигитални умения и насърчаване на собственото мислене. Ясно е, че изискванията на пазара на труда се променят и посоката понякога е трудно предвидима, но все пак системното образование трябва да постави основата, върху която индивидите след това да се развиват.

Здравеопазването е следващата област на държавен провал, където финансирането постоянно се увеличава, но здравният статус на населението не се подобрява. В проекта за бюджет за 2024 г. се предвижда съществено увеличение на средствата за извънболнична помощ, като основната идея е да се увеличи значително броят на профилактичните прегледи с направления при специалисти. В резултат от това се очаква по-ранна диагностика и евентуално предотвратяване развитието на тежки заболявания.

Проблемът обаче остава болничната помощ, където надзорът, упражняван от здравната каса, е неефективен. На практика се разчита на въвеждането на личните здравни досиета, при което всяко отделно лице да сигнализира при наличие на фалшива хоспитализация. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да ограничи драстично тези случаи, чрез които се източват публичните средства. Дори след установяването на такива случаи парите вече са усвоени от съответното лечебно заведение и възстановяването им не е безпроблемно.

Конкретните параметри показват, че социалните разходи продължават трайния си висок растеж, който вече се превърна в тенденция, без това да е предопределено от наличието на криза. Очакваният им размер през 2024 г. достига 27,3 млрд. лв. - темп на растеж с 15,4% или 3,6 млрд. лв. Основни фактори за това са нарастването на пенсиите с 11% според т. нар. Швейцарско правило от 1 юли, повишаването на линията на бедност на 526 лв., на минималната работна заплата и на минималния осигурителен доход (933 лв.).

Разходите за заплати в бюджетния сектор се очаква да достигнат 12,5 млрд. лв. - растеж с 13,2%, което произтича от повишаването на учителските заплати, които ще са 125% от средната заплата за страната, както и увеличението за останалите служители на бюджетна издръжка и компенсацията за коригиране на дисбаланси (375 млн. лв.). Същевременно обаче при тези увеличения синдикатите виждат възможността и искат увеличения за целия бюджетен сектор, които обосновават с промяната на минималната и на средната работна заплата за страната.

Изключително амбициозна е капиталовата програма в размер 10 млрд. лв., което представлява нарастване с 29,7% спрямо очакваното изпълнение за 2023 г., което също изглежда трудно изпълнимо. Подобна програма до момента не е реализирана на практика и е налице сериозно съмнение дали централната и местните власти разполагат с капацитета да го направят.
Немалка част от предвидените средства ще се използват за модернизация на българската армия, като е предвидена покупка на бойна техника. Тя обаче не е обезпечена с офсетни споразумения за инвестиции в българската икономика от страна на доставчиците, така че ефектът за българската икономика ще е минимален.

Програмата за капиталовите разходи представлява опит на МФ да централизира и управлява по собствено усмотрение инвестициите на всички ведомства, без обаче да се въведе принципът на капиталовото бюджетиране. Заявките за проекти (минимум 15 млрд. лв.) далеч надхвърлят размера на планираните приблизително 10 млрд. лв., което ще постави въпроса по какъв начин се избират проектите, които ще получат финансиране. Освен това прозрачността се постига частично, тъй като проектите по Плана за възстановяване и устойчивост са посочени само рамково като разходи, но без конкретни параметри.

Програмата за общините също показва необходимостта от въвеждане на капиталовото бюджетиране, тъй като за обявения ресурс от 1 млрд. лв. се конкурират проекти за около 4,4 млрд. лв. Обективните показатели за финансова и икономическа ефективност (нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост, срок на откупуване) биха посочили действително най-полезните за обществото проекти (или може да са показателни за капацитета на общините да подготвят проекти).

Обобщение

Политиците, които призовават за бързо нарастване на разходите, без да се интересуват от дългосрочните последствия от това, са или популисти, които искат да харчат повече от парите на другите, или очакват лична изгода от реализирането на допълнителни проекти, или и двете. Основният проблем за държавния бюджет като цяло е ниската ефективност и ефикасност на някои разходи. Тоест размерът на изразходените средства би следвало да води до значително по-високи резултати от тях. Освен това често се оказва, че средствата от бюджета се използват по начини, които не съответстват на обществените предпочитания.

Предложеният бюджет за 2024 г. е поредният, който не предлага мерки за подобряване ефективността в тези системи, в резултат от което се правят твърде високи разходи, които не само не стимулират икономическия растеж, но фактически се явяват пречка пред него. По този начин се отклоняват средства от най-ефективната им употреба в икономиката, създават се погрешни стимули и се генерират дефицити не само в бюджета, но и на търсени от пазара на труда умения и знания.