През последните десетина години Здравка Евтимова се превърна в некоронованата кралица на късия разказ в България. Доказателствата за това са не само многобройните издания на нейни творби у нас и по света, но и многолюдното присъствие на читатели на премиерите на нейните книги.

Новият роман на Здравка Евтимов „Резерват за хора и вълци“ (2022, изд. „Жанет 45“) вече беше представен няколко пъти в столицата и в други градове, но желаещите да се срещнат с писателката не намаляват. Точно затова ръководството на НЧ „Пенчо Славейков – 1921“ в София организира поредната беседа – свободен разговор, който Здравка Евтимова дирижираше в типичния ѝ артистичен, достъпен и естествен стил.

Водещата на формата „Вечери на Кръста“ Виктория Катранова представи биографията на писателката, акцентирайки на изграденото в детството въображение, както и оформянето на таланта ѝ като ученичка на Мерсия Макдермот в Първа английска гимназия и по време на следването ѝ във Великотърновския университет: „Тя е човек, който владее перфектно думите. Те са за нея като цигарите за пушача – не може нито ден без тях... Най-голямата награда на Здравка е обичта на хората“.

На беседата Здравка Евтимова изнесе импровизирана лекция по хуманизъм: „Никога не съм била началник, всеки ден пътувам с влака от Перник до София. Имам приятели от влака. Често срещам хора по пътя си, които не са могли да разгърнат своя талант. Когато поставим нашите способности в услуга на престъпна кауза, тогава слагаме кръст на най-хубавото у нас.

Всеки престъпник е човек, който е съсипал своя талант. Когато описвам такива отрицателни герои, аз изпитвам голяма тъга. Познавам хора, които си броят стотинките в магазина. Ужасена съм, че вече има наркотици за деца от 3-ти клас. Тези мръсни пари не носят добро. Дори човек да стане милиардер, той не може да занесе милиардите отвъд, защото катафалката няма багажник. Но той ще остави срама на наследниците си. Вярвам, че напук на тия, които крадат и които ни мачкат, расте едно много талантливо младо поколение”.

Здравка Евтимова разказа спомен за Антон Дончев, който преди 20-тина години я е насърчил сама да започне да превежда книгите си: „Здравче, не бой се, че нямаш. Щом нямаш пари да платиш да те преведат, седни и сама се преведи“. Писателката призна, че именно Антон Дончев я е направил по-уверена, за да тръгнат нейните книги по света. Тя благодари на писателката Весела Люцканова, от която се е учила и която е неин пръв редактор.

Здравка Евтимова е артистично небрежна, натуралистично естествена и ранима, самобитна като планински кристал, попаднал сред артикули в магазин за пластмаса. Външно ни стряска с отсечените щрихи на лицето си и излъчването на долетял от пещера прилеп или преоблечен персонаж от друго историческо време.

Тя не признава лицемерните славословия, директно заявява позицията си по отношение на социални или творчески теми. Здравка Евтимова е полиглот, обиколила е десетки страни на 4 континента, призната у нас и по света като виртуозен майстор на словото, но в поведението й няма нито грам суета, нито високомерие. Само 10 минути в нейното обкръжение ще ви възвисят, ще ви открият неподозирани коридори към собственото ви его, а лъчите от тъжните й очи ще ви стоплят с усещането за прииждаща на талази пречистваща сила. Точно такива са и героите й от сборниците “Сълза за десет цента” (1994), “Пернишки разкази” (2012), “Юлски разкази” (2017).

Мнението за нея сред писателската гилдия не се изчерпва с три думи, но всеки би ги произнесъл открито: талант, работоспособност и авторитет. Нейни сборници са издадени в редица страни , сред които Великобритания, САЩ, Канада, Израел, Гърция, а романите й са отпечатани в страни като САЩ, Китай, Италия, Македония и Сърбия. Тези публикации й носят признание сред авторитетни университетски среди и тя печели множество писателски резиденции. Последователно пребивава в Лавини, Швейцария (2005), OMI, САЩ (2010), Рачестър, САЩ (2013), Болоня, Италия (2014), Шанхай, Китай (2015), Бин Хай, Китай (2017), Стрьомстад, Швеция (2018), Гуанджоу, Китай (2018).

Българските читатели чуват за пръв път името Здравка Евтимова през 1984 г., когато издателство “Народна младеж” отпечатва сборника “Разкази срещу тъгата”. Още тогава критиците предричат блестяща кариера на младата белетристка. Нейната упорита и целенасочена работа над езика, обратите в сюжетирането, метафоричното извеждане на подтекста дават своя резултат и днес стилът на Здравка Евтимова е разпознаваем в своята уникалност: простота на изказа, драматичност, герои от улицата, аромат на забравени селца и лица от градските низини, в чиито съдби обаче се оглеждат проблемите на цялата нация.

Вече я четат и в Иран

Сборникът с разкази „Невъзможно синьо“ от Здравка Евтимова беше публикуван неотдавна в Иран в чест на 125 години от установяването на дипломатически отношения между Народна Република България и Ислямска Република Иран. Книгата е реализирана по идея на господин Киани, дългогодишен аташе по въпросите на културата в посолството на Иран в България. Разказите, включени в сборника, са преведени от английски език на фарси.