Здравка Евтимова бe удостоена преди дни с Националната награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в българската книжовна култура. Тя е автор, който пише на пет езика - български, английски, френски, немски и руски, а нейните произведения са издавани в над тридесет страни по света.

Здравка е обикновен човек, но необикновен писател. Членува в Съюза на българските писатели и е председател на Българския П. Е. Н.-център, готова е винаги да реагира срещу потъпкване свободата на словото у нас и по света.

Да се говори за успехите на един български писател вече не е екзотична приумица. Без да е финансирана от фондации или меценати, писателката Здравка Евтимова буквално диша, за да пише страница след страница за „малкия” човек, за днешния абсурден свят, за греха, страданието и опрощението, които граничат с възторга от живота. Тя съумя да вклини името на България в контекста на световния литературен процес чрез постиженията си през последните години: „Всички медии говорят за Здравчето!” - усмихваха се колегите й.

Това не е виц, нито прехласване по някоя фолкпевица или миска. Преди две години нейният разказ „Кръв от къртица” (Blood, в превод на самата авторка) беше публикуван в американски учебник в 1 милион екземпляра, появи се в електронни и аудио-книги, възлизащи на 3 милиона броя. До класически текстове на Рей Бредбъри, Едгар Алън По и Айзък Азимов блести с оригиналния си сюжет творбата на Здравка Евтимова.

След десетки награди и издания в чужбина тя се радва на заслужено признание и у нас: през изминалата седмица й беше присъдена Националната награда „Христо Г. Данов” - 2020, за цялостен принос в националната култура. Статистиката за нейните публикации е поразителна: 11 сборници с разкази и 10 романа са издадени в САЩ, Китай, Великобритания, Канада, Израел, Гърция, Македония, Нидерландия, Италия, Сърбия. Общо в 32 държави са се появили нейни творби.

Здравка Евтимова е полиглот, обиколила е десетки страни, призната е у нас и по света като виртуозен майстор на словото, но в поведението й няма нито грам суета. По улиците на София никой случаен минувач не би разпознал в нейния скромен силует безспорната Дама на българския къс разказ. Ще я видите да придружава като преводач министри и дипломати, но ще я видите и във влака за Перник, където живее със съпруга си и многолюдното си семейство.

Само 10 минути в нейното обкръжение ще ви възвисят, ще ви открият неподозирани коридори към собственото ви его, а лъчите от тъжните й очи ще ви стоплят с усещане за прииждаща на талази пречистваща сила, раздаваща доброта и надежда. Точно такива са и героите й от сборниците „Сълза за десет цента” (1994), „Пернишки разкази” (2012), „Юлски разкази” (2017). Тези публикации й носят признание сред авторитетни университетски среди - изнася лекции и печели множество писателски резиденции. Последователно пребивава в Лавини (Швейцария), OMI (САЩ), Рачестър (САЩ), Болоня (Италия), Шанхай (Китай), Бин Хай (Китай), Стрьомстад (Швеция), Гуанджоу (Китай).

Тя е артистично небрежна, естествена и ранима, самобитна като планински кристал - душата й искри от доброта. Здравка е невидимият пазач на добротата, с която разоръжава и най-безчувствените хора. Но нека не се заблуждаваме - зад крехката й външност се крие елмазен характер, динамичен дух, жилава и борбена женственост: разказите й се леят като изворна вода, но създаването на толкова въздействащи текстове изисква къртовски труд.

Нека разгърнем най-новия й сборник „Добрата страна на нещата” (изд. „Лексикон”, 2019). Кой би се сетил да напише разказ за метачката пред Народния театър и така да завърти диалога и сюжета, че читателят да обикне тази „цапната” в устата жена? В героите от улицата, в лицата от градските низини се оглеждат проблемите на цялата нация.

Нейните герои не позират с изкуствени фрази, а заживяваят с естествения си натюрел вътре в нас, превземат мислите ни. Авторката влиза под кожата на своите герои и изживява до дъно чуждата болка, без да украсява текста с досадни обяснения. В нейните сюжети ние разпознаваме съвременниците си, защото тя успява да натовари думите с онази авторска новост, която учудва и променя моралната и естетическа чувствителност на читателите. Те й вярват безрезервно. Това е белегът за истинския талант.

Разказите са моите приятели

„Разказите са мои приятели, благодарение на тях аз не съм самотна. Пиша нощно време, понякога даже не помня какво точно съм написала... За да съм сериозна все пак в очите на съпруга си, работя като преводач и редактор на английски, френски и немски език, допълвайки бюджета ни с отглеждане и присаждане на дървета. Членувам в толкова съюзи, асоциации, форуми и движения, че не смогвам да събере членските си карти в една чанта...”