Кризата на общественото здравеопазване от последните месеци на тази година изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване в страната. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на държавата, настоящият текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.

За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ (Изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ предоставя обхватна информация за развитието на областите в страната. Чрез изготвянето на отделни профили за всяка област и допълването им с тематични анализи, изданието описва както икономическите, така и социалните аспекти на живота в регионите, бел. ред.), екипът на Института за пазарна икономика разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност - на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Например достъпът до лекари-специалисти по области показва, че на дъното е Добрич с коефициент 14,10, докато Плевен начело с индекс 4,09. А средното за страната е 8,42.

Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен и това е изненадващо за мнозина. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа - най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.

В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой - общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.

Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.

* Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика