Този човек е абониран да играе в европейски шампиони. Участва в сезона на първата "цветна" Шампионска лига на "Реал", после отиде два пъти в "Байерн" и накрая бе в "Хамбургер".

Зе Роберто беше един от най-железните футболисти на тези грандове, а и на националния отбор. Като лидер на Бразилия победи Аржентина с 4:1 във финал на Копа Америка.

До ден днешен е със своята ексцентрична прическа, заради която никой не може да го сбърка. Зе Роберто участва в световния отбор на световното снежно първенство в Ароза и даде ексклузивно интервю за "Труд".

- От топла Бразилия дойдохте да играете в снега на Ароза. Как се аклиматизирахте в тази голяма разлика?

- Трябваха ми почти два дни, за да се почувствам добре, но организацията на турнира е наистина прекрасна. Всички колеги, с които говорих са много ентусиазирани и доволни, а аз съм изключително щастлив, че мога да видя тук приятели, които не съм виждал от толкова години.

- Колко приятели срещнахте в швейцарските Алпи?

- Много са и със сигурност ще пропусна някого, но тук са Деде, Мориентес и Фернандо Санс от "Реал" (Мадрид) и много други. Голяма е радостта, когато се виждаме след толкова много време с толкова много приятели.

- Имате толкова много успехи в кариерата си. Как обаче започнахте с футбола в "Португеза"?

- Именно "Португеза" беше отборът, който ме намери за големия футбол. За съжаление в момента клубът минава през трудни моменти заради слабо управление. Надявам се скоро да започне да се възстановява и да се върне на заслуженото му място в Бразилия. Да продължи да ражда големи играчи и да има по-добро ръководство.

- Опитвал ли сте да тренирате друг спорт?

- Единственият спорт, който играя извън футбола, е тенисът. Също така обичам много да карам велосипед.

- Как ви забеляза "Реал" през 1996 година?

- Имам чувството, че те наблюдават всички футболисти по света. Затова и взимат най-доброто. За мене беше истинска сбъдната мечта в кариерата ми да играя там. Беше за кратко, но за мен е огромна чест, че съм носил фланелката на "Реал".

- Какво е чувството да стъпиш на "Сантяго Бернабеу"?

- Чувството е на една сбъдната мечта. Като дете бях гледал толкова мачове от "Бернабеу". Когато излязох да играя на терена за първи път, почувствах, че съм сбъднал голямата желание от моето детство.

- В първия ви сезон в Примера дивисион спечелихте титлата. А във втория бяхте от отбора, който триумфира с Шампионската лига, въпреки че не останахте до края на кампанията. Какво чувство носят тези успехи?

- Това са още две сбъднати мечти. Първо играеш в голям клуб като "Реал" и след това на всичкото отгоре триумфираш в Примера дивисион и дори в Шампионската лига. Това са едни от най-големите успехи в моята кариера.

- Вие решихте да се приберете в Бразилия и трябваше да гледате от далеч успеха в Шампионската лига. Неприятно ли ви беше?

- Тогава имах още една мечта и тя беше да играя на световното първенство през 1998 година. Имах договор за пет години, но понеже не влизах в плановете на треньора като твърд титуляр, помолих да ме пуснат във „Фламенго“, където щях да играя и така да получа повиквателна за националния отбор за мондиала.

- Във "Фламенго" бяхте заедно с Ромарио. Знаем какъв нападател беше, но какъв човек е той?

- Най-великият нападател, с когото съм играл в цялата ми кариера. Да съм заедно с него във "Фламенго" беше невероятна школа. Научих толкова много от Ромарио, защото, освен че за него нямаше тайни във футбола, той обичаше да споделя опита си с колегите.

- Треньор ви беше Пауло Аутори, който наскоро беше и в България, но остана малко. Какъв специалист е той?

- Прекрасен човек и в същото време огромен професионалист. Работих с него много малко време във "Фламенго", но разбрах, че той е от този тип треньори, които дават много положителни неща на футболистите си и го правят със сърцето си. Беше като баща за футболистите, повечето от които бяхме млади по онова време.

- Половин година във "Фламенго" и отново в Европа. Как се стигна до трансфера ви в "Байер" (Леверкузен)?

- След шест месеца във "Фламенго" ме купи "Байер", защото, докато играех в "Реал" точно от Леверкузен искаха да ме привлекат. Докато бях под наем във "Фламенго", емисари на клуба влязоха в директен контакт с "Бернабеу" и стигнаха до споразумение.

- Как се адаптирахте към Бундеслигата и начина на живот в Германия?

- За мен адаптацията ми в Германия стана много бързо, защото когато пристигнах в Леверкузен, срещнах една наистина стройна организация. Понаучих немски език и нещата веднага потръгнаха. Свикнах с начина им на игра и останах да живея в тази страна дълги години.

- В "Байер" играхте с един българин. Спомняте ли си го?

- Да. Бербатов. Беше много млад по това време. Още тогава имаше уникален талант. С всеки един мач ставаше все по-добър. Попиваше всичко от нас и от треньорите. Успя да се приспособи към немския футболен манталитет и стана наистина голям играч.

- Много бивши съотборници на Бербатов са казвали, че той е много мълчалив в съблекалнята. Така ли е?

- Ами не знам. С мен не говореше, защото в началото и двамата не знаехме немски. След това, когато понаучихме езика, започнахме да общуваме повече. Мисля, че всичко беше нормално. Освен това, когато човек е млад, е по-добре да не говори много много, а повече да слуша.

- Как така с вас и Бербатов един малък клуб като "Байер" победи в Шампионската лига последователно "Ливърпул" и "Манчестър Юнайтед"?

- Случи се, защото във футбола не е важно колко е малък градът ти, а колко е голям отборът ти. По онова време имахме наистина силен тим, в който бяха привлечени много големи играчи. Треньорът ни Клаус Топмьолер беше гениален и успя от този материал да направи сплотен колектив и много мощен отбор. Това ни доведе до финала на Шампионската лига.

- Какво бихте ни разказали за финала на Шампионската лига в Глазгоу през 2002 година?

- Всичко беше добре до онзи фамозен гол на Зинедин Зидан. Той просто разби мечтите ни. Изоставахме в резултата, после успяхме да изравним с големи усилия и тогава той вкара виртуозния си гол и ни прекърши. Знаехме че финалът ще е труден. Все пак срещу нас беше "Реал". Независимо от всичко ние направихме сезон, който остана записан със златни букви в историята на клуба.

- Можехте ли да победите "галактическите"?

- Много трудно. Всички мислехме, че е възможно, ако всичко ни се получи и имаме ден. Отборът им обаче беше наистина могъщ.

- Бербатов имаше две добри възможности, но Икер Касияс спаси.

- Когато играеш финал срещу "Реал" и имаш такива възможности, те наистина могат да донесат титлата, но във футбола е така. Непредсказуема история.

- По време на финала вие и Михаел Балак знаехте, че това е последният ви мач за "Байер" и отивате в "Байерн". Как се решихте на този трансфер?

- Всичко се получи много добре. След много силен сезон и за двама ни. Балак оставаше свободен, защото договорът му с Леверкузен изтече и те не го подновиха. Така и двамата отидохме в "Байерн".

- Как се чувствахте в "Байерн"? Там спечелихте много трофеи.

- "Байерн" беше най-добрият период в моята кариера. Там наистина спечелих най-много титли. Едни незабравими шест години, които бяха много важни за мен.

- Как се осмелихте да критикувате могъщите Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге? Случи се през 2006 година и след това напуснахте.

- Договорът ми изтичаше, а исках да играя. Затова направих трансфер. А иначе критиката може да бъде положителна или отрицателна. Надявам се моята да е била конструктивна за развитието на клуба. След това се случиха много неща в кухнята на „Байерн“.

- Какви началниците са Хьонес и Румениге?

- За мен определено се нареждат сред едни от най-добрите футболни управници и президенти в моята кариера. Хора, които имат манталитет на победители и преследват целите си докрай.

- Вашият бивш съотборник Оливер Кан сега стана големият шеф в "Байерн". Ще се справи ли?

- Със сигурност. Има много опит вече. Историята му в клуба е дълга. Убеден съм, че ще остави след себе си ярка следа и като президент на клуба.

- Какви чувства взеха връх при завръщането ви в "Байерн"?

- Бях наистина щастлив да се върна при приятелите ми, при тази прекрасна публика и в този голям клуб.

- Играхте за още един бивш европейски шампион - "Хамбургер". Защо се стигна до пропадането на отбора във втора Бундеслига?

- Причината е донякъде банална - клубът премина през период на лошо управление, а това във футбола винаги се заплаща. За първи път в историята си играят във втора Бундеслига, но се надявам това да е за кратко, защото „Хамбургер“ наистина е велик клуб и мястото му е в елита.

- "Реал", "Байерн", "Хамбургер" - абониран ли сте за отбори - европейски шампиони?

- За мен беше прекрасно да играя в тази големи европейски клубове и по този начин да се реализирам като професионален футболист. С тях мога да кажа, че успях да творя история и да остана в нея. Когато играеш със сърце, вратата винаги остава отворена за теб.

- Германия се превърна във ваша втора родина. Къде наблюдавахте и ак преживяхте мача Бразилия - Германия през 2018 година на световното във вашата родина?

- Радвах се за титлата на Германия, но страдах много за загубата на Бразилия от Бундестима. Имам чувството, че сърцето ми е разделено на две – едната половина е бразилска, а другата - немска.

- Вие сте бил дълго време национал на Бразилия. Какво е да победиш Аржентина с 4:1 във финала на Копа Америка?

- Беше един луд финал, който влезе в историята. По принцип за мен всеки мач между Бразилия и Аржентина е световното Ел класико. А когато този мач е на финал и на всичкото отгоре Бразилия победи, какво се случва? Един важен и незабравим исторически момент за бразилския футбол.

- Защо не бяхте в отбора, който за последно стана световен шампион през 2002 година?

- Не отидох, защото тогава Сколари, треньорът на националния ни отбор, взе решение да заложи само на футболисти, които играят в бразилското първенство. Не ме повикаха, защото тогава се изявявах в чужбина и… Ще ви призная - това е най-голямото разочарование в цялата ми кариера.

- Имате 84 мача в националния отбор. С коя звезда и ваш съотборник ви беше най-приятно да играете?

- Играх с няколко велики играчи, но най-голяма следа в мен остави Роналдо Феномена! За мен той бе най-класният футболист, с когото съм играл.

- Може ли Неймар да стане №1 в света?

- В момента е сред първите, но оттук нататък ще става все по-трудно за него. Когато си на 18–19 години, е лесно. Всички се радват на таланта ти. През следващите 2-3 години обаче той трябва да израсне много и чак тогава ще можем да разберем дали е достоен да стане най-добрия в света.

- Защо толкова много години Бразилия не може да стане световен шампион?

- Защото не успяваме да открием толкова добри футболисти, колкото преди. В нашия отбор винаги сме зависели от няколко основни играчи, а не само от един. За да е силна Бразилия, трябват повече лидери в отбора.

- Накрая да ви попитаме какви са впечатленията ви от българския футбол? За кого се сещате?

- България е футболна страна, но от доста време не успявате да извадите някой играч на световно ниво. А преди имахте много такива. Всички те бяха с манталитет на победители и правеха отборите си силни. Не знам какво се е променило.

- Играл сте във велики мачове като Бразилия - Аржентина, "Реал" - "Барселона", "Байерн" - "Борусия" (Дортмунд) и "Фламенго" - "Флуминензе". Кое е най-впечатляващото дерби според вас?

- Да. Наистина съм играл в много велики дербита. Не знам наистина кое от всички тях да отлича. Толкова много съм изиграл. Забравяте "Коринтианс" – "Палмейрас". Аз лично бих отличил две дербита. Едното е Бразилия – Аржентина и другото е "Барселона" – "Реал". Играл съм и в двете. За мен това са най-велики двубои на планетата.