Въвеждат “екологично” мито при внос на стоки от страни извън ЕС

Топлоелектрическите централи на въглища ще трябва да преминат към природен газ или друга технология

По-високите данъци водят до по-ниски заплати

Кризата, причинена от COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението му, допринесе за съществено повишаване на ролята на държавата в икономиките на почти всички страни по света. Фискалната и паричната експанзия означават не само големи бюджетни дефицити, но и повишаване на дела на държавните разходи и на дълга в брутния вътрешен продукт. Целта на тези мерки е чрез публични инвестиции и подкрепа за населението и бизнеса да се преодолее шокът и по-бързо да се достигне до равновесие при потенциала на икономиката.

Настоящата ситуация не предразполага към поглед в по-дългосрочен период, но ролята на икономистите би трябвало да бъде точно такава. Опитът показва, че компенсирането на по-високите разходи и бюджетен дефицит обикновено се случва чрез повишаване на данъците, като по този начин се цели увеличаване на приходите. Инструментите на равнище Европейски съюз също имат нужда от финансиране и това може да се случи чрез въвеждането на допълнителни данъци. Така чуждестранни политици със съдействието на местните биха могли да наложат на България вредни за икономиката решения и това не бива да се позволява.

Новите данъци в ЕС

Фондът за възстановяване, от който се очакват сериозни ресурси и за българската икономика през следващите години, се нуждае от финансиране, което не би могло да се осигури от европейския бюджет при настоящите приходи. Това означава, че или отделните държави трябва да правят по-високи вноски, отколкото в момента, или трябва да се въведат нови данъци. Тези данъци ще отиват директно в бюджета на ЕС и ще се отразяват като собствени приходи за съюза. В момента такъв ресурс са митата, налозите върху захарта, отчисленията от приходите от данък върху добавената стойност в отделните държави, глобите и други приходи.

Една от възможностите е разширяване на схемата за търговия с емисии на въглероден диоксид. Тази схема се прилага от 2005 г. насам, като някои замърсяващи производства (енергетика, промишленост) са длъжни да си купуват квоти, за да могат да функционират. Наскоро Европейската комисия предложи 13 законодателни мерки по Зелената сделка, които имат за цел да намалят емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да се постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г. Предлага се квотите вече да се отнасят за автомобилите, самолетите, корабите и сградите, което ще увеличи съществено разходите за експлоатацията им.

България е една от седемте държави, която се обяви против, тъй като тя е най-застрашена от страните от ЕС от увеличаване на енергийната бедност в резултат от действията по отношение на климатичните промени. Зеленият преход изисква топлоелектрическите централи на въглища в страната да преминат към природен газ или друга технология. При всички възможни варианти към момента обаче това ще означава значително повишаване на цената на електроенергията за битови нужди. Освен това по този начин ще се увеличи и зависимостта на българската икономика от вносни ресурси, какъвто е природният газ, за сметка на местните - лигнитните въглища, които се използват понастоящем.

Тази система се предвижда да се допълни с трансграничен въглероден данък. При недостатъчно строги екологични правила в страните на произход на дадени стоки извън ЕС, този данък ще се плаща при внос. Това ще се отнася за селскостопански и промишлени стоки. На практика това означава въвеждане на допълнително “екологично” мито, което ще увеличи цените за крайния потребител. Според представителите на ЕС това би било средство за засилване на конкурентоспособността на европейските производители, които се съобразяват с по-строги екологични стандарти. Всъщност това ще подобри условията за тях на европейските пазари, като влоши конкурентоспособността на външните производители, но няма да промени ситуацията на останалите пазари.

Други идеи са свързани с общоевропейски данък върху финансовите трансакции - при търговия с финансови активи като акции, облигации или деривати или върху всякакви други финансови операции, като в отделни държави от ЕС са налице различни варианти. Формално се облагат финансовите институции, които извършват тези операции. Фактически обаче голяма част от данъчното бреме се прехвърля към потребителите на финансови услуги. Колкото по-широка е данъчната основа, толкова по-трудно е избягването на данъка. Очакваните приходи са високи и това представлява сериозен мотив за въвеждането на подобен данък на равнище ЕС. Предимство на този данък е, че се очаква по-голямата тежест да се понесе от хората с по-високи доходи, които по-често и в по-големи обеми биха извършвали финансови трансакции.
Посочените данъци не изчерпват всички идеи по темата.

15% корпоративен данък на глобално ниво

Облагането на големите технологични гиганти също е важна тема. Във връзка с това е и скорошното предложение за въвеждане на минимална ставка от 15% по корпоративното подоходно облагане на някои мултинационални компании на глобално равнище. Официалният мотив е да осигури еднакви условия за всички участници на международните пазари, като подпомогне изграждането на силен, устойчив, балансиращ и включващ световен икономически растеж, който същевременно е насочен към противодействие на измененията на климата и загубата на биологично разнообразие.

Облагането на доходите на корпорациите засяга негативно инвестициите, потреблението и работните заплати. Увеличаването на данъчните ставки няма как да повиши инвестициите и темпа на растеж в икономики и територии, където ставките понастоящем са по-ниски от 15%. За да се случи това, всъщност корпоративният данък трябва изцяло да се отмени, като се облага само разпределената печалба.

Нито финансовата устойчивост, нито благосъстоянието, нито борбата с измененията в климата са свързани с облагането на печалбите. Освен това корпоративните данъци не осигуряват достатъчно приходи, за да финансират тези цели. Реализираните приходи през периода 1990-2017 г. в най-големите икономики варират в интервала 1 - 5% от БВП. Непосредствената цел на тази инициатива е да се преустанови практиката на най-големите технологични компании да избягват плащането на данъци. Всъщност обаче е твърде възможно точно тази регулация да послужи на тези компании като средство за предпазване от конкуренти в бъдеще, които вероятно ще се въздържат от предприемането на някои проекти, за да не бъдат обложени.

Крайният резултат от тези действия може да бъде засилване на глобалното неравенство. Въпреки високите и често прогресивни данъчни ставки в най-големите икономики ефективното облагане всъщност е почти еднакво с тези с по-опростени данъчни системи. Те често пренебрегват уроците от собствения си опит. В повечето от тях прогресивното облагане е наложено за финансиране на войни или за следвоенно възстановяване, които после не са били коригирани.

Формирането на капитал е особено важно, а по-високите данъци намаляват скоростта му. Такова предложение би направило останалите страни по-зависими от помощи и кредити от най-развитите икономики и Китай, която от своя страна вероятно е най-големият кредитор на развиващите се страни. По-високата ставка по корпоративния данък по света ще увеличи задлъжнялостта на по-бедните страни. На останалия свят така се отказва правото на по-висок икономически растеж, какъвто са имали развитите страни в миналото, който им е позволил да постигнат просперитет.

Какво означава на практика предложението за минимална ставка от 15%?

Ако в момента една компания е регистрирана в държава, където данъчната ставка е по-ниска, например 10%, тя плаща точно толкова. Според новото предложение обаче минималната ставка от 15% не забранява в конкретната държава тя да плати 10%, просто във всяка друга държава, където функционира, тя ще трябва да доплати допълнително минимум 5%, за да се достигне минималният праг. По този начин обаче относителната привлекателност на икономиката, където функционира компанията, ще се загуби. Тъй като ще загуби тази привлекателност, съответната държава ще има стимул да увеличи ставката на 15%, за да може да събира целия приход от дадената компания.

Разбира се, възможно е по този начин да възникнат стимули за компанията да понижи облагаемата си печалба, за да намали и платения данък. Тоест ефектът от повишаването на ставката може да се компенсира напълно или частично от свиването на данъчната основа. Така ефектът върху данъчните приходи е труден за прогнозиране, но е възможно те дори да се понижат.

От друга страна обаче така се елиминира един от елементите на международната конкуренция. Заради това принципната подкрепа на българското правителство за това предложение не изглежда логична от гледна точка интересите на българската икономика. Ако и в България се прилага ставка от 15%, трудно би се привлякъл интерес от голяма технологична компания. Средата за бизнес тук не се отличава с големи предимства пред конкурентните дестинации и доброволното лишаване от едно от тях, без да се получи някаква компенсация за това, изглежда необосновано. Принципът трябва да бъде по-добре 10% от нещо, отколкото 15% от нищо.

Здравната криза е удобно оправдание за политиците да увеличат държавните разходи. По този начин обаче възниква необходимостта от допълнителни приходи. Техният източник обикновено е увеличаването на данъчното облагане. Същевременно обаче се оказва, че бизнесите се пренасочват към други дестинации заради високите данъчни ставки в развитите икономики. Вместо да намалят облагането в собствената си юрисдикция някои правителства чрез политическото си влияние се опитват увеличат данъчните ставки в останалия свят. По този начин обаче те правят проблема глобален. Резултатите са по-бавно образуване на капитал, по-ниска производителност и по-ниски заплати. В резултат от това данъчната основа като цяло се понижава, а въпреки по-високите ставки приходите не се увеличават.

Българските политици не трябва безрезервно да приемат предложения за налагане на нови данъци или повишаване на съществуващите, независимо какъв е произходът на идеята за това.