Земя на гиганти: Италианците са чували за съществуването на Америка преди пътешествието на Колумб

Анализът на рядък документ показва, че в средновековна Италия са съществували слухове за една далечна земя на запад, наречена Маркалада. Очевидно става дума за Северна Америка, която е била посещавана от викингите, което променя нашата представа за пътешествието на Колумб, извършено много по-късно.

Италиански учен от Университетът в Милано откри необичаен факт, който поставя големите географски открития и пътуванията на Христофор Колумб в малко по-различен контекст. Научното списание Terrae Incognitae публикува статия с автор Паоло Киеза, който е анализирал древноиталианския текст Cronica universalis, който се превежда като „Всеобща хроника“.

В документ, открит през 2013 г., от миланският монах Галванеус Флама, живял в годините между 1283 и 1345 години, се споменава за една определена земя, наречена Маркалада, разположена западно от Гренландия.
Това име може да бъде разпознато и като Маркланд, което се споменава в исландските източници и обикновено се определя от учените като атлантическото крайбрежие на Северна Америка.

Работата е в това, че викингите активно проучват Северния Атлантик. Древните скандинавци познават добре Гренландия, а Ейрик Рауди, известен мореплавател, е осъден на три години изгнание от Исландия. За да изпълни присъдата, той заминава на запад и се установява в Гренландия, и живее там като отшелник. След завръщането си от изгнание той започва да насърчава жителите на Исландия да колонизират тази земя и да отидат и по-нататък в океана. Според легендата синът му Лейф продължава делото на баща си, и посещава територията на западна Канада и създава селища там. Различните народи имат легенди за мистериозните далечни земи, но през втората половина на XX век археолозите откриват следи от скандинавско селище близо до Нюфаундленд.

Галванеус, който е живял в Милано е бил тясно свързан с фамилията Висконти, която тогава е управлявала града. В допълнение към важните свидетелства за градския живот, той остави свои есета и на други теми, но той обаче разказва историите за събитията извън Милано без никаква критика. Според идеята „Всеобщата хроника“ е трябвало да се превърне в историческо произведение за целия свят, от Сътворението до епохата на Галванеус, но тя не е завършена. Разбирането на това произведение се усложнява и от това, че оригиналът му не е оцелял и преписващият писар е бил принуден да се справи с разпръснатите бележки с куп правописни грешки и забележки, изписани в полето.

Споменаването на Маркалада е в третата книга, където авторът прави широка географска екскурзия, като говори за Далечния Изток, Арктика, островите в Атлантическия океан и Африка. Галваниус се позовава на други съвременни писари, както и на историите на пътешествениците. Както е било обичайно по онова време, не се прави никаква граница между историческите събития, библейските митове и другите легенди. Така, разказвайки за северната климатична зона, авторът пише следното.

„Моряците, които често пътуват из моретата на Дания и Норвегия, казват, че Исландия е на север, отвъд Норвегия, и много по-напред от остров, наречен Гроландия, където Северната звезда остава зад вас, на юг. Владетелят на този остров е епископ. На тази земя няма жито, няма вино, няма плодове, а хората живеят с мляко, месо и риба. Те живеят в подземни къщи и не смеят да говорят силно или да вдигат шум, страхувайки се, че дивите животни ще ги чуят и ще ги изядат. Тук е домът на огромните полярни мечки, които плуват в морето и изваждат корабокрушенците моряци до брега. Тук живеят и белите соколи, способни на дълги полети, които се изпращат на император на Катай. По-на запад има още една друга земя, наречена Маркалада, където живеят гиганти; и на тази земя има сгради с такива огромни каменни плочи, които никой не би могъл да построи, освен огромните гиганти. Има и зелени дървета, животни и много птици. Въпреки това, нито един моряк не би могъл да разбере нещо със сигурност за тази земя или за нейните особености".

По-голямата част от това послание филолозите идентифицират като препратка към историите на Марко Поло, най-авторитетния средновековен пътешественик. Въпреки това, текстът след споменаването на Катай не принадлежи на Марко Поло, а е написан, очевидно, по думите на други моряци. За разлика от информацията за Исландия и Гроландия, новините за Маркалада несъмнено са неясни. Просто има слухове, но нищо не е сигурно.

Остава загадка за какви моряци става дума, тъй като Милано се намира далеч от морето. Най-вероятно Галваниус е общувал с генуезците. Това се потвърждава от това, че той знае за генуезката експедиция в Етиопия, която е отплавала през 1291 г. Не е ясно и защо в нито един източник от самата Генуа не се споменава за Маркалада.

Авторът на едно съвременно изследване предполага, че самите моряци не са вярвали наистина в подобни истории, но биха могли да разкажат история за далечни земи с цел да привлекат вниманието или за търговска печалба или за да повишат авторитета си или да съберат пари за нова експедиция.

Въпреки това, всички известни по-рано писмени източници, които споменават Маркалада, идват от Северна Европа и са със скандинавски произход. Ето защо, въпреки пътуванията на викингите, можем да говорим за откриването на Америка от Колумб, а тяхната информация не получи никакво разпространение, дори и за самите скандинавци не изигра никаква голяма роля. Маркалада се споменава само в четири оцелели документа. Филологът Паоло Киеза показа, че се чуват слухове за съществуването в Америка, които са могли и са се разпространили в Европа много преди испанската експедиция от 1492-1493 г.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения