“Земя на номади” е вълнуващо road movie за краха и оцеляването

„Земя на номади” 

(Nomadland), 2020, САЩ, 108 минути

Режисьор Клои Жао

Продуценти: Моли Ашър, Франсис Макдорманд, Клои Жао, Питър Спиърс

Сценарий: Джесика Брудър, Клои Жао (по книгата Nomadland: Surviving America in the Twenty-First Century на Джесика Брудър)

Оператор: Джошуа Джеймс Ричардс

Монтаж: Клое Жао

В ролите: Франсис Макдорманд, Суонки, Дейвид Стратърн, Патриша Гриър, Линда Мей и др.

Награди: “Златен лъв” от Венеция, “Оскар” (за филм, режисура и главна женска роля на Франсис Макдорманд) и още 226.

От 23 април в избрани кина, разпространява Forum Film

Отдавна толкова човечен филм не е вземал “Оскар”. Гледа се леко. Въздейства оглушително.

Фърн (Франсис Макдорманд) е над 60-те. Късокоса. Неугледна. С искрящ поглед. През 2011 остава без работа, след като в градчето Импайър, щата Невада, закриват завода за гипсокартон, където дълги години е работила заедно с наскоро починалия си съпруг. Оказва се и бездомна. Обикаля Америка със своя малък кемпер. През зимата се устройва на сезонна работа в Amazon. Среща се с разни хора и съдби извън конвенционалното общество. С някои, като Суонки (Суонки) и Дейвид (Дейвид Стратърн), се сприятелява. Постепенно се увлича по номадския живот, който си има свои закони и девиз “Ще се видим по пътя”.

Фърн е отзивчива и сърдечна, побрала вселенската доброта. Решителна е. Волева. Не говори много, но всяка нейна дума тежи.

“Земя на номади” е вълнуващо road movie за краха и оцеляването, за страха и силата, за тъгата и изцелението, за приятелството и спецификата на живота в маргиналията. Драматургията е динамична, героите - объркани и симпатични. Повечето от тях играят себе си. Шокиращо е млада китайка, макар и от години работеща в САЩ, да изобрази толкова дълбоко и красиво с универсално внушение съвременното номадско всекидневие, отношенията в неформалната общност и новите измерения на американската мечта. Прочее, след като са гледали филма ѝ “Вечните” (2017), Франсис Макдорманд и Питър Спиърс, откупили авторските права на книгата, сами са поканили Клои Жао да бъде режисьор на “Земя на номади”. Завладяващ е подходът ѝ да оставя самите герои да диктуват избора на локациите за снимки. Така разказът е автентичен и уникален, а пейзажите и лицата на оператора Джошуа Джеймс Ричардс са внушителни.

Заобиколена от чудни натуршчици, безобразно талантливата Франсис Макдорманд е отново огнестрелна. Но, за разлика от смелата ѝ бременна полицайка Мардж от сатирата “Фарго” (1996) на Джоел и Итън Коен или внушителната, хладнокръвна и неотстъпна многострадалка Милдред Хейс от черната комедия “Три билборда извън града” (2017) на Мартин Макдона, в “Зема на номади” героинята ѝ е и мека, и решителна, и нещастна, и непобедима. Няма повей от ужас или смях. Само сдържана гениалност. Споменавам тези роли на изумителната актриса и съпруга на Джоел Коен, защото тъкмо те ѝ носят трите статуетки “Оскар”. Иначе Франсис Макдорманд, където и да се появи, независимо дали е при братя Коен или при Уес Андерсън, може да предизвика залпове кикот само с помръдване на очи или устни.

На някои “Земя на номади” изглежда равен и скучен. Вероятно са имали други очаквания от филма. Изумително прост и въздействащ, побрал планетарната обърканост.